Решение № 251 от 25.02.2021, Административен съд - Варна

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……………………

2021 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, VІІ състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

Административен съдия : ЙОРДАН Д. при секретаря Румела Михайлова като разгледа докладваното от съдия Йордан Димов адм. д. №397 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на Д.Д.Й.,

ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, чрез адв. С.Б., срещу Заповед №187 от 28.06.2017 г. на Кмета на район "Младост" - Община Варна за премахване на незаконен строеж – преустройство на апартамент №11, ет.6, находящ се в жилищна сграда с административен адрес ---------, гр. Варна, УПИ ******по плана на 26-ти микрорайон на гр. Варна.

В жалбата са изложени твърдения за нищожност и незаконосъобразност на жалбата, поради липса на компетентност на издалия я орган, неспазване на изискванията на чл.59 АПК за форма и съдържание, както и съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Подробно изложение на пороците на обжалваната заповед се съдържат в жалбата. Претендира се присъждане на направените от жалбоподателката в производството разноски.

Ответната страна, Кметът на район

"Младост" при Община Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Предявено е възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателката разноски.

Заинтересованото лице М.К.Д. не е изразила становище по жалбата.

Във връзка с изложения правен спор е образувано административно дело №3288/2017 г. по описа на Административен съд – Варна. В рамките на това производство е постановено Решение №1911/15.10.2018 г. (по адм.д. №3288/2017 г. на АдмС - Варна), с което съдът е отхвърлил жалбата на Д.Д.Й., ЕГН ********** срещу Заповед №187 от 28.06.2017 г. на Кмета на район "Младост" - Община Варна за премахване на незаконен строеж – преустройство на апартамент №11, ет.6, находящ се в жилищна сграда с административен адрес ---------, гр. Варна, УПИ ******по плана на 26-ти микрорайон на гр. Варна. Така постановеното решение е било обжалвано от жалбоподателката Д.Д.Й.. С решение №1480/29.01.2020 г. постановено по адм. д.

№693/2019 г. по описа на Върховен административен съд е било отменено Решение №1911/15.10.2018 г. по адм.д. №3288/2017 г. на АдмС – Варна. Решаващите мотиви в тази насока са липсата на произнасяне в обжалвано решение по преюдициалния в производството въпрос за наличие на активна процесуална легитимация на оспорващата заповедта Д.Д.Й., която не е адресат на обжалваната заповед и не е участвала в административното производство по установяване и премахване на незаконния строеж. Освен това е посочено, че неизяснен е останал въпроса за датата на влизане в сила на заповед №187/28.06.2017 г., издадена от кмета на район „Младост“, Община Варна (обжалваната заповед), за което обстоятелство имало индиректни данни по делото.

Предвид изложеното, в решението на Върховния административен съд е прието, че е налице съществено процесуално нарушение по чл.172а, ал.2 от АПС – липса на мотиви, като последица от неизяснена фактическа обстановка, което е основание за отмяна по реда на чл.222, ал.2, т.1 и т.2 от АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Така е образувано настоящото производство по административно дело №397/2020 г. по описа на Административен съд – Варна.

В рамките на новообразуваното производство съобразно с постановеното в Разпореждане №476/22.05.2020 г. на съдията докладчик на ответника, съобразно с указанията на ВАС, е указано да се представят всички налични писмени доказателства относно датата на влизане в сила на Заповед №187/28.06.2017 г. на Кмета на р-н „Младост“, Община Варна. Такива не са били предоставени до съдебно заседание проведено на 08.07.2020 г., като с определение от датата на заседанието отново е задължена ответната страна да представи подобни доказателства. Такива са представени с молба с вх.

