Решение № 125 от 06.07.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. гр.Н., 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н. в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йорданка Г. Майска Иванова при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова

Административно наказателно дело № 20222150201168 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от М. В. М. с ЕГН-********** от гр.Д., ж.к.Б. № **, бл. *, ет. *, ап. **, заявена чрез адв.Н.В. от АК-В., с посочен съдебен адрес в гр.В., ул.Г.В. № **, ет. *, ап. * против Наказателно постановление/НП/ № 220304-001377/04.11.2022г. на И.Г.Т. на длъжност Началник сектор в ОД-МВР-Бургас, РУ-Н., с което на осн.чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева и три месеца лишаване от право да управлява МПС за нарушение на чл.103, предл.1-во от ЗДвП. Моли, за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и неправилно.

Навежда се, че наказващият орган в нарушение на чл.53, ал.2 ЗАНН е издал наказателното постановление без да е установено по безспорен начин извършването на нарушението и вината на нарушителя. Твърди се, че жалбоподателя М. не е възприела на посоченото в НП място подадена й стоп-палка, тъй като това е било обективно невъзможно за нея с оглед пътната обстановка. По-конкретно тя се е движела в ляво пътно платно, а в дясно е имало движещи се други автомобили, които са й попречили да възприеме подадения й знак за спиране от органите на полицията. Твърди се, че НП е незаконосъобразно и тъй като АНО не е изложил мотиви на какво основание почиват констатациите му за извършено от М. нарушение, защо е приел, че извършеното от нея съставлява нарушение, като липсват мотиви и как е определен размера на наложените наказания.

В съдебното заседание жалбата се поддържа.

Въззиваемата страна по жалбата, не изпраща представител в съдебното заседание. Депозирано е писмено становище, с което моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и да бъде потвърдено наложеното наказание. В противен случай, ако съдът я уважи и жалбоподателят претендира разноски, на осн. чл.

63, ал. 4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност на възнаграждението на защитника-адвокат.

1

Н.ският районен съд, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На жалбоподателя М. М. е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, серия GA № 786533/15.09.2022г. за това, че на същата дата около 09.30ч. в гр.Н., кв.С. пред магазин „А.К.“ в посока хотел „Котва“- главен път I-9, управлявала л.а.”Ф.Д.” с рег.№ ****, собственост на С.Й.П.М., като не спряла при подаден сигнал със стоп палка по образец, с което е нарушила чл.103 от ЗДвП. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от св.М. В. М. на длъжност мл.автоконтрольор РУ-Н., ОДМВР-Бургас в присъствието на свид. Д. М. М., подписан е от актосъставителя, свидетеля и нарушителя, като е връчен препис на последния.

Административно-наказващият орган след като е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценил е събраните доказателства, възприел е изцяло изложените в АУАН фактически констатации, установил е, че нарушителят е извършил деянието виновно и е издал обжалваното наказателно постановление, с което на осн.чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100лв. и три месеца лишаване от право да управлява МПС.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 18.11.2022 г., а жалбата е депозирана на 02.12.2022 г..

Видно от показанията на св.М. на 15.09.2022г.около 09,10ч. е бил на смяна с колегат си св.Д. М. в гр.Нсеебър, кв.С., до градския стадион, когато към тях се е приближил л.а.“Ф.Д.“, управляван от лице от женски пол, което не било поставило обезопасителен колан по време на управление и движение на автомобила. По тази причина актосъставителя М. М. подал сигнал със стоп палка, но водачката не спряла и продължила движението си. Полицейския патрул последвал автомобила и последният бил спрян след около 200метра, като при проверката била установена и самоличността на водачката. Съставените на места два АУАН-за това че не е използван обезопасителен колан по време на движение и за това, че не е спряла на подадена стоппалка са били подписани без възражения. На место водачката е обяснила, че не е спряла на подадената й стоп-палка, защото е била без обезопасителен коланСв.М. и св.Д.М. посочват, че двамата са били извън служебния автомобил, като при приближаване на управлявания от жалбоподателката автомобил и подаване на сигнал за спиране със стоп-палка св.М. се е намирал на пътното платно; двамата са били облечени със служебни униформи със светлоотразителни жилетки. Св.М. твърди, че е възприел управляваният от М. автомобил от разстояние 20-30метра, той се е движел в дясното платно, преминал е покрай него на разстояние около един метър и е продължил движението си по пътя. Свидетеля твърди, че при това разположение няма как водачът да не възприеме подадения от него сигнал за спиране.

