Определение № 18273 от 29.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18273 гр. София, 29.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Десислава Янева-Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20241100515044 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 413, ал. 2, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД против разпореждане от 19.11.2024 г. по чгр.д. № 65303/2024 г. на СРС, с което е отхвърлено заявление по чл.410 от ГПК на жалбоподателя срещу И.Р.П., в частта за сумата от 109.60 лв./лихва за забва върху главница от 1099.56 лв. за периода 14.11.2023 г. – 30.10.2024 г./ и за сумата от 183.82 лв./лихва за забава върху главница от 1849.56 лв. за периода 14.11.2023 г. – 30.10.2024г./ Жалбоподателят поддържа доводи за незаконосъобразност на разпореждането.

Твърди, че заповедното производство е формално и в него не следва да се доказват твърденията на заявителя. Проверката за наличие на неравноправни клаузи следва да се извърши на база изследване на договора за кредит, а не на договора за цесия. В случая съдът направил необоснован извод въз основа на суми, посочени в приложение към договора за цесия. На следващо място твърди, че при проверка на активата легитимация на заявителя, който се позовава на договор за цесия, е достатъчно той да разполага с документи, установяващи вземането, които са му предоставени от цедента. Съгласно чл.99, ал.2 от ЗЗД прехвърлянето на вземането преминава върху новия кредитор с привилегиите , обезпеченията и другите принадлежности, вкл. с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното, поради което цесионерът/новият кредитор/ е в пълното си право да търси законна лихва върху прехвърленото вземане. Твърди, че е претендирал законна лихва в размер, съобразен с размера, определен от Министерския съвет, и тази претенция не сочи на вероятна основателност на неравноправна клауза от договорите. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и вместо това да разпореди издаване на заповед по чл.410 от ГПК.

Съдът, като обсъди изложените от жалбоподателя доводи и прецени събраните по 1 делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество – неоснователна, поради следните съображения:

С разпореждане от 19.11.2024 г. по чгр.д. № 65303/2024 г. СРС, ГО, 155 състав, е отхвърлил заявление по чл.410 от ГПК на „ЕОС Матрикс“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу И.Р.П. в частта за сумата от 109.60 лв./лихва за забава върху главница от 1099.56 лв. за периода 14.11.2023 г. – 30.10.2024 г./ и за сумата от 183.82 лв./лихва за забава върху главница от 1849.56 лв. за периода 14.11.2023 г. – 30.10.2024г./

В мотивите към разпореждането съдът е приел, че претендираните лихви са върху главници, дължими по договори за стоков кредит, по които длъжникът има качеството на потребител и приложение намират разпоредбите на ЗПК. Заявителят се позовава на договор за цесия, но в него не е посочено да се прехвърлят и лихвите върху вземанията, а това противоречи на закона и обосновава вероятна основателност на неравноправни клаузи.

Разпореждането следва да бъде потвърдено като краен резултат, макар мотивите на настоящата инстанция да са различни.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т.2 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави.

Според чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

Между праводателя на заявителя и длъжника са сключени два договора за стоков кредит, по които кредитополучателят има качеството на „потребител“, съгласно § 13 ЗЗП, поради което приложение спрямо него намират както разпоредбите на Закона за потребителския кредит, така и на Закона за защита на потребителите.

Заявителят твърди, че е придобил вземанията по двата договора за стоков кредит чрез договор за прехвърляне на вземания от 11.06.2024 г., който не е представен в цялост по делото. Представена е само първа и седма страница от договора, при което неговото съдържание изобщо не може да бъде установено.

Дори и договорът за прехвърляне на вземания да бе представен в цялост, а това не е така, налице е и друго основание за отхвърляне на заявлението. Законът за потребителския кредит предвижда ограничение на свободното прехвърляне на вземания по договори за потребителски кредити. Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът предвижда такава възможност. Това означава, че прехвърлянето на вземането е възможно само със съгласието на длъжника – заемополучател. В противен случай договорът за цесия е нищожен.

По делото не се установява длъжникът да се е съгласил със сключения договор за цесия. Самият заявител не сочи разпоредба от договорите за стоков кредит, в която да е било 2 изразено такова съгласие, а и съдът не установява от тяхното съдържание да е изразено съгласие от длъжника да бъде заменен кредиторът. Договорът за прехвърляне на вземания противоречи на императивната норма на чл.26, ал.1 от ЗПК, което също е основание заявлението да бъде отхвърлено. По изложените съображения обжалваното разпореждане на СРС като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 143935/31.12.2024 г. по описа на СГС, подадена от ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, съдебен адрес: гр.Стара Загора, ул.“Цар Иван Шишман“ № 77, ет.2, против разпореждане от 19.11.2024 г. по чгр.д. № 65303/2024 г. на СРС, ГО, 155 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3