Решение № 1887 от 12.08.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1887 гр. Бургас, 12.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20252120102010 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на К. П. М. с ЕГН**********,адрес: гр. С., *** чрез адвокат М. С. от АК-Бургас, ЛН***, служебен адрес: гр.Б., ***, вх. А, ет.1, офис 6 ПРОТИВ гр. С., ***, представлявана от кмета И. К. и Дом за пълнолетни лица е умствена изостаналост “Св.св.Константин и Елена” с. Ф., ***, представляван от И. И.ов - директор.

Иска се от съда постановяване на Решение възоснова на което да се признае за незаконосъобразно наложеното на ищцата дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” със заповед № 5/13.01.2025г. и се отмени същото като незаконосъобразно.

Твърди се, че По силата на трудов договор №75 от 25.01.2007г., сключен с първия ответник ищцата работи на длъжността “***” в Отдел “Социални дейности и здравеопазване” Община Средец. Определеното и мястото на работа е Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост с.Ф..

Към този трудов договор са сключени допълнителни споразумение №42 от 22.03.2019г. и №12 от 04.01.2023г., в които като работодател е посочен втория ответник ДПЛУИ “Св.св.Константин и Елена” с.Ф., представляван от И. И.ов - директор.

На 27.11.2024г. на ищцата е наложено наказание ’’забележка” със заповед №155 1 от 27.11.2024г. на Директора на ДПЛУИ с.Ф. във връзка с констатации в протокол № КП-694/16.09.2024г., изготвен от комисия от Министерство на труда и социалната политика/МТСП/, Агенция за качество на социалните услуги /АКСУ/.

На 13.01.2025г. ищцата била запозната със съдържанието на заповед №5/ 13.01.2025. за наказание ’’ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА УВОЛНЕНИЕ”. Отказала да получи същата, което било удостоверено от двама свидетели.Същата била свързана с проверка т 10.12.2024г. от специалисти от Дирекция ОЗСДЗКИМВ, Община Средец, по констативен протокол №КП-872/03.12.2024г., изготвен от АКСУ по повод извършена контролна проверка в периода 21-22 ноември 2024г. за установяване изпълнението на Задължително предписание № ЗП-23/05.08.2024г. за спазване стандартите за качество на социалните услуги.

Ищцата твърди незаконосъобразност поради:

-Заповедта е наложена от лице, което няма дисциплинарна власт да налага наказания, доколкото трудовия договор е сключен с кмета на Община Средец, а не с директора на ДПЛУИ с.Ф..

-Заповедта не е мотивирана и не отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 от КТ и чл.189, ал.1 от КТ.

-не е налице укоримо по смисъла на закона виновно поведение, което да обосновава наложеното дисциплинарно наказание” предупреждение за уволнение”.

В срока по чл. 131 ГПК от двамата ответници. Възразява се срещу местната подсъдност. Възражението е неосноватилно, тъй като исковата молба е била на производство в РС Средец, където всички съдии са се отвели и по Определение на БОС, БРС е определен за местно компетен съд.

От името на Община Средец се твърди, че иска е недопустим. Трудовия договор е между ищцата и директора на Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост, с.Ф., община Средец. Ответниците твърдят, че исковата молба е подадена след изтичането на преклузивния двумесечен срок за оспорване на наложеното наказание.

ДПЛУИ твърдят, че заповедта е мотивира и законосъобразна.

В съдебно заседание ищцата се явява лично.Надлежно се представлява от пълномощника си, която поддържа предявеният иск и моли същият да бъде уважен.

Ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът, като съобрази доводите на страните и след анализ на събраните в хода на производството писмени доказателства прие за установено от фактическа страна следното:

2

Между страните по делото не се спори, че от 25.01.2007 година с трудов договор ищецът е назначена на работа по договор с Община Средец“ на длъжност „***“ в отдел „Социални дейности и здравеопазване“..В последствие с допълнителни споразумения споразумения №42 от 22/03.2019г. и №12 от 04.01.2023г., в които като работодател е посочен ДПЛУИ"Св.св. Константин и Елена" с. Ф., представляван от И.

И.ов-директор.

ДПЛУИ е самостоятелен субект и реален работодател на ищцата.Община Средец не е надлежен ответник, тъй като чрез административното обособяване на предприятието ДПЛУИ трудовите правоотношения продължават с него, който се явява компетентнен ответник по иска.