№8045/10.07.2020 г. В посочената молба е изразено становище относно процесуалната легитимация на жалбоподателката, както и по отношение на редовността на уведомяването при твърдяна като изпълнена процедура по уведомяване по реда на §4 от ДР на ЗУТ, чрез залепване на заповедта на вратата на процесният апартамент№11, ет.6, находящ се в жилищна сграда с административен адрес ---------, гр. Варна. Посочено е, че административното производство е водено против М.К.Д., която била собственик на жилището до 02.06.20217 г., както и че независимо, че Заповедта е издадена на 28.06.2017 г. следва да се приеме, че процесуално легитимирана дя обжалва заповедта е именно М.К.Д., а не жалбоподателката Д.Д.Й.. Намира, че процедурата по §4 от ДР на ЗУТ е изпълнена законосъобразно, като на 07.08.2017 г. служители на общинската администрация са извършили съобщение по този ред – чрез залепване на заповедта на вратата на апартамент №11, ет.6, гр. -------------и на таблото на р-н „Младост“ на 04.09.2017 г. длъжностни лица съставили протокол, че възражение в този период от време не е било постъпило и заповедта била влязла в сила. Навежда друго основание за недопустимост на жалбата на жалбоподателката, а именно, че дори да се приеме, че същата е следвало да бъде уведомена за заповедта, според нейните твърдения тя узнала за нея след като я намерила залепено на вратата на апартамента на 06.11.2017 г. уведомление, но подала жалбата след 14-дневния срок за обжалване, на 24.11.2017 г.

Становище относно жалбата при новото разглеждаане на делото, в съдебно заседание, е изразил и процесуален представител на жалбоподателката. Последният сочи, че констативният акт, с който е започнало административното производство е съставен в нарушение на разпоредбата на чл.223, ал.2 от ЗУТ, тъй като едно от лицата Р.Г.П. не е служител за контрол на строителството на районната администрация на р-н Младост и за това не е компетентна да състави констативен акт. Намира освен това, че към момента на издаване на заповедта – 28.06.2017 г. жалбоподателката е собственик на имота, тъй като на 02.06.2017 г. и е била прехвърлена собствеността по силата на прехвърлителна сделка. Твърди, че заповедта не е била връчена на жалбоподателката.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за изяснено от фактическа страна следното:

По въпроса за процесуалната легитимация на жалбоподателката:

Видно е, че адресат на Заповед №187 от 28.06.2017 г. на Кмета на район "Младост" - Община Варна за премахване на незаконен строеж е М.К.Д., а не жалбоподателката Д.Д.Й.. В рамките на производството е установено, че възложител на строежа по смисъла на чл.161, ал.1 от ЗУТ е М.К.Д.. Към 06.11.2017 г., когато жалбоподателката Д.Й. твърди, че е узнала за обжалваната заповед, е било образувано изпълнително производство по дял V, глава 17 от АПК, което говори за наличие на годно изпълнително основание по чл.268 АПК, тъй като заповедта следва да е влязла в сила, като необжалвана от адресата ѝ М.К.Д.. Поради това е и изпратена поканата за доброволно изпълнение по чл.277 АПК. Нормата на чл.274, ал.2 от АПК предвижда, че длъжници по изпълнението могат да бъдат гражданите и организациите, както и органите, посочени в изпълнителното основание, или техните правоприемници. Предвид това в качеството си на правоприемник следва да се приеме, че Д.Д.Й. е следвала да бъде уведомена за воденото производство, тъй като за нея е налице признат законен интерес да обжалва заповедта. Независимо от представените в производството доказателства за изпълнение на процедура по уведомяване по реда на §4 от ДР на ЗУТ не може да се приеме, че е налице уведомяване насочено към жалбоподателката Д.Д.Й., тъй като в документите се съдържа покана към предходния соственик на жилището - М.К.Д.. Ето защо като приема, че няма отправена лично до Д.Д.Й. покана, съдът не може да се приеме, че същата е била уведомена, в който и да е момент, дори и в момента на твърдяното от нея узнаване за заповедта на 06.11.2017 г., когато видяла залепено на вратата на апартамента уведомление. Обстоятелството, че подобна покана не е била адресирана до нея кара съда да приеме, че същата не е в забава по отношение на уведомяването за издадената заповед за премахване на незаконен строеж. Следва да се има предвид и това, че съгласно чл. 225 ал. 6 от ЗУТ във връзка с § 3, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях , адресат на заповедта за премахване на незаконен строеж може да е всяко от посочените лица - извършител, възложител или собственик, а разпореждането за премахване на незаконния строеж касае пряко строежа /предмета на заповедта/ и обвързва правоприемниците при изпълнението.

