Решение № 66 от 26.07.2023, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Луковит, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря Ивета Г. Димитрова като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело № 20224320100096 по описа за 2022 година

Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от ГПК.

Подадена е искова молба от „Б. ДСК“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, чрез пълномощника юрк. Д.П., против И. А. А., ЕГН **********, с адрес в ***, с цена на иска - 11 716.41 лева.

Отправя се молба до съда да постанови решение, с което да признае за установено, че към 17.03.2021 г. - датата на подаване в PC – Луковит на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, ответникът И. А. А., дължи на „Б. ДСК“ АД, сумата от 9785.86 лв. - главница по извлечение от счетоводни книги по договор за кредит на текущо потребление от 11.06.2019 г., сумата 1626.87 лв. представляваща договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 20.08.2019 г. до 27.01.2021 г., сумата 58.64 лв., представляваща лихва /обезщетение/ за забава за периода от 27.09.2019 г. до 27.01.2021 г., сумата 125.04 лв., представляваща лихва /обезщетение/ за абава за периода от 28.01.2021 г. до 16.03.2021 г., сумата 120 лв.- разходи при изискуем кредит, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 17.03.2021 г. до окончателното погасяване на задължението.

Като писмени доказателства към исковата молба са представени заверени копия от:

Договор за кредит за текущо потребление от 11.06.2019 г.; Общи условия за КТП; извлечение за таксите на Б. ДСК АД; Погасителен план; Преференциални условия по програма „ДСК Практика“; Покана-уведомление и разписка за връчване на поканата;

Извлечение от счетоводни книги.

Исковата молба, ведно с приложенията към нея са връчени на ответника по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез залепване.

С Разпореждане № 543 от 30.05.2022 г. , постановено по настоящето дело, на основание чл. 23, ал. 1 от ЗПП съдът е предоставил правна помощ под формата на процесуално представителство в полза на ответника по делото И. А. А., като с Определение № 142 от 13.06.2022 г. за негов особен представител е назначен адв. Б. Л. от АК - Ловеч.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адв. Б. Л., назначена за особен представител на ответника, в който се изразява становище, че предявеният главен 1 и свързаните с него акцесорни искове, са допустими, но неоснователни – за което се излагат подробни доводи.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч. гр. д. № 185/ 2021г. по описа на съда се установява, че по заявление на „Б. ДСК” АД, гр. София, против длъжника И. А. А. е издадена Заповед № 132/ 19.03.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, като е разпоредено длъжникът да заплати сумата от 9 785,86 лева /девет хиляди седемстотин осемдесет и пет лева и 86 стотинки/ - главница, произтичаща от незаплатени суми по Договор за кредит от 11.06.2019г.; сумата от 1 626,87 лева /хиляда шестстотин двадесет и шест лева и 87 стотинки/ - договорна лихва за периода от 20.08.2019 г. до 27.01.2021 г.; сумата от 58,64 лева /петдесет и осем лева и 64 стотинки/ - лихва за забава, за периода от 27.09.2019 г. до 27.01.2021 г.; сумата от 125,04 лева /сто двадесет и пет лева и 04 стотинки/ лихва за забава, за периода от 28.01.2021 г. до 16.03.2021 г., законната лихва от 17.03.2021 г.

- датата на подаване на заявлението, до окончателно изплащане на вземането; със 120,00 лева /сто и двадесет лева/ - разходи при изискуем кредит, както и сумите: 234,33 лева /двеста тридесет и четири лева и 33 стотинки/ - държавна такса и 50,00 лева /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски по делото.

С разпореждане от 25.01.2022г. съдът е констатирал, че заповедта е връчена на ответника И. А. А. по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 2, т. 2 от ГПК е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си само по отношение на този длъжник.

В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответника И. А. А. настоящият иск за установяване на вземането му по заповедта за изпълнение.

От представения по делото договор за кредит за текущо потребление се установява, че същият бил сключен на 11.06. 2019г. между „Б. ДСК“ АД и И. А. А. в размер на 10 000.00 лева със срок за погасяване 120 месеца, с падежна дата 20-то число на месеца.

Определен бил променлив лихвен процент 7.30% годишно или 0.02% на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинствата, със срок от над 1 ден до 2 години, както и фиксирана преференциална надбавка в размер на 7,120% при изпълнение на условията на програма ДСК Практика, подробно описани в Приложение № 2 към договора.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че сумата от 10 000,00 лв. по Договор за кредит за текущо потребление от 11.06.2019 г. е усвоена еднократно от кредитополучателя - И. А. А. на 11.06.2019 г. За погасяване на кредита е постъпила сума в общ размер на 352,40 лв., като погасената сума за главница е 214,14 лв. и за договорна лихва е 138,26 лв. Последното плащане постъпило за погасяване по Договор за кредит за текущо потребление от 11.06.2019г. е било на 20.08.2019 г. Първата неплатена вноска съгласно погасителния план е на дата 20.09.2019 г. в размер на 117,08 лв.

Според вещото лице, размерът на дължимите суми към датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 19.03.2021 г. е както следва: главница - 9 785,86 лв.; договорна лихва - 1 588,39 лв. за периода от 20.08.2019 г. до 27.01.2021 г.; лихвена надбавка за забава - 51,34 лв. за периода от 27.09.2019 г. до 27.01.2021 г. Общият размер на дължимите суми към 19.03.2021 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е 11 425,59 лв. След подаване на заявлението не са постъпвали суми за погасяване и към датата на образуване на настоящето дело - 25.02.2022г. общия размер на дължимите суми е също 11 425,59 лв.

