Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 486 от 17.04.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 318/2025
Вид
Решение № 486
Подписан
17.04.2025
Състав
Ивелина Димова

Цитирани разпоредби

  • чл.99, предл.3 · Закон за автомобилните превози
  • чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.8 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 486 гр. Варна, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Г.а като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20253110200318 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „****“ ЕООД- гр.Варна срещу Наказателно постановление № 23-0002947/30.05.2024г. на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.99, предл.3 от ЗАвПр.

Дружеството-жалбоподател счита наказателното постановление за постановено при наличие на съществени нарушения на процесуалните правила, а именно- липса на надлежна индивидуализация на нарушението; неяснота относно датата на установяването му; липса на конкретизация на действието или бездействие, посредством което е осъществено вмененото му нарушение; неяснота и относно мястото на извършване на нарушението; съставяне на акта в присъствието само на един свидетел; липса на реквизити по чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН (посочване на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства). Привежда и доводи за маловажност на случая. Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление и претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се представлява. Чрез процесуалния си представител- адв.Г. С. от АК-Стара Загора, депозира писмено становище, в което излага допълнителни аргументи в подкрепа на жалбата. Оспорва компетентността на наказващия орган. Моли 1 за отмяна на обжалваното наказателно постановление или за намаляване размера на наложената санкция, както и за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, също не изпраща представител.

Писмено изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Санкционираното дружество притежавало Лиценз на Общността за превоз на пътници № 0470, валиден до 31.12.2026г.

На същото било издадено и Разрешително №2017550016 за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт, по силата на което МТИТС давало разрешение на дружеството да извършва превоз по редовна, сезонна, международна автобусна линия с маршрут: Силистра-Малко Търново/ Дерекьой-Истанбул, като на територията на Република България линията била с маршрут: Силистра- Разград- Шумен -Бургас- Малко Търново. Съгласно маршрутното разписание превозът следвало да се изпълнява с час на тръгване от Автогара Шумен-22,45ч.

На 13.03.2024г. в ОО „АА“-Варна постъпил сигнал за системно неспазване на маршрутното разписание относно часът на потегляне от Автогара Шумен от страна на превозвача. По този повод св.В. Ж. П.инспектор към ОО „АА”-Варна изискал от Автогара Шумен дневниците за изпълнение на курсовете и установил, че на 04.09.2023г. автобус марка „Мерцедес“ с рег. № ***, чрез който превозвачът осъществявал процесния превоз, е потеглил от посочената автогара в 20,15ч., вместо в 22,45ч.

Във връзка с тези констатации на 27.03.2024г. на дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че не е осигурило спазването на маршрутно разписание към разрешението за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт по редовна международна автобусна линия Силистра-Малко Търново/ ДерекьойИстанбул, като превозът е извършен с час на тръгване от Автогара Шумен 20,15ч., а е следвало да се изпълни по разписание с час на тръгване 22,45ч.

Актът бил съставен в присъствието на представител на дружеството; бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 30.05.2024г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на въззивното дружество било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2

2000,00 лева за нарушение на чл.40, ал.5, пр.2 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС.

Изложената фактическа обстановка, която по начало не се оспорва от санкционираното лице, съдът прие за установена въз основа на събраните по д е л о т о доказателства- от разпита на свидетеля В. Ж. П., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. Същият не се е намирал в някакви особени отношения с представители на дружеството и не извлича ползи от твърденията си, при което за съда не съществува основание за съмнение в достоверността на неговите показания. В изявленията на свидетеля се съдържа достатъчно информация, кореспондираща и на приложените писмени доказателства (сред които с най-съществено значение са: Разрешително №2017550016 за международен превоз на пътници с автомобилен транспорт и разписание към него, а също и извлечение от дневник за изпълнение на курсовете в Автогара Шумен), които позволяват изложената фактическа обстановка, аналогична на приетата в НП, да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като нарушение на чл.40, ал.5, пр.2 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари. Цитираната разпоредба задължава лицата по чл.2, ал.1, (а именно- едноличните търговци или търговските дружества, извършващи международен превоз на пътници или товари и притежаващи съответен лиценз на Общността), до изтичане на валидността на разрешителното, да осигуряват обслужването на автобусната линия и да спазват утвърденото разписание. Изключение е предвидено само в случаите на бедствия, аварии и други извънредни ситуации. Понятието „Маршрутно разписание“ е дефинирано в §1, т.1, б.А от ДР на Наредбата като основен вид разписание на автобусната линия, което за междуселищните линии следва да съдържа наименование на линията, списък на всички спирки 3