Към доказателствения материал по делото са приети и представени от въззивницата писмени доказателства относно влошено здравословно състояние на нейната майка, с оглед на които се навежда, че използването на автомобила е необхоД. за М., за да може да води майка си при провеждане на съответното лечение.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от приложените към делото писмени доказателства, както и от гласните такива. Установените в АУАН факти се потвърждават от разпитаните по делото свидетели-очевидци – полицейските служители М. М. и Д. М., чиито показания съдът кредитира изцяло, тъй като са последователни, логични, напълно кореспондиращи както помежду си, така и с останалите събрани по административната преписка писмени доказателства.

Показанията на тези двама свидетели са относими към фактите и обстоятелствата, 2 релевантни за вменените на М. от административно-наказващия орган нарушения и ги доказват.

При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, поради което е допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта, реквизитите на същия и тези на наказателното постановление. В НП нарушението е индивидуализирано по начина, изискуем съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Фактите, които са съставомерни и онези обстоятелства, които имат отношение към извършеното нарушение, са описани в наказателното постановление по недвусмислен и достатъчен начин. АУАН е съставен от мл. автоконтрольор на обслужвана територия в гр. Н., на основание регламентираната от закона компетентност, а НП е издадено от компетентен орган – от Началник сектор в ОДМВР – Бургас, Ру-Н., на обслужваната територия гр. Бургас, в съответствие с разпореденото овластяване със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание регламентиращите компетентността на наказващите органи разпоредби на закона – чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1 б. "а" от ЗАНН.

Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Текстът на закона предписва на водача на МПС конкретно определено поведение. При подаден сигнал той е длъжен да спре плавно, като законът предвижда две алтернативни /еднакво допустими/ възможности за изпълнение на задължението: 1. водачът да спре в найдясната част на платното за движение или 2. водачът да спре на посоченото от представителя на службата за контрол място. В края на нормата е предвидено и последващо кумулативно задължение на водача – да изпълнява указанията на представителя на службата за контрол. В конкретния случай от събраните писмени и гласни доказателства се установява безспорно че въззивницата М. М. не е изпълнила задължението си да спре, след подаден сигнал, по нито един от двата възможни начина, предвидени в ЗДвП, а е продължила движението си. Водачът е длъжен да забележи и съобрази надлежно подадения сигнал със стоп палка от униформен полицейски служител, да се възприеме като негов адресат, след което е длъжен да спре и да изпълни указанията на представителя на службата по контрол при осъществяване на проверката на документи, лица и МПС.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН серия GA № 786533/15.09.2022г. отговаря на всички законови изисквания за съставянето му, поради което и изложените в него факти и обстоятелства се ползват с презумптивна доказателствена сила. В производството пред настоящата инстанция жалбоподателят не обори тази доказателствена сила на акта чрез ангажиране на доказателства, които биха обосновали становище на съда за различни констатации от тези, отразени в акта, а оттам и за различни изводи от тези на административно-наказващия орган, поради което следва да се приеме, че посоченото в констативния акт и в наказателното 3 постановление административно нарушение действително е осъществено от страна на въззивницата. Показанията на свидетелите-очевидци М. В. М. – актосъставител и Д.

М. са относими към фактите и обстоятелствата, релевантни за вмененото на М. М. от административнонаказващия орган нарушение и го доказват. Липсват фактори, създаващи съмнение относно добросъвестността на длъжностните лица от Ру-Н., с оглед на което съдът възприема фактическите данни в показанията на тези свидетели, а именно, че е подаден от св.М., докато последният е бил на пътното платно, по което се е движел автомобила, управляван от М., надлежен сигнал за спиране на МПС по начин, който да бъде възприет от водача – със стоп палка. Освен това полицейските служители са били в униформа, което обстоятелство в достатъчна степен индивидуализира качеството им на контролен орган.

Жалбоподателят следва да носи административно-наказателна отговорност за реализираното нарушение, за което административно-наказателната разпоредба на чл.

175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда кумулативно наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба в размер от 50 лева до 200 лева.

Административнонаказващият орган правилно е наложил наказание при баланс на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. По делото е представено доказателство – справка, че жалбоподателката е имала и множество други нарушения по ЗДвП, което се явява отегчаващо обстоятелство, налагащо по-висок от минималния размер наказания. Административно-наказващият орган е наложил кумулативно предвидените наказания в целесъобразни размер и срок, и е спазил разпоредбата на чл.

27 от ЗАНН. Наказателното постановление и в тази част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на осн.чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0304-001377/04.11.2022г. на И.Г.Т. на длъжност Началник сектор в ОД-МВР-Бургас, РУ-Н., с което на М. В. М. с ЕГН-********** от гр.Д., ж.к.Б. № **, бл. *, ет. *, ап. ** на осн.чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева и три месеца лишаване от право да управлява МПС за нарушение на чл.103, предл.1-во от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.