Определение № 430 от 21.05.2014, Окръжен съд - Разград

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

№…

Разград

21.V .2014

Разградски окръжен година Град

2011 съд

21.V . закрито

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛАЗАР МИЧЕВ

ВАЛЕНТИНА

ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева в.ч. гр.

2014

№153 дело по описа за година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 274 във вр. с чл.415,ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№4089/16.V.2014г., подадена от Р.Р., чрез повереник-адв. Н.М. против Определение №1037/17.ІV.20141г. по ч.гр.д.66/2014г. по описа на РРС.

С обжалваното определение, приемайки, че не е сезиран в законовия срок с доказателства за редовно предявен по реда на чл.422 ГПК иск, при хипотезата на чл.415, ал.2 ГПК съдът е обезсилил Заповед №…/22.І.2014г. за незабавно изпълнение на парично задължение и на изпълнителен лист, издадени в производство по ч.гр.д. №66/2014г. на РРС по реда на чл.417 ГПТК в полза на заявителя Р.П.Р. и против К.М.К., в качеството му на длъжник.

Жалбоподателят поддържа, че съдът незаконосъобразно е обезсилил издадените на основание чл.417 ГПК Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изп.лист, поради непредставяне на доказателства за своевременно предявен, в срока на чл.415, ал. ГПК иск за установяване съществуването на оспореното му по реда на чл.41 ГПК вземане. Твърди, че в предоставения му за това срок е сезирал родово компетентния РОС с нарочно предявен по реда на чл.411 ГПК иск, за което прилага доказателства.

Жалбоподателят позовава твърдението си за незаконосъобразност на постановеното с обжалваното определение обезсилване на факта, че в срока на чл.415 ГПК е удостоверил пред съда по заповедното производство своевременното предявяване на иска за установяване съществуването на вземането, за което в негова полза е била издадена обезсилената заповед за незабавно изпълнение.

В законоустановения и предоставен му от съда срок, ответникът по жалбата не е депозирал отговор и не ангажира становище по нейната допустимост и основателност.

Като подадена в срок, от легитимна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. Във връзка с поддържаните в жалбата твърдения, бе изискана преписка по т.д.№118/2014г. по описа на РОС. Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото установяват следната фактическа обстановка:

На 15.І.2014г. в регистратурата на РРС под №382 е входирано заявление, подадено по реда на чл.417 ГПК от Р.П.Р., чрез проц. му представител по пълномощие-адв.Митева, за издаване на Заповед за незабавно изпълнение против физическото лице К.М.К.. Повереникът на заявителя е посочен и като съдебен адрес за кореспонденция.

Въз основа на така подаденото заявление, на производство пред РРС е образувано ч.гр.д.№66/2014г. При преценка за редовност, допустимост и основателност на сезиращото го с производството по чл.417, т.9 ГПК заявление, РРС постановява Разпореждане №171/22. І.2014г., с което допуска незабавно изпълнение на вземане, дължимо на заявителя

Р. в размер на 40 000,00лв., на основание Запис на заповед, издаден на 12.VІІ.2011г. от длъжника К. . В смисъла на постановеното по делото Разпореждане, в полза на заявителя и срещу длъжника К., е издадена Заповед №…/22.І.2014г. за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

За издадената срещу него Заповед …/22.І.2014г. за незабавно изпълнение, длъжникът е редовно уведомен с връчената му на 13.ІІ.2014г. покана за доброволно изпълнение по изп. д. №20147610400037 по описа на ЧСИ Г.С., рег.№761 и р-н на действие при РОС.

На 25. ІІ.2014г., по реда и в срока на чл.414, ал.2 ГПК, длъжникът депозира в канцеларията на сезирания със заповедното производство РРС възрженията си срещу издадената против него Заповед за незабавно изпълнение - бланкетно с вх. №1624

Констатирайки подаването му в срок и съответно на служебно вмененото му по см. на чл.415, ал.1 ГПК, с Разпореждане №547/27.ІІ.2014г. съдът в заповедното производство уведомява заявителя за постъпилото срещу заповедта за изпълнение възражение на длъжника и му указва, че в срок от един месец дължи да докаже, че е предявил иск за установяване на вземането си по реда на чл.42 ГПК. В случай на недоказано по реда и в срока на чл. 415, ал.1 ГПК предявяване на иска, на жалбоподателя са разяснени и неблагоприятните за него последици на чл.415, ал.2 ГПК.

