Определение № 719 от 28.12.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 719 гр. Враца, 28.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно частно гражданско дело № 20251400500354 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. във вр. с чл.413 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по подадена от „Юробанк България“ АД частна жалба вх. № 10496/15.07.2025 г. срещу Заповед за изпълнение № 423/27.07.2025 г., издадена от Районен съд - Враца по ч.г.дело . № 666/2025 г., с която заповедният съд частично е отхвърлил претенцията на дружеството за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, като вместо претендирания размер от 1852,38 лв. с ДДС за ползваното процесуално представителство в заповедното производство е присъдил разноски в размер на 240 лв.

В частната жалба се излагат съображения за недопустимост заповедният съд служебно да намалява размера на претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение в рамките на неговата първа фаза. Казва, че нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК не може да намери приложение в това производство, защото то е едностранно и безспорно и неучастваща страна няма как да депозира възражение за прекомерност към този момент. Такова възражение би могло да бъде направено едва на по-късен етап. Оплаква се, че с действията си заповедният съд е нарушил диспозитивното начало. Излага доводи за принципите на свободата на договаряне, свободната стопанска инициатива, равенство и забрана за дискриминация, подчертавайки, че пазарът е водещ при опреД.е на адвокатските възнаграждения, а съдът няма право да се намесва в отношенията между адвокат и клиент, без да е сезиран с такова възражение. Отбелязва, че Наредбата за възнагражденията за адвокатската работа понастоящем е в съответствие с правото на ЕС, доколкото тя не предвижда минимален размер на възнаграждение, съответно - че позоваването на тази практика е ирелевантно.

Моли разпореждането, обективирано в обжалваната заповед за изпълнение, да бъде отменено като неправилно и въззивният съд да присъди пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение - 1852,38 лв.

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.275, ал.1 ГПК и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване съгласно чл.413, ал.1 ГПК.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

1

Производството пред Районен съд-Враца е образувано по повод заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника С. К. Н., ЕГН ********** и адрес *** за парично вземане за 24 310,00 лева - главница за периода от 09.01.2025 г. до 19.02.2025 г. по договор за кредит № FL *** от 10.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 26.02.2025 г. до изплащане на сумата, сумата 487,69 лева - договорна лихва от 10.05.2024 г. до 09.01.2025 г., сумата 386,77 лева наказателна лихва за просрочие от 10.06.2024 г. до 19.02.2025 г., сумата 230,00 лева - такси по договора за кредит, сумата 508,29 лева - разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1852,38 лв.

Към заявлението са представени платежно нареждане от 24.02.2025 г. и фактура, от които се установява, че в полза на АД М. и партньори е преведена по банков път сумата от 1852,38 лв. с правно основание - заповедно производство и името и ЕГН на длъжника.

Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение № 423/27.07.2025 г., с която Районен съд - Враца е уважил изцяло искането в частта относно претендираните главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва и разноски за внесена държавна такса.

Искането за присъждане на разноски за платеното адвокатско възнаграждение е намерено за частично основателно - съдът е приел, че следва служебно да се присъдят разноски за адвокатски хонорар в размер, съответстващ на действителната фактическа и правна сложност на делото, позовавайки се на Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/15 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) и Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС.

Извършвайки служебно преценка за сложността на производството и такава за пропорционалност на разноските, съдът е приел, че в конкретния случай възнаграждението следва да бъде намалено и на заявителя да се присъдят разноски в размер на 240 лв. с ДДС.

Цитирано е решение на ОС - Враца, с което се подкрепя този извод.

Въззивният съд намира частната жалба за основателна.

Съгласно чл.78, ал.1 вр. с чл.412, т.6 ГПК заплатените от ищеца, съответно заявителя такси, разноски и възнаграждение за един адвокат, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Следователно предпоставките за присъждането на разноски, включително и в производство по чл. 410/417 ГПК, са две - искането да е уважено и разноските да са сторени.

В случая вземанията по заявлението са изцяло уважени и заявителят е представил доказателства за ефективно заплатен адвокатски хонорар за заповедното производство срещу този длъжник в размер на 1852,38 лв., но районният съд не е присъдил пълния размер на сторените в производството разноски в полза на страната, която има такова право.

Въззивният съд подкрепя по принцип аргументите за пропорционалност на разноските и възможността на съда да определи и присъди различен от поискания размер на разноски за адвокат, но намира същите за неприложими по служебен почин на съда в настоящата хипотеза. Разпоредбата на ал. 5 на чл. 78 ГПК ясно разпорежда кога и при съобразяване на какви критерии съдът има право да присъди на страната различен размер на разноски, свързани с нейния адвокат, а именно - по искане на насрещната страна. Възражение за прекомерност насрещната страна може да заяви с подаване на самостоятелна жалба срещу заповедта в частта за разноските или в последващо исково производство по реда на чл. 422 ГПК.

В този смисъл са мотивите в т. 3 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които с приемането на действащия ГПК отпада правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита и че само страна може да сезира съда с искане за намаляване на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи своята преценка съобразно правната и фактическа сложност на делото и ако изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата, да намали размера на адвокатския хонорар. Аргументи в този смисъл се извеждат и от мотивите в т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в смисъл, че изпълнителната сила на заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада, ако вземането е оспорено чрез възражение по реда на чл.414 ГПК, като в образуваното исково производство по реда на чл.422 ГПК съдът следва да 2 разгледа възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В този смисъл е и практиката на Окръжен съд - Враца - напр. Определение № 503/14.10.2022 г. по ч.гр.д. № 412/2022 г., II въззивен граждански състав, и Определение № 445/13.08.2025 г. по ч.гр.д. № 346/2025 г., III въззивен граждански състав.

Обратното не следва от цитираните от районния съд решения на СЕС, нито от цитираното решение на ОС-Враца, тъй като същите намират приложение при опреД.е от съда на възнаграждение при оказана безплатна правна помощ (каквато е хипотезата в цитираната практика на ОС - Враца - Определение № 673/05.12.2023 г. по ч.гр.дело №601/2023 г. на ОС-Враца), както и при извършване на преценка за пропорционалност след заявено възражение за прекомерност от насрещната страна. В единия случай (Определението на ОС - Враца) адвокатско възнаграждение не е заплатено ефективно, единствено е предоставена правна помощ, като съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата в този случай изначално съдът (а не страните по договорен път) определя адвокатското възнаграждение и го присъжда на адвоката. В другия случай е упражнено процесуалното право на възражение за прекомерност от насрещната страна, в който случай съдът дължи разглеждане по същество на това възражение. Както се каза, настоящата хипотеза не е такава.

Предвид изложеното и доколкото в развилото се едностранно производство нормата на чл.78, ал.5 ГПК е била приложена служебно от съда, без да е надлежно сезиран с такова искане от насрещната страна, то съдът е допуснал процесуално нарушение, довело до неправилен краен извод относно размера на разноските, за които следва да се издаде заповед за изпълнение. В случая са налице всички предпоставки за уважаване на претенцията за разноски в размер на 1852,38 лв.

По тези съображения заповедта за изпълнение следва да бъде отменена в частта за разноските, в която е обжалвана, като постановена при допуснато нарушение на процесуалните правила, довело до неправилност, като вместо това на заявителя бъде присъдена допълнително сумата от 1612,38 лв. с ДДС, представляваща разликата от присъдената сума от 240 лв. до пълния заявен размер от 1852,38 лв.

Жалбата следва да се уважи и делото да се върне на Районен съд - Враца за издаване на заповед за изпълнение за разноски в размер на още 1612,38 лв.

Водим от горното, Окръжен съд – Враца

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 27.02.2025 г., обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 423/27.07.2025 г., издадена от Районен съд - Враца по ч.гр.дело № 666/2025 г, в частта за разноските, с която не е уважено искането на заявителя „Юробанк България“ АД, ЕИК: *** за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1852,38 лв., а е присъдена само сумата от 240 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

Длъжникът С. К. Н. с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Юробанк България“ АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление - ***, сумата от още 1612,38 лв с ДДС, представляваща разликата от присъдената сума в размер на 240 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение по ч.гр.дело № 666/2025 г. по описа на Районен съд - Враца до пълния размер от 1852,38 лв. с ДДС на сторените от заявителя разноски за адвокатско възнаграждение.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение в полза на „Юробанк България“ АД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление — *** против длъжника С. К. Н. с ЕГН ********** и адрес *** за сумата от 1612,38 лв., представляваща допълнително присъдената сума за разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Враца за издаване на заповед за изпълнение за 3 допълнително присъдената сума.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4