Присъда № 1 от 12.01.2026, Районен съд - Нови пазар

Мотиви по Присъда № 1/12.01.2026 г. по НОХД № 511/2025 г. на НпРС Подсъдимият К. Й. Р. от гр. Г. е предаден на съд за това, че на *** на Автомагистрала „Хемус“, км. 362+100, в посока от гр. В към гр. Ш при управление на МПС, товарен автомобил „***“, с рег. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата чл. 20, ал.1, от ЗДвП, съгласно който водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, с което по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди в размер на обща стойност от 34 150 лв., от които 19 000 лв. На „А.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище с. б., общ. с, представлявано от З.А.Т; 2000 лв. на Д. Ш. Д., 9000лв. на Д. С. Д. и 4150 лв. на С. А. К. - престъпление по чл.343, ал. 1 ,б. „а” във вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

Прокурорът при РП ш. поддържа обвинението. Счита, че същото е доказано, поради което моли, подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание, съответно на извършеното деяние и в рамките на посоченото от закона, конкретно пробация, кото поради наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства да бъде заменено с глоба. Прави искане да не се налага наказанието по чл. 343г НК.

Подсъдимият се признава за виновен и изразява съжаление за извършеното от него.

По делото е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 373, ал. 2 НПК във вр. чл. 371, т. 2 от НПК.

Съдът е постановил определение, с което въз основа проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл. 373, ал. 2 НПК във вр. чл