Предвид гореизложеното съдът приема, че за жалбоподателката Д.Д.Й. съществува признат от закона правен интерес да обжалва заповедта, както и, че по отношение на нея не е изтекъл предвиденият в закона срок за обжалване. Ето защо жалбата следва да се приеме за допустима, като подадена от легитимирано лице, собственик на имота, предмет на оспорения акт, пред надлежен съд, в предвидения от закона срок, при наличие на правен интерес от оспорването, поради което производството е допустимо.

Съдът, като прецени законосъобразността на оспорения акт с оглед разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК и предявените с жалбата доводи и основания, при събраните по делото доказателства, приема следното:

По делото е установено и не е спорно между страните, че по силата на Нотариален акт за продажба -------на нотариус Ж.Т., вписан в Службата по вписванията дв.вх.рег. №13605, вх. №13715 от 02.06.2017 година --------, жалбоподателката Д.Д.Й. е станала собственица на имот – апартамент №11 с идентификатор № ***********находящ се на седми етаж в жилищната сграда в ------------с площ от 68.69 кв.м. застроена площ, заедно с избено помещение №21, както и 6.44 кв.м. идеални части от дворното място, върху което е построена сградата, цялото с площ от 336 кв.м. по нот. акт, представляващо поземлен имот с идентификатор №**********Праводател на жалбоподателката по договора за продажба е адресатът на оспорената заповед М.К.Д..

Последната е конституирана като заинтересовано лице в производството и е била собственица на имота, предмет на договора за продажба от 02.06.2017 година, към датата на съставяне на Констативен акт №02 от 10.04.2017 г., на основание НА за продажба на право на строеж -------от 30.06.2008 година на Служба по вписванията гр. Варна.

На основание писмо

РД16025171ВН от 22.11.2016 г. на Началника на РО «НСК» - Варна при РДНСК-Североизточен район, Кметът на Община Варна е разпоредил на кмета на район «Младост» при Община Варна да извърши проверка за изпълнени нерегламентирани СМР в сградата, находяща се в -----------, УПИ ******по плана на 26-ти м. р. на гр. Варна. След съставени два констативни протокола от 13.12.2016 г. и 20.12.2016 г. от специалисти

«Контрол по строителството» в район «Младост» за неосъществен оглед при посещение на апартамент №11, ет.6 на --------- поради отсъствие на собственика, на 29.12.2016 г. до заинтересованата страна М.Д. е изпратено писмо от кмета на район «Младост» с указание в петдневен срок да се яви в районната администрация като представи документ за собственост и строителни книжа, доказващи законното извършване на СМР. В писмото е посочено, че неизпълнението на указанието ще се счита за липса на документи, доказващи законността на извършеното строителство и писмото – като уведомление за предприемане на действия по чл.225а от Закона за устройство на територията. След нови три неуспешни опита за оглед, за които са съставени констативни протоколи от 04.01.2017 г., 10.01.2017 г. и 18.01.2017 г., до М.Д. е изпратено писмо с обратна разписка от 02.02.2017 г. с указание да осигури достъп до посоченото жилище на 15.02.2017 г. в 10.00 часа за извършване на проверка относно законността на строежа. Обратната разписка е върната на 27.02.2017 г. със забележка, че пратката не е потърсена от получателя. На 15.02.2017 г. отново е съставен протокол за неосъществен оглед поради отсъствие на собственика на апратамента.