Решение № 230 от 20.06.2019, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№230 гр. Пазарджик, 20.06.2019 г.

В И М Е Т

О Н А Н А Р О Д А

Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на седемнадесети юни….…..…………………………… през две хиляди и деветнадесета година........................ в състав:

Председател: АЛБЕНА

ПАЛОВА

Членове:

БОРИСЛАВ ИЛИЕВ

МАРИАНА ДИМИТРОВА при секретаря

Катя Кентова........…......…… .и в присъствието на прокурор……….…...............……. като разгледа докладваното от окръжен съдия Албена Палова..…..….в. гр. дело № 320 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 24/21.02.2019 г., постановено по гр.д. № 847/2018 г. Панагюрският районен съд е осъдил В.Б.К. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Б.“ АД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Панагюрище, ул.

„Георги Бозаджиев“ № 1, сумата в размер на 10476,81 лв., представляваща направени разноски по обучението на В.К. - разходи за брутно трудово възнаграждение и осигуровки за 142 дни ползван отпуск по чл. 169, ал. 1-3 КТ, позволен на основание сключен договор за обучение без откъсване от производството от 28.08.2014 г., ведно със законната лихва от 03.10.2018 г. до окончателното изплащане на същата.

Осъдил е В.Б.К. да заплати на „Б.“ АД сумата от

164,37 лв. – лихва за забава върху сумата от 8831,89 лв. за периода от 28.07.2018 г. до 02.10.2018 г., като е отхвърлил иска за разликата на 164,37 лв. до пълно предявеният размер от 241,54 лв. и за периода от 13.07.2018 г. до 27.07.2018 г.

Осъдил е В.Б.К. да заплати на „Б.“ АД 1610,32 лв. разноски направени пред първата инстанция.

Осъдил е Б.“ АД да заплати на В.Б.К. 10,79 лв. разноски направени пред настоящата инстанция.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от В.Б.К. чрез неговия процесуален пълномощник с оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че съдът не е отговорил с решението си на въпросите, повдигнати от ответника в писмения отговор и твърденията, изложени в съдебно заседание. Налице били многобройни нарушения, допуснати от съда, както на правилата на формалната логика, така и на материалноправните норми, като били пренебрегнати императивни правни норми, уреждащи заплащането на отпуска по чл.169 от КТ и дължимите осигуровки.

Искането е решението да бъде отменено, вместо което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен с присъждане на разноските за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Б.“ АД чрез неговия процесуален пълномощник с искане обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Твърди, че не отговаряло на истината твърдението, че съдът не бил обсъди всички събрани по делото доказателства. При постановяване на своето решение съдът бил спазил процесуалните правила и постановил обосновано и правилно решение.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против ответника В.К. ищецът „Б.“

АД чрез своя процесуален пълномощник е твърдял, че между страните е сключен договор по реда на чл. 234 КТ - договор за обучение във висше училище без откъсване от производство от дата 28.08.2014 г. Предмет на този договор е осигуряването на отпуск по чл. 169, ал.1-3 КТ за времето на обучение във виеше училище - ТУ-Габрово без откъсване от производството със съгласието на работодателя по специалност „Компютърни техно­логии” на обучаващото се лице – ответника. Страните са уговорили отпуски за обучение, като след завършване на същото работодателят да осигури работа на ответника по специалността за периода не по-малък от 5 години. Между страните по договора е постигнато съгласие след завършване на обучението и придобиване на съответната специалност „Компютърни технологии” служителят да не напуска работата при настоящия си работодател за срок от 5 години. Ищецът е твърдял, че в случай на виновно неизпълнение на задълженията по този договор или необоснован отказ за завършване на обучението, обучаващото се лице се съгласило да дължи на работодателя разходите, изплатени за негова сметка по провеждане на обучението и най вече тези, които били свързани с осигуряването на отпуск по чл. 169, ал.1 - 3 КТ. К. бил представил „Уверение № 69615 от 29.01.2018 г.” от ТУ-Габрова, че е записан за учебната 2017/2018 г. - летен семестър и че в момента е 4 курс по специалността „Компютърни технологии в машиностроенето”. На 02.04.2018 г. ответникът подал в деловодството на дружеството молба с вх. № 834/02.04.2018 г., с която предлага прекратяване на сключения трудов договор по взаимно съгласие, считано от 03.04.2018 г. В молбата било посочено, че в случай, че не се приеме предложението, молбата следвало да се счита за предизвестие за прекратяване на договора от същата дата. Обезщетението за неспазен срок на предизвестие ответникът щял да заплати доброволно по посочена от ищеца банкова сметка, ***.