В обжалваната заповед се твърди, че на 10.12.2024г., директора на ДПЛУИ с.Ф. е запознат с Констативен протокол с посочена дата на съставяне 03.12.2024г., изготвен от АКСУ.В протокола било отразено, че ищцата не извършва групова и индивидуална социална работа с потребителите.

На 30.12.2024г. при последваща проверка г-жа М.В. и г-жа В.С., също констатирали, че социалния работник проължава да не осъществява работа с потребителите.

На 06.01.2025г. директора изискал обяснения от ищцата.

Със заповед № 5/13.01.2025г. на Директора на ДПЛУИ Ф. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Заповедта, с която на М. е наложено дисциплинарно наказание се сочи, че е връчена на същия ден при отказ.

Исковата молба против тази заповед е входирана в РС – Средец на 10.03.2025 г., т. е в законоустановения двумесечен срок.

Въз основа на изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 357, ал. 1, вр. чл. 195, ал. 1, вр. чл.

188, вр. чл. 187, ал. 1 от КТ за отмяна на заповед № 5/13.01.2025г. на Директора на ДПЛУИ Ф., с която на ищеца К. М. е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", като незаконосъобразна.

Съдът преценя предявеният иск за процесуално допустим, като подаден от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от воденето на настоящия спор и в срока, указан в чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ.

Заповедта е издадена от компетентен орган – Директора на ДПЛУИ Ф., но не се сочат имената на физическото лице изпълняващо длъжността.Би следвало да е 3 издадена в рамките на неговите правомощия, в установената от закона писмена форма.

Преди налагане на дисциплинарното наказание е спазена императивната разпоредба на чл. 193, ал. 1 от КТ, задължаваща субекта на дисциплинарна власт да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения. От доказателствата по делото се установява, че за посоченото в заповедта нарушение от ищеца са искани обяснения и такива са дадени.

Съгласно разпоредбата на чл. 195 от КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, която съдържа императивно определени реквизити. В същата следва да се посочи нарушителят, нарушението, кога е извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага наказанието.

Обжалваната заповед не изпълва изискванията на Закона. Нарушението не е детайлно и в достатъчна степен описано, не се сочи и дата или период на извършването му.Датите на констатирането не могат да се отнесат към дати или период на извършване, което е съществено процесуално нарушение.Не се сочи и коя материална норма се приема да е нарушена.В чл.187 детайлно и изчерпателно са посочени видовете нарушения, но в обжалваната Заповед няма каквато и да препратка към текст на Закона, текст на трудовия договор, текст на длъжностна характеристика, правилник за вътрешен трудов ред и др.

Независимо от това обаче, съдът намира, че при издаването на заповедта работодателят не се е съобразил и с разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от КТ, която го задължава при определяне на дисциплинарното наказание да вземе предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя.

Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и доказан и като последица от това заповедта, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение" следва да бъде отменена.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за заплащането на направените по делото разноски и следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 800 лв. и държавната такса в минимален размер от 50 лева. Съответно без уважение следва да се остави претенцията на ответната страна за присъждането на направените по делото разноски.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото спрямо гр. С., ***, ЕИК: ***, представлявана от кмета И. К., като недопустим по арг. на чл.357 от КТ.

4

ОТМЕНЯ заповед № 5/13.01.2025г. на Дом за пълнолетни лица е умствена изостаналост “Св.св.Константин и Елена”ЕИК:***0272 с. Ф., ***, представляван от И.

И.ов - директор, с която на основание 92,във вр.с чл.188 т.2 във вр.с чл. 189, чл.193 и чл.194 от КТ на К. П. М. с ЕГН**********,адрес: гр. С., ***, е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", считано от датата на връчване на заповедта, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 „Дом за пълнолетни лица е умствена изостаналост “Св.св.Константин и Елена” с. Ф., *** ДА ЗАПЛАТИ на К. П. М. с ЕГН**********,адрес: гр. С., ***, сума в размер на 800.00 /осемстотин лева/, деловодни разноски.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Дом за пълнолетни лица е умствена изостаналост “Св.св.Константин и Елена” с. Ф., *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на БРС в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер на 50 лв. /петдесет лева/ държавна такса.

Решението подлежи на обжалване от страните пред Бургаски Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5