Решение № 231 от 05.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 231 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело № 20241000500915 по описа за 2024 година

Разгледа в съдебно заседание но 10.02.25г. /с участието на секретаря Паскова/ въззивно гражданско дело № 915/24г. и констатира следното:

С решение на СГС 1-13 състав от 19.12.23г. по г.д. № 596/20г. е увжен иск по чл. 153 от ЗОНПИ /приложено е и правилото на чл. 151 от ЗОНПИ/ на КОНПИ против И. Б..

Решението на СГС се обжалва от И. Б. /в осъдителните части/.

Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред СГС и САС/.

Жалбата е основателна: първоинстанционното решение следва да бъде отменено /в обжалваните осъдителни части/ предвид следнте съображения:

Първоинстанционният съдия е описал надлежно процесната фактическа обстановка /очертраваща правната рамка на процесния правен спор/ като е изброил и събраните в процеса доказателства. Настоящият съдебен състав препраща към тази /описателна/ част от решението на СГС /доколкото - същата не е спорна във въззивното производство/.

По съществото на процесния правен спор:

От една страна:

Възражения относно допуснати от първоинстанционен съд процесуални нарушения могат да имат стойност /във въззивно производство/ единствено, ако се съотнасят към постановката по чл. 266, ал. 3 от ГПК /т.е. – ако са съпроводени с искане за събиране на допълнителни – нови докаатества пред втората съдебна инстанция/. Такива искания не са заявени пред настоящия съдебен състав /нито във въззивнат жалба, нито в проведеното съдебно заседание на 10.02.25г./. С оглед това: възраженията на жалбоподателя в горната насока – не могат да обосноват /сами по себе си/ ревизиране на атакуваното решение.

Наличието на осъдителен съдебен акт /на наказателен съд/ по отношение на ответника е обстоятелство – ирелевантно за настоящото производство /предвид изричните редакции на редица 1 текстове от сега действащия закон: чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от ЗОНПИ, чл. 108, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗОНПИ, чл. 153, ал. 5 и ал. 6 от ЗОНПИ/. Този факт имаше правна стойност при действието на предишните законови редакции /съгласно и оформилата се по приложението им съдебна практика/..

Правните норми за давността са императивни по своето естество и поради това същите не могат да бъдат ползвани по аналогия /тези норми са приложими само в изрично предвидените от съответния закон случаи и не могат да бъдат съотнасяни към правоотношения, които се регламентират от други закони/. Именно такава е и настоящата хипотеза. Освен това: моментите /с които ДОПК и ЗОНПИ/ свързват началото на давността са принципно различни /и поради това постановките по ДОПК не могат да бъдат съобразени в настоящия казус/.

Допуснатото от първоинстанционния съдия изменение /увеличение/ на исковете се явява процесуално допустимо /като постановено в съответствие с правилото на чл. 214 от ГПК/. В тази насока е и съдебната практика /редица съдебни актове на първоинстанционни съдилища, постановени след изменение на иска са разгледани и решени надлежно по същество в рамките на следващ инстанционен съдебен контрол/.

Предвид изложеното: възраженията на жалбоподателя в горните насоки следва да се окачествят като – неоснователни.

От друга страна обаче:

Съдържнието на събраните по делто доказателства /писмени и експертни – преценени в съвкупност; в това число и подробните обяснения на вещото лице Ц. В. от съдебното заседание на 02.03.23г./ удостоверяват, че:

Ответникът действително /реално – фактически/ е получил паричен заем /по писмен договор/ от „Е. Г. Русе“ ЕООД в размер на 150 000 лева /процесната сума е била и декларинана данъчно, и осчетоводена от дружеството/. При наличие на такива доказателства /договор за заем; данъчно деклариране и счетоводно запискване/ всички – създадени /обективирани фактически/ далеч преди започване на процесната проверка - не може да се обоснове надлежен извод за фиктивно сключена заемна сделка и за липтса на реална парична престация по това правоотношение /каквито съображения са изложени от първоинстанционния съдия/.

Същата експертиза /в това число и обясненията на вещото лице от посоченото съдебно заседание/ констатира, че – ответникът е получил и дивиденти от „Рин Груп“ ООД в размер на сумата общо 74 400 лева, платена на части /което обстоятелство също е било осчетоводено от фирмата/. Вещото лице констатира и /в същата връзка/, че посоченото дружество е имало декларирана печалба, която имено впоследствие е била разпределена между съдружниците.