Поискал е да бъде уведомен за точния размер на дължимото обезщетение. Във връзка с това била издадена Заповед № 376/02.04.2018 г, с която бил прекратен трудовият договор, сключен между „Б.“ АД и В.К. на длъжност „Ръководител звено машини с ЦПУ, програмист и електроерозист”, считано от 03.04.2018 г. В тази заповед била посочена и сумата, която служителят трябва да заплати за неспазеното от него предизвестие при прекратяване на трудовия договор в размер на 4454,61 лева с посочване на банкова сметка. ***, но не били заплатени сумите, дължими за дните на отпуските, които ответникът бил ползвал за обучение в ТУ-Габрово и през които дни му било начислявано възнаграждение, макар че бил информиран и за тези суми. Ищецът е твърдял, че на 12.07.2018 г. била изпратена нотариална покана до ответникът К. за заплащане на сумата в размер на 8831,89 лв., но въпреки това и до настоящия момент такава не е заплатена. Искането е ответникът да бъде осъден да заплати сума в размер на 10476,81 лв. /след допуснато изменение на иска с определение от о.с.з. от 04.02.2019 г./, представляваща направени по обучението на ответника В.К. разходи за брутно трудово възнаграждение и осигуровки през периода на ползван служебен отпуск по чл. 169, ал.1 - 3 КТ за 142 дни, във връзка със задочното му обучението в ТУ-Габрово, в съответствие е чл.6 от „ Договор за обучение във виеше училище без откъсване от производство” от дата 28.08.2014 г., ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 241,54 лв.- след допуснато изменение на иска с определение от о.с.з. от 04.02.2019 г. представляваща лихва за забава за периода от 13.07.2018г. – дата на поканата до 03.10.2018 г.- дата на завеждане на исковата молба.

В срока по чл.

131 ГПК е постъпил отговор от ответника В.К., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. В отговора е посочено, че не се оспорва обстоятелството за съществуване на трудово правоотношение между страните, както и факта на сключване на договор на 28.08.2014 г. Твърдял е, че предмет на договора е осигуряването единствено на отпуск на работника по чл. 169, ал. 1-3 КТ, т.е. съгласието на страните се отнася единствено до процедурата за осигуряване ползването на платен отпуск по време на обучението. Твърдял е, че служителят не е поемал задължение да не напуска работа по време на обучението, като задължението за не напускане на работа е уговорено едва след завършване на обучението, което условие не се е осъществило, тъй като служителят е напуснал преди завършване на обучението си. Моли се да се обявят за нищожни клаузите на чл. 4, т. 3, чл. 6 и чл. 7 от договора, тъй като със същите се заобикаля закона. Моли се да се отхвърлят исковите претенции като неоснователни.

Претендира разноски.

Не е спорно между страните, а се установява и от събраните писмени доказателства, че до 03.04.2018 г. между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата на което ответникът е заемал длъжността “Ръководител, звено машинист ЦПУ, „програмист и електроерозист“ в ответното търговско дружество, като трудовото правоотношение е прекратено със Заповед № 376 от 03.04.2018 г. на основание чл. 220, ал. 1 КТ.

Между страните не е спорно и обстоятелството, че ответникът К. е записан като студент за учебната 2017/2018 г., 4-ти курс в ТУ гр. Габрово.

От представена по делото молба от 28.08.2014 г., подадена от В.К. до изп. Директор на „Б.“ АД, се установява, че жалбоподателят е поискал да му бъде разрешено да запише задочно обучение във висше училище – ТУ гр. Габрово със специалност „компютърни технологии“. Няма спор също така, че изпълнителният директор се е съгласил К. да учи задочно. Във връзка с това между страните е сключен договор за обучение във висше училище без откъсване от производството, съгласно който работодателят се е съгласил да осигурява на работника отпуск по чл. 169, ал. 1 – 3 КТ за времето на обучение във висше училище ТУ гр. Габрово без откъсване от производството по специалност „компютърни технологии“. Съгласно чл.4.3 от договора жалбоподателят е поел задължение след завършване срока на обучение и придобиване на специалност „компютърни технологии“ да не напуска работата при работодателя си „Б.“ АД за срок от 5 години. В чл.6, раздел V – Отговорност при неизпълнение, е посочено, че при виновно неизпълнение на задълженията по договора обучаващото се лице дължи на работодателя разходите, изплатени за негова сметка по провеждане на обучението и най-вече тези, които са свързани с осигуряването на отпуск по чл.169, ал.1-3 от КТ.

От удостоверение по делото № 69615 от 29.01.2018 г., издадено от ТУ гр. Габрово, се установява, че ответникът е записан за учебната 2017/2018 г. – летен семестър като студент в Технически университет гр. Габрово, четригодишно задочно обучение – специалност «компютърни технологии в машиностроенето» факултет - Машиностроене и уредостроене.

С молба от

02.04.2018 г. до изп. директор на «Б.» АД В.К. е отправил предложение до работодателя си за прекраттяване на съществуващото трудово правоотношение по взаимно съгласие, считано от 03.04.2018 г. В молбата е посочено, че в случай, че предложението не бъде прието, същата да се счита за предизвестие за прекратяване на договора, считано от 03.04.2018 г. К. е заявил, че ще плати доброволно обезщетението за неспазен срок на предизвестие по посочена от ищеца банкова сметка, ***.

Със Заповед №

376 от 02.04.2018 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено, като е определено обезщетението дължимо от ответника за неспазване на срока по чл.

220, ал. 1 КТ – за предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение.

С нотариална покана рег. № , том , акт на Нотариус Н.М.-Т., рег. № 471 при РС- Панагюрище работодателят е поканил К. в 14 дневен срок от получаването й да заплати сума в размер на 8831,89 лв., представляваща разходи за обучение. Поканата е получена лично от ответника на 13.07.2018 г.

За изясняване на спора пред първата инстанция е разпитан и един свидетел, от чиито показания се установява, че е бил пряк ръководител на прекия ръководител на ответника.

Свидетелят заявява, че е провеждал лични разговори с ответника относно намерението му да учи във висше училище и го подкрепил в това начинание. По време на обучението К. отсъствал от работа във връзка с обучението си, но не знае дали ищцовото дружество е заплащало таксите за обучението, дали са правени разходи за закупуване на учебни пособия или покривани разходи за път.

Свидетелят знаел за подписването на договора за обучение между страните по спора.

По делото е допусната и приета счетоводна експертиза, от която се установява, че от В.К. са използвани 142 дни платен отпуск по чл.169 от КТ във връзка със задочното му обучение в ТУ Габрово и съответно му е заплатено брутно трудово възнаграждение за този период в общ размер на 8831,89 лв. и 1644,92 лв. - осигуровки за сметка на осигурителя. Експертът е заявил в съдебно заседание, че е установил размера на ползвания от К. отпуск за обучение въз основа на молбите за отпуск, подадени от него, в които е вписал, че желае да ползва платен отпуск за изпити или очни, като дори в някои от тях е записал и правното основание – чл. 169 КТ.

Разпечатката съдържа 41 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c10a252f-88f4-447e-8aa1-9a77ab03d585