2

Размерът на дължимата договорна лихва до датата на настъпване на предсрочна изискуемост на задължението - 28.01.2021 г. е 1 588,39 лв., а размерът на дължимата лихвена надбавка за забава до датата на настъпване на предсрочна изискуемост на задължението - 28.01.2021 г. е 51,34 лв.

В заключението вещото лице е посочило, че договорът за Договор за кредит за текущо потребление от 11.06.2019 г. е сключен при променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 7,3 % годишно. За периода от 15.07.2019 г. до 14.01.2020 г. лихвения процент е 7,29 %. За периода от 15.01.2020 г. до 19.02.2020 г. лихвения процент е 7,27 %. За периода от 20.02.2020 г. до 14.07.2020 г. лихвения процент е 13,42 %. За периода от 15.07.2020 г. до 14.01.2021 г. лихвения процент е 13,40 %. За периода от 15.01.2021 г. до 21.02.2021 г. лихвения процент е 13,38 %. За периода от 01.03.2021 г. до 18.03.2021 г. лихвения процент е 10,00 %.

На допълнително поставени въпроси, вещото лице дава заключение, че размерът на договорната лихва до 28.01.2021г. - датата на настъпване на изискуемостта при лихвен процент, който е договорен при сключване на договора за кредит - 7.30% начално, със съответното намаление за периода от 11.06.2019г. до 20.01.2021г., е в размер на 1 023,34 лв., което е представено в приложената таблица към заключението. От данните посочени в таблицата е видно, че лихвеният процент при първата вноска на 11.6.2019г. е бил 7,300%, а при последната вноска по кредита на 20.01.2021г. лихвеният процент е 7,230%.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, а и по същество не се оспорва от особения представител на ответника, че на 11.06.2019г. между банката и И. А. А. бил сключен договор за кредит за текущо потребление, по силата на който последният получил по банков път сумата 10 000 лева.

За погасяване на дадената парична сума бил договорен годишен лихвен процент в размер на 7.30%, или 0.02% на ден, фиксирана преференциална надбавка в размер на 7.120% при изпълнение на условията по програма ДСК Практика, подробно описани в Приложение № 2 към договора /Общите условия/, годишен процент на разходите 8.62%, срок на кредита 120 месеца и размер на месечна вноска /главница и лихва/, съгласно погасителния план – Приложение № 1 към договора.

Видно от заключението на вещото лице непогасената главница към датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № 185/ 2021г. на РС - Луковит е в размер на 9 785,86 лв., не погасената договорна лихва е в размер на 1 588,39 лв. за периода от 20.08.2019 г. до 27.01.2021 г., а непогасената лихвена надбавка за забава е в размер на 51,34 лв. за периода от 27.09.2019 г. до 27.01.2021 г.

По изложените съображения, установителните искове следва да се уважат само в частта за съществуване на вземането на ищеца за главница в размер на останалата неплатена главница от 9 785,86 лв., сумата от 125.04 лв.,представляваща лихва /обезщетение/ за забава за периода от 28.01.2021г. до 16.03.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.03.2021г. (датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда) до окончателното изплащане.

В частта, относно разликата до пълния претендиран размер на 1 626.87 лв. – договорна лихва за периода от 20.08.2019г. до 27.01.2021г., за сумата 58.64 лв., представляваща лихва /обезщетение/ за забава за периода от 27.09.2019 г. до 27.01.2021 г., следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Относно иска за установяване на дължимостта на сумата 120,00 лв. - разходи за 3 предсрочна изискуемост на вземането, съдът намира, че посочената сума е начислена в противоречие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а именно с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, в която е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно ал. 1 на същия член е възможно уговарянето само на клаузи за такси свързани с допълнителни услуги по договора. Разходите за предсрочна изискуемост на вземането не се претендират поради предоставени допълнителни услуги по договора, а поради действие по управлението на кредита, каквото е извънсъдебното събиране на вземането. Поради изложеното искът за установяване на дължимостта на тази сума, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Неоснователно е възражението на особения представител, че съдържанието на договора е некоректно, тъй като в него се съдържа недописан текст с цифри и думи, а именно в чл. 8, стр. 1 от Договора за текущо потребление е записано: "Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнения на Условията, е променлив лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на референтния лихвен процент към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на %", тоест, че кредитополучателя И. А. А. не е могъл да установи при какви условия е отпуснат кредита и какъв е дължимият лихвен процент по него.

В случая, договорът отговаря на всички условия на закона за потребителски кредит, съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1, вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Лихвените проценти са определени в договора /чл. 8 и чл. 9/ и в текста на общите условия към него. Договореният размер на лихвения процент от 7.30 е редуциран /намален/ до 7.28%, като тази схема на определяне на лихвата е действала за целия период на изискуемостта й.

Относно възражението, че ответникът А.А. изобщо не е разбрал, при какви условия се отпуска потребителският кредит и каква лихва ще дължи на банката срещу отпусната парична сума, следва да се посочи, че съдът не констатира противоречие на уговореното по договора с изискванията на чл. 143, т. 6 от ЗЗП. Самият потребител е имал възможност да се запознае преди сключването на договора, при какви условия е разрешен кредитът. Той е подал искането за кредита, като е бил запознат предварително с условията, които е претендирал, и кредитът му е бил отпуснат именно по реда на програмата ДСК Партньори плюс, освен това е декларирал и в договора е подписал, че му е била връчена цялата информация относно - какъв е видът на кредита и при какви условия да го ползва. Чл. 12 от договора за кредит има декларативен характер и удостоверява, че тази информация му е била предоставена предварително.