Ооформените в горната връзка документи /писмени доказателства/ отново предхождат – образуването на процесното санкционно производство пред КОНПИ.

Предвид изложеното – горните две суми следва /доколкото вещото лице окаческтвява същите като – реално платени – получени; в тази насока именно са конкретните обяснения на експерта от съдебното заседание на 02.03.23г./ да бъдат съобразени и приобщени към доходите на ответника /за изследвнания период/. Именно това е направено от икономическата експертиза: същата, съобразявайки в изчисленията си посочените две суми /заедно и с останалите такива, конретно посочени в заключението/ е обосновала приходи на ответника /през изследвания период/ в размер на общо 240 790, 17 лева. Последната сума /съотнесена от вещто лице към установените разходи на И. Б. за исковия период в размер на общо 207 209, 77 лева/ е обосновала краен извод за нетни доходи /по смисъла на пар. 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ/ в размер на общо 33 580, 4 лева.

Този нетен доход следва да бъде съотнесен към установената от експерта стойност на имуществото на И. Б. /придобито през изследвания период/ в размер на общо 202 591, 81 лева. В последната обща сума обаче са включени /в противоречие с постановките по ТР № 4 от 23г. на ВКС/ преминали през патримониума на ответника /във връзка с кредитни правоотношения, в които е участвал И. Б. и във връзка с платен адвокатски хонорар/ парични потоци – средства /конкретно посочени от експерта като размери и сборувани в общата сума от 202 591, 81 лева/, които суми обаче не са налични към момента. Ако тези суми /21 004, 87 лева, 19 871, 95 лева и 800 лева/ бъдат изключени /с оглед постановките по посоченото ТР на ВКС/ от посочената обща сума /в размер на 202 591, 81 лева/ се получава разлика /след съотнасяне на стойността на придобитото имущество 2 към посоченият нетен дход/, която вече е по-малка от 169 011, 41 лева /посочена от експерта/, а именно: получава се разлика по-малка от 150 000 лева /по смисъла на парт. 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ/.

Това обстоятелство пряпатства възможността както за уважаване на иска по по чл. 153 от ЗОНПИ, така и за приложение на правилото на чл. 151 от ЗОНПИ.

В допълнение:

Вещото лице констатира /съобразно и обясненията на експерта от съдебното заседание на 02.03.23г./, че в патримониума на ответника е било налично /към началото на изследвания период/ и първично салдо в размер на 9 500 лева. Прибавянето и на тази сума /към псочената погоре такава от общо 240 790, 17 лева/ би обосновало извод за още по-малко несъответстиве /по смисъла на парт. 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ/.

С оглед изложенто: атакуванто решение следва да бъде отменено /в осъдителните части/ и исковете на КОНПИ следвада бъдат – отхвърлени.

Предвид изхода на спора пред САС: в полза на ответника следва да бъдат присъдени /при условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК/ съдебни разноски - за производството и пред двете съдебни инстанции.

Съдът,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ /в осъдителните части/ решение на СГС 1-13 състав от 19.12.23г. по г.д. № 596/20г.

ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 153 от ЗОНПИ /и искането по чл. 151 от ЗОНПИ/ на КОНПИ против И. И. Б. ЕГН ********** /за отнемане в полза на Държавата на 100 дружественти дяла от капитала на „Рин Ойл“ ЕООД; за осъждане на ответника да плати в полза на Държавата общо 141 450 лева – сбор от паричната равностойност на 5 бр. МПС-ва; за осъждане на ответника да плати в полза на Държавата 100 лева – равностойност на отчуждени дружествени дялове от капитала на „Рин Груп“ ООД и 100 лева - равностойност на отчуждени дружествени дялове от капитала на“Рин Форест“ ООД.

ОСЪЖДА КОНПИ да плати на И. И. Б. 5 000 лева /съдебни разноски за производството пред СГС/ и 2 835 лева /съдебни разноски за производството пред САС/.

В частта, с която част от исковете на КОНПИ са отхвърлени – първоинстанционното решение е влязло в сила /като необжалвано от ищеца/.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3