Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 274 от 29.05.2023, Районен съд - Велико Търново

Съд
Районен съд - Велико Търново
Дело
Административно наказателно дело 831/2022
Вид
Решение № 274
Подписан
29.05.2023
В сила
01.07.2023
Състав
МИЛЕНА АЛЕКСИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 78, ал. 1, т. 1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 93б, ал. 4, т. 3 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 3 и т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 3 и т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Велико Търново, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на ************** в следния състав:

Председател: М.А. при участието на секретаря М.П. като разгледа докладваното от М.А. Административно наказателно дело № 20224110200831 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН

Производството е образувано по жалба от Х. Х. Ш. от **************, който не е съгласен с Наказателно постановление № 35-0000498 от 31.05.2022 г. на Директор РД „АА“ - Плевен, с което на основание чл. 93б, ал. 4, т. 3 от Закона автомобилните превози /ЗАвПр/, за нарушение на чл. 7, изр. 1 от Регламент /ЕО/ № 561/2006, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500,00 лева. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, неправилно, съставено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, обективиращи неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят и административнонаказващият орган, редовно призовани страни, не се представляват и не вземат становище по делото.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 11.05.2022 г. на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 316072 за това, че на същата дата, в гр. Велико Търново, ул.

„Христо Ботев“ № 74, автогара „Юг“, при извършена контролна проверка на автобус „**************“, рег. № **************** /кат. N3/, собственост на „*********“ ООД, изпълняващ превоз на пътници по редовна автобусна линия: София – Силистра, съгласно 1 маршрутно разписание № 22201, с час на тръгване от Велико Търново: 17,03 часа и съгласно пътен лист № 012470/11.05.2022 г., е установено следното нарушение: Водачът Ш. е извършил превоз на пътници на 29.04.2022 г. с МПС, рег. № **************** /кат. N3/, оборудвано с дигитален тахограф, в който е използвал дигиталната си карта на водач № BG/36179001, валидна до 04.02.2027 г., като след период на управление от 4,5 часа, започващ в 13,08 часа на 29.04.2022 г. не е ползвал прекъсване по време на работа от 45 минути или прекъсване от 15 минути, последвано от прекъсване от 30 минути /и двете вместени в периода/. Вписан е период на управление от 13,08 часа до 21,06 часа на 29.04.2022 г., или време на управление от 6 часа и 41 минути, превишение с 2 часа и 11 минути – квалифицирано като административно нарушение на чл. 7, изр. 1 от Регламент /ЕО/ № 561/2006, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр.

Процесният АУАН е подписан и връчен на жалбоподателя на 11.05.2022 г., без вписани възражения, като такива не са постъпили и в седемдневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на посочения АУАН срещу жалбоподателя е издадено атакуваното НП № 35-0000498 от 31.05.2022 г. от Директора на РД "АА" – Плевен, с което на основание чл.

93б, ал. 4, т. 3 от ЗАвПр, на Х. Х. Ш. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 500,00 лева.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на дата 24.06.2022 г. и е обжалвано от него в законоустановения срок /жалба от 01.07.2022 г./.

За установяване фактическата обстановка обективно, всестранно и пълно по делото бяха разпитани актосъставителят А. М., свидетелят по акта В. М., както и бе приобщена като доказателство административнонаказателната преписка.

С оглед на така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, пред компетентния да се произнесе съд, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

От съставените АУАН и НП не става ясно къде е мястото и коя е датата на извършване на нарушението – дали 11.05.2022 г., когато служителите на РД „АА“ – Плевен, в гр. Велико Търново, ул. „Христо Ботев“ № 74, автогара „Юг“, са извършили контролна проверка на жалбоподателя, извършващ на посочената дата обществен превоз на пътници с посочения автобус, собственост на „*********“ ООД или на 29.04.2022 г. – датата на извършване на превоз на пътници с автобус, рег. № СВ 6874 КТ /кат. N3/, оборудвано с дигитален тахограф, или на непосочени в АУАН и НП дата и място.

На следващо място, ако се приеме, че датата на извършване на нарушението е 29.04.2022 г., в АУАН и НП не е описано ясно, точно и пълно нарушението, квалифицирано като такова по чл. 7, изр. 1 от Регламент /ЕО/ № 561/2006, вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, за да може да се прецени съставомерността на твърдяното нарушение от обективна страна.

Съгласно чл. 7, изр. 1 от Регламент /ЕО/ № 561/2006 след период на управление от четири часа и половина водачът ползва непрекъсната почивка по време на работа от поне 45 минути, освен ако не ползва почивка, а според изр. 2 от Регламента: „Тази почивка по време 2 на работа може да бъде заменена с почивка по време на работа от поне 15 минути, последвана от почивка по време на работа от поне 30 минути, като двете почивки са разпределени през периода по такъв начин, че разпоредбите на първи параграф да бъдат спазени“. От друга страна, в чл. 4, б. „г“ от същия Регламент е дадено определение на понятието „почивка по време на работа", а именно всеки период от време, през който водачът не може да кормува или да извършва друга работа и който се използва изключително за възстановяване. В процесните АУАН и НП обаче въобще не е използвано понятието „почивка по време на работа“, а е употребен термин „прекъсване“ по време на работа, откъдето не може да се прецени дали правилно е квалифицирано деянието или се касае за друго по вид нарушение, което ще следва да се санкционира по друг текст на Регламента или друг нормативен акт.

С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която да завърши с издаване на законосъобразен акт. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН повелява в НП да е дадено точно и ясно описание на нарушението, да са посочени датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Посочване на точните и конкретните дата, място, описание и обстоятелства на нарушението, както и потвърждаващите го доказателства, са задължителни реквизити на НП и имат съществено значение при индивидуализация на нарушението, в същото време са и предмет на доказване, поради което такива пропуски не могат да бъдат отстранени в процеса на обжалването на наказателното постановление.

Отсъствието или неяснотата при определянето им води до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Освен това, датата на извършване на нарушението е от значение за определяне началния момент на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Касае се за съществени реквизити и на АУАН - чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН и на НП - чл. 57, ал. 1, т.

5 от ЗАНН, чиито липси съществено засягат правото на защита на наказаното лице. В настоящия случай е налице несъответствие между фактическото и юридическо формулиране на нарушението, като по този начин правото на защита на жалбоподателя да научи в какво е обвинен, срещу какво следва да се защитава и какви доказателства да представя, е нарушено. Не може съществени елементи от обективния фактически състав на нарушението, каквито са датата, мястото, неговото ясно, пълно и точно описание и обстоятелствата при извършването му да се извличат от данните по преписката предвид правораздавателния характер на наказателните постановления, като волята на законодателя е ясна - административното нарушение следва да е установено безспорно и посочено точно както в АУАН, така и в НП. Това императивно и абсолютно задължение на административнонаказващия орган важи и за случай като разглеждания. Касае за съществено нарушение на императивно правило, достатъчно да обоснове отмяна на постановения от административнонаказващия орган правораздавателен акт – атакуваното наказателно постановление.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е основателна, а наказателното постановление като незаконосъобразно издадено, подлежи на отмяна.

Съдът не присъжда направени от жалбоподателя разноски, тъй като няма направено такова искане.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000498 от 31.05.2022 г., издадено от 3

Директор на РД “Автомобилна администрация” - Плевен, с коeто на Х. Х. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: **************, ул. ***********, на основание чл. 93б, ал.

4, т. 3 от ЗАвПр е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 500,00 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 7, изр. 1 от Регламент /ЕО/ 561/2006, вр. чл. 78, ал. 1, т.

1 от ЗАвПр.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4