Определение № 1600 от 01.04.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1600 гр. София, 01.04.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Борис Д. Илиев като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Касационно гражданско дело № 20248002103949 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, чрез К. Господинова- прокурор в Апелативна прокуратура- София, против Решение №784 от 03.07.2024г. по в. гр. д. №874/2024г. по описа на Апелативен съд- София, с което е потвърдено Решение № 260045 от 19.01.2024 г., постановено по гр. д. № 3448/2020 г. по описа на СГС, I ГО, 5 състав, с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на И. Д. К. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, производството по което е прекратено с определение от 09.02.2016г. по НОХД № 293/2016 г. на СпНС, 12 състав, на основание чл.396, ал.6 НПК (отм.), ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.04.2017г. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение- касационно основание по чл.281, т.3 от ГПК, като се иска отмяната му и намаляване на размера на присъденото в полза на ищцата обезщетение за неимуществени вреди. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от И. Д. К., ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Я. С., с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че с постановление за привличане на обвиняем от 14.12.2012г. по ДП № Б-58/2012г. на ГД „БОП“- МВР, пр. пр. № 665/2012г. на СпП, ищцата И. Д. К. е била привлечена като обвиняема за престъпление по чл.321, ал.3, вр. ал.1 НК- за това, че за периода 01.11.2012г.- 13.12.2012г., в гр. София и на територията на страната участвала заедно с Владислав Огнянов Минчев, Веселин Веселинов 1

Лафчиев и други неустановени до момента лица в организирана престъпна група с ръководители: Иван Георгиев Танев и Мила Иво Георгиева, като групата е създадена с користна цел, както и да извършва престъпления по чл.253 НК. С постановление от 14.12.2012г. по посоченото производство И. Д. К. е задържана под стража за срок от 72 часа на основание чл.64, ал.2 НПК. В периода На 23.05.2012г., 20.07.2012г., 03.08.2012г. и 01.11.2012г. били издадени разрешения от председателя на СГС на основание чл.15 ЗСРС за използване на специални разузнавателни средства (СРС) срещу ищцата. С разрешение на съдия на 13.12.2012 г. било извършено претърсване и изземване в апартамент на ищцата, както и личен обиск на същата. С постановление за привличане на обвиняем от 16.12.2012г. спрямо ищцата било повдигнато и обвинение по чл.255, ал.3 вр. ал.1 НК- за това, че за периода 01.11.2011 г. – 13.12.2012 г. в гр. София, в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с Иван Георгиев Танев, Мила Иво Георгиева, Владислав Огнянов Милчев и Веселин Веселинов Лафчиев избегнала установяване на данъчни задължения, като използвала документи с невярно съдържание и неистински документи при упражняване на стопанска дейност, при водене на счетоводство и при представяне на информация през органите по приходите, като данъчните задължения са в особено големи размери- 16 407 560 лв. На 29.01.2016г. бил внесен обвинителен акт срещу ищцата. По посоченото наказателно производство ищцата била задържана в следствения арест с мярка за неотклонение “задържане под стража” на 14.12.2012 г. и е освободена на 21.12.2012 г., тъй като мярката й била изменена в “домашен арест”, който продължил 125 дни. С определение от 09.02.2016г., постановено по НОХД № 293/2016 г. по описа на СпНС, 12 състав, което е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.369, ал.4 вр. с чл.249, ал.1 вр. чл.248, ал.2, т.2 НПК наказателното производство срещу И. Д. К. било прекратено. С решение № 267 от 04.04.2017 г. по наказателно дело № 961/2016 г. по описа на ВКС, II НО, било оставено без уважение искането на главния прокурор за възобновяване на производството и отмяна на влязлото в сила определение от 09.02.2016. по НОХД № 293/2016 г. на Специализирания наказателен съд. По делото са били представени извлечения от публикации от сайтове от 17.12.2012 г. и 07.02.2013 г., в които се съдържа информация относно задържането на ищцата заедно с други лица при акция „Универсалните” по обвинение, че са участници в организирана престъпна група, източила над 16 милиона лева ДДС. От ангажираните по делото справки се установява, че ищцата е била управител на „Ирел Стой Енд Проджект“ ЕООД от 02.10.2009 г. до 11.02.2013 г. На 11.02.2013 г. за едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е вписана Мирослава Мирославова К.. От 21.12.2016г. ищцата отново станала управител и едноличен собственик на капитала на посоченото дружество.

От заключението на изслушаната пред СГС съдебно-психиатрична експертиза се установява, че по амнестични данни след започване на наказателното производство срещу нея при ищцата са се появили тревожност, безсъние и прекалено голяма плачливост.

Провеждала е лечение и е приемала и продължава да медикаменти. Не е установено наличие на депресия, а е било налице смесено тревожно-депресивно разстройство. При прегледа й от вещото лице не са установени данни за болест. Изживяванията на ищцата са вследствие на силния стрес, преживян от нея във връзка с воденото наказателно производство. Към момента е със запазено ежедневно функциониране, без нужда от подпомагане за справяне с ежедневните функции, не е поставена в зависимост и няма данни за състояние, което да налага цялостно обгрижване, свързано с базисното й функциониране.