(автогари) по маршрута, време на тръгване, пристигане и престой на всяка спирка за всички курсове, разстояния, особености на линията (изпълнение в отделни дни, сезонност и др.). От своя страна §1, т.22 от ЗАвП въвежда легална дефиниция на понятието „Автобусна линия“, а именно: постоянен маршрут за изпълнение на автобусни превози по утвърдено разписание.

От приложеното копие от Разрешително №2017550016 и приложеното към него маршрутно разписание на автобусна линия Силистра-Малко Търново/Дерекьой-Истанбул е видно, че разписанието отговаря на нормативните изисквания и съдържа необходимите реквизити, като предвижда тръгване от Автогара Шумен в 22,45ч. Като ЕООД, притежаващо лиценз на Общността за извършване на пътнически превози, по отношение което е издадено процесното Разрешително, санкционираното дружество се явява лице по чл.2, ал.1 от Наредбата и поради това е било натоварено със задължението да осигури обслужването на автобусната линия и да спазва утвърденото разписание. Предвид събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно установено, че на посочената в НП дата автобусът, посредством който дружеството е изпълнявало процесния превоз, е потеглил от Автогара Шумен в час, различен от посочения в разписанието.

Следователно дружеството действително не е изпълнило задължението си по чл.40, ал.5, пр.2 от Наредбата да спази маршрутното разписание, като извършването на нарушение на цитираната норма правилно е констатирано в обжалваното наказателно постановление.

Независимо от изложеното, при извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.

Действително, съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът констатира обаче, че при формулирането на нарушението е допуснат порок, който е довел и до други нарушения на процесуалните правила. Наказващият орган е приел, че нарушението се изразява в неосигуряване спазването на маршрутното разписание. Нормата на чл.40, ал.5 от Наредбата обаче задължава превозвачите да осигурят обслужването на автобусната линия и да спазват утвърденото разписание. Разпоредбата не съдържа задължение 4 към превозвачите да осигурят спазването на разписанието, а напротивспазването на маршрутното разписание е задължение, възложено на самия превозвач. Съответно, неспазването на разписанието е нарушение, за което следва да носи отговорност самото дружество, независимо от поведението на конкретното физическо лице, което е осъществило превоза. Процесното нарушение се изразява в неспазване на предвидения час за тръгване от Автогара Шумен, осъществено от санкционираното лице, а не в несъздаване на условия за спазването на разписанието, както се приема в наказателното постановление. При това положение процесното нарушение се явява извършено в гр.Шумен, откъдето е потеглил автобусът в час, различен от посочения в разписанието, а не в гр.Варна, където се намира седалището на дружеството. Следователно наказващият орган неправилно е преценил, че мястото на нарушението е в гр.Варна.

Мястото на извършване на нарушението е съществен реквизит от наказателното постановление, тъй като неправилното му определяне не само накърнява правото на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено, но е от съществено значение и за определянето на компетентността на актосъставителя и на наказващия орган.

Компетентността на наказващия орган е изведена от приложените копия на Заповед № РД-08-107/29.02.2024г. на министъра на транспорта и съобщенията и Заповед №138/28.02.2024г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, според които правомощието да издават наказателни постановление е предоставено на началниците на областен отдел

„Автомобилна администрация“.

Териториалната компетентност на наказващия орган обаче следва от нормата на чл.17 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, според която специализираната администрация е организирана в дирекция „Автомобилни превози“…, Главна дирекция „Автомобилна инспекция“, в структурата на която се включват и 27 областни отдела „Автомобилна администрация“ – по един отдел във всеки областен град на страната с териториална компетентност на територията на областта с административен център съответният областен град. При положение, че в действителност нарушението е извършено в гр.Шумен, компетентен да постанови обжалваното НП е бил началникът на ОО „АА“Шумен и следователно обжалваното наказателно постановление е издадено от 5 орган, неразполагащ с нужната компетентност, а това представлява абсолютно основание за неговата отмяна.