Решение № 3314 от 14.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3314 гр. София, 14.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20241110205950 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Г. М. С. с ЕГН **********, с адрес:

ХХХХХХХХХХХХХХХ, срещу Наказателно постановление № 8565 от 12.03.2024 г., издадено от Началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3500 (три хиляди и петстотин) лева на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата (ЗП), за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от ЗП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в", чл. 8, ал. 1, и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление било неправилно и незаконосъобразно, като при издаването му били допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че в отклонение от изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в АУАН и НП липсвало надлежно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.

Твърди се, че не е била посочена максимално допустимата маса на процесното ППС, неговата категория и собственик, като било налице противоречие относно 1 обстоятелството дали водачът е превозвал неделим товар по смисъла на §1, т. 14 от ДР на Наредба, както и дали е налице превоз в рамките на специалното ползване на пътищата. Не било посочено на какво основание възниква задължение за водача да се убеди, че параметрите на ППС не превишават максимално допустимите норми по Наредба № 11 от 03.07.2001 г. Твърди се също така, че процесното нарушение е неправилно квалифицирано, като същото е следвало да се субсумира под нормата на чл. 139 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), тъй като процесният случай не попада в хипотезата на специално ползване на пътищата. В тази връзка се сочи, че НП било издадено от некомпетентен орган, който не разполагал с правомощия да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП. На следващо място се твърди недоказаност на възприетите от наказващия орган фактически констатации, включително вида, марката и модела на управляваното от жалбоподателя превозно средство, мястото на извършване на деянието. Излагат се и съображения за прекомерност на наложеното наказание и наличието на основания за неговото намаляване. С тези съображения се иска НП да бъде отменено или, при условията на алтернативност, наложеното наказание да бъде намалено до законоустановения минимум.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. По делото е постъпила писмена защита, в която се поддържат исканията от жалбата.

Административно-наказващият орган, редовно призован не се явява.

Представлява се от юрк. Николов, редовно упълномощен, който моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като претендира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, в случай че се претендира такова.

Подробни съображения са изложени в постъпил по делото писмен отговор от процесуалния представител на въззиваемата страна.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 16.02.2024 г., в 16:23 часа, на Автомагистрала Хемус, км. 0+200, в посока от гр. Варна към гр. София, жалбоподателят Г. М. С. извършвал превоз на товари, управлявайки МПС с четири оси с две управляеми оси марка "ХХХХ" с рег. № ХХХХХХХХХХХХ като в процеса на извършена проверка от служители при АПИ, сред които и свидетелят А. А., било констатирано, че водачът извършвал превоз на шлака, а при измерване с техническо средство – електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118829 и ролетка № 1303/18/ (5 м), било установено, че разстоянието между осите е 1. 40 м., а сумата от натоварването на 2 ос на двойната задвижваща ос на МПС е 32,175 т., при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква "в" на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като констатираното превишаване бил с 13,175 т.

Предвид измерените параметри на превозното средство същото е "тежко" по смисъла на чл. 3, т. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а", предл. 2 от ЗП във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредбата, движението на тежки ППС е дейност от специалното ползване на пътищата и е забранено, като се осъществява само с разрешение (Разрешително) за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата, издадено на администрацията, управляваща пътя (АПИ). Такова разрешение нямало за извършения от жалбоподателя превоз на товар с тежко ППС.

От приложените към материалите на делото удостоверение № 06.07.4603 и заявления за периодична проверка, се установява, че използваната електронна везна модел DFW-KR е от одобрен тип средство за измерване, преминало необходимите периодични проверки.

Предвид констатациите от извършената проверка свидетелят А. А. - главен инспектор в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” съставил против жалбоподателя Г. М. С. АУАН № 0009960/16.02.2024 г., в който квалифицирал извършеното като административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП във вр. с чл. 8, ал. 1, вр. с ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Актът бил предявен и връчен на нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е било депозирано писмено възражение против АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното в настоящото съдебно производство Наказателно постановление № 8565 от 12.03.2024 г., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3500 (три хиляди и петстотин) лева на основание чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Закона за пътищата (ЗП), за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от ЗП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в", чл. 8, ал. 1, и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Препис от наказателното постановление бил връчен срещу подпис на жалбоподателя на 18.03.2024 г.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от показанията на свидетеля А. А. и писмените доказателства, приобщени по реда на чл.

283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН – известие за доставяне, с което е връчено НП, 3 кантарен билет № 2864/16.02.2024 г., свидетелство за регистрация на МПС част II, пътен лист № 406576/16.02.2024 г., кантарна бележка № 159547/16.02.2024 г., Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на председателя на УС на АПИ за компетентност на наказващия орган, Заповед № РД-11-247/31.03.2022 г. на председателя на УС на АПИ за компетентност на актосъставителя, сертификат и декларация за съответствие на ролетка № 1303/18/ (5 м), Заповед № А-616/11.09.2018г. на председателя на ДАМТН, заявление за извършване на периодична, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603 за електронна везна модел DFW-KR.

Съдът се довери на показанията на свидетеля А. А., доколкото същите са логични, последователни и се подкрепят от писмените доказателства по делото. От тях се установяват обстоятелствата по извършената проверка чрез измервания с електронна везна и ролетка и направените констатации, че е било измерено разстояние между осите на ППС от 1. 40 м., а сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос е 32,175 т., поради което и като съобразил, че допустимото натоварване е до 19 т., съставил и връчил АУАН на водача на ППС.

Съдът кредитира всички събрани по делото писмени доказателства, тъй като същите изхождат от компетентни органи и няма основания за поставянето им под съмнение.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол административно-наказателен акт, и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, с оглед на което жалбата се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в рамките на тяхната материална и териториална компетентност, като не се споделят възраженията на жалбоподателя в обратен смисъл. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчване на АУАН и НП на жалбоподателя.

АУАН и НП отговарят на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН за посочване на съставомерните фактически обстоятелства и съдържат всички задължителни реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя С. нарушение е 4 описано ясно и съдържа всички елементи от обективния му състав и съответстващата правна квалификация, с което по никакъв начин не се ограничава правото на защита на нарушителя, респ. възможността му да разбере фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да организира защитата си, което в действителност е сторил.

В тази връзка следва да се посочи, че в АУАН и НП по ясен начин е обозначено мястото на извършване на нарушението - на Автомагистрала Хемус, км. 0+200, в посока от гр. Варна към гр. София, като не са налице сочените в жалбата противоречия относно обстоятелството дали е налице превоз в рамките на специалното ползване на пътищата. Обстоятелствата относно максимално допустимата маса на процесното ППС, неговата категория и собственик, не са от съществено значение за съставомерността на процесното административно нарушение, за описанието на което е било необходимо и достатъчно да се посочат сумата от измереното натоварване на ос на двойната задвижваща ос на МПС - 32,175 т., максимално допустимо натоварване на оста, при измереното разстояние между осите от 1. 40 м., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква "в" на Наредбата – 19 т., както и констатираното превишаване с 13,175 т., като всички тези релевантни обстоятелства се съдържат в АУАН и НП. Констатацията на административно-наказващия орган, че в случая не е налице извършване на неделим товар по смисъла на §1, т. 14 от ДР на Наредбата, е достатъчно ясно изразена, поради което и това възражение за противоречие в обстоятелствената част на НП съдът намери за неоснователно.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на издадения санкционен акт.

Извършеното деяние е квалифицирано от АНО като административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от ЗП във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в", чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", предл. 2 от ЗП въвежда забрана за извършване на дейности от специалното ползване на пътищата - движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства, в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, без разрешение.