При изслушването му вещото лице е пояснило, че към момента на извършване на прегледа ищцата е здрава. По повод извършената на ищцата операция от рак на левия бъбрек вещото лице приема, че е много сложно да се намери връзка между операцията и психическото състояние на ищцата. Посоченото състояние при ищцата е възникнало, когато е започнала да плаче по-силно и неутешимо след ареста й през 2012г. и след прекаран известен период в домашен арест. Не намира друга причина, която да доведе до състоянието 2 на ищцата, освен вследствие на ареста й.

От заключението на вещото лице по изслушаната пред СГС съдебно-медицинска експертиза се установява, че на 10.12.2013г. при постъпването на ищцата в УМБАЛСМ „Н.

И. Пирогов“ ЕАД й е поставена диагноза „светлоклетъчен рак на левия бъбрек без метастази в околните тъкани“. Като придружаващи заболявания за описани: глаукома, анемия.

Извършена е операция: лумботомия в ляво- оперативно проникване в лява хълбочна област, резекция (отстраняване) на ляво ребро, оперативно отстраняване на левия бъбрек, дисекция на лимфните възли около аортата и около бъбрека. Причината за рак на бъбреците е практически неизвестна. В произхода на заболяването роля играят наследствени фактори.

Среща се по- често при хора с кръвна група А, при някои наследствени заболяваниябъбречна поликистоза и др. За рискови фактори се считат: тютюнопушенето, химични вещества (ароматни амини, тежки метали- кадмий, олово; прием на аналгетици, съдържащи фенацетин), вируси (херпес симплекс вируси), хормони. За развитието на раковия процес играе роля намалената съпротивителна способност на организма. Такава намалена съпротивителна способност може да настъпи по редица причини, една от които е стресовото състояние от негативни емоции, което води до намаляване на имунитета. Вещото лице приема, че от съдебно-медицичнска гледна точка не може да се направи категорична причинно-следствена връзка между преживения стрес след задържането на ищцата и развитието на онкологичното заболяване. При изслушването му вещото лице е пояснило, че едно стресово състояние понижава имунитета на човека, а това подпомага развитието на процеса на заболяването. За медицината е неясна причината за възникване на раково заболяване, тъй като много фактори влияят за заболяването.

От показанията на разпитания пред СГС св. Милев- брат на ищцата, се установява, че през декември 2012 г., след акция на полицията в офиса им ищцата била задържана под стража. Била много стресирана. Иззели документи на фирмата, компютри. Воденото спрямо ищцата наказателно производство се отразило на работата им. Ищцата имала счетоводна фирма и била управител на фирма, която се занимавала и със строителство.

Големи компании като “Теленор” прекратили отношенията си с нея. Имали голям персонал, но почти всички служители трябвало да бъдат уволнени. След като я пуснали от ареста, мъжът й я напуснал. Няколко месеца ищцата била под домашен арест, без пари и работа.

Била депресирана, почти полудяла, и през този период започнали сериозни здравословни проблеми, тъй като й установили рак на бъбрека. Преди това ищцата ежегодно си правела прегледи и била здрава. Все още ищцата била депресирана. Посещавала психолози и психиатри, приемала лекарства. След повдигане на обвинението и отразяване на производството по медиите ищцата била абсолютно неадекватна в състоянието си.

Понастоящем физическото състояние на ищцата се променило, като качила 40 кг. Преди повдигане на обвинението ищцата била работохолик, винаги спазвала правилата. Сега също се опитвала, но й било трудно. Преди задържането без проблем работела до 22-23 ч., а сега работела до 17 ч. Свидетелят помагал на ищцата финансово. Клиентите им станали много по- малко на брой и по- малки фирми. Съседи, приятели, както и мъжът й, се отдръпнали от ищцата. Тя била унищожена физически, психически, семейно и професионално.

Прехвърлила фирмата си на друго лице, за да може да работи.

При така установените факти по делото от правна страна въззивният съд е приел, че са налице предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, чрез ответника Прокуратурата на Република България, тъй като ответната прокуратура е повдигнала и поддържала обвинения срещу ищцата в извършване на престъпления по чл.321, ал.3, пр.2 вр. ал.2 и чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1, вр.чл.26, ал.1 НК- престъпление против реда и общественото спокойствие, за което е предвидено наказание от 3 до 10 години лишаване от свобода, както и престъпление против финансовата, данъчната и осигурителната системи, за което е предвидено лишаване от свобода от 3 до 8 години и конфискация на част или на цялото 3 имущество на виновния. Наказателното производство спрямо ищцата за посочените престъпление е било прекратено на основание чл.369, ал.4 /отм./ вр. с чл.249, ал.1 вр. с чл.248, ал.2, т.2 НПК. Съдът е посочил, че съгласно формираната трайна съдебна практика случаите на прекратяване на наказателното производство на основание чл.369, ал.4 НПК, в приложимата към момента на прекратяване на наказателното производство редакция, поради бездействие на прокуратурата да отстрани допуснатите процесуални нарушения и да внесе делото в съда в едномесечен срок, следва да бъдат подведени под хипотезата на недоказаност на обвинението, която съгласно указанията, дадени в т.7 на ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС, съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ- деянието не е извършено от лицето. Прекратяването на наказателното производство по своето същество е санкция срещу прокуратурата, която не е реализирала в разумен срок наказателната репресия срещу обвиненото лице.