Съобщението с указанията на съда е връчено на жалбоподателя на 12. ІІІ.2014г.(вж. л. 25 от ч.гр.д.№66/2014г. на РРС). Считано от тази дата, законоустановения и предоставен за предявяване на иска по чл.422 ГПК срок, изтича на 14.ІV.2014г.-понеделник,, първият присъствен ден след фактически изтичащия в неприсъствен ден срок(13.ІV - неделя).

Считано към тази дата, изчислена по правилото на чл.60 ГПК, в преписката по заповедното производство не се установи наличие на доказателства за предявяване на иска. Съобразявайки това обстоятелство, предвид своевременно извършеното оспорване на вземането от длъжника, със свое Определение №1037/17.ІV.2014г. заповедният съд предприема дължимите по чл.415, ал.2 ГПК действия по обезсилване на издадените в производството заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

На 7.V.2013г., последващо датата на постановеното по реда на чл.415, ал.2 ГПК определение, жалбоподателят депозира в регистратурата на заповедния съд молба вх.№3708/7.V.2014г., с която уверява съда, че е изпълнил указаното му по предявяването на установителния иск по чл.422 ГПК. В подкрепа на това си твърдение прилага като доказателство У-ние изх.№118, издадено му от РОС на 11.ІV.2014г., в което е посочено, на производство пред РОС е образувано и висящо т.д.№118/2014г., образувано по предявен от жалбоподателя иск на осн. чл.422 ГПК,.

Позовавайки се на цитираното удостоверение, в което не се съдържа информация относно датата на предявяване на самия иск,, жалбоподателят счита, че е изпълнил особените изисквания на закона, поради което постановеното по чл.415,ал.2 ГПК определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

При така установените по делото факти, от правна страна съдът намира жалбата за неоснователна, а атакуваното с нея определение за правилно, обосновано и законосъобразно постановен съдебен акт.

За наличието на предпоставките за обезсилване на заповедта за изпълнение по чл.415, ал.2 ГПК съдът следи служебно. Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на молителя. За изпълнение на това задължение, с оглед предотвратяване на евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение, заявителят е следвало да представи пред съда, издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата молба. От съдържимото се в преписката по ч.гр.д.№66/2014. по описа на РРС е видно, че в срока по чл.415, а.1 ГПК заявителят не е представил пред съда в заповедното производство доказателства за предявяване на иска по ч.422 ГПК.

Неподкрепено от приложените по делото доказателства и противно на процесуалния закон е твърдението на жалбоподателя, че с подадената на 7.V.2014г. в регистратурата на РОС молба вх.№3708 е изпълнил особените изисквания на закона, обуславящи висящността на образуваното по заявлението му по чл.417 ГПК заповедно производство по ч.гр.д.№66/2014г. на РРС. За предявявяване на иска, съдът в заповедното производство не е бил уведомен, съгл. изискванията на чл.415

ГПК.

По смисъла на чл.415, ал.2 ГПК "представянето" на посочените доказателства предполага не само предявяването на иска пред родово компетентния съд в срока на чл.415,ал. ГПК, но и уведомяване на заповедния съд, че искът е съдебно предявен. Уведомяването би могло да се осъществи, както изрично със заявление, придружено с копие от исковата молба и данни за депозирането й, така и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство. Единствено фактът на предявяване на исковата молба в съда, който в случая е различен от сезирания със заповедното производство РРС , не е достатъчен за доказване, че са спазени изискванията по чл.415, ал.2 ГПК . Съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба, с предмет, съвпадащ със заявлението по чл.41 ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането й.

По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна. Постановеното от РРС определение за обезсилване на издадените в производството по ч.гр.д.№66/2014г. Заповед №…/22.І.2014г. и изпълнителен лист, кореспондира с установеното по делото процесуално бездействие на заявителя по отношение на дължимото се от него в срока на ч.415, ал.1 ГПК и се явява постановено в съответствие със закона.

Водим от горното, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна, частна жалба вх.№4089/16.V.2014г., подадена от Р.Р., чрез повереник-адв. Н.М. против Определение №1037/17.ІV.2014г. по ч.гр.д.66/2014г. по описа на

РРС за обезсилване в условията на чл.415, ал.2 ГПК на издадените по реда на чл.417, т.9 ГПК Заповед №…/22. І.2014г. за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 ГПК.

След влизането му в сила, препис от определението да се изпрати за сведение на съда по т.д.№118/2014г. по описа на РОС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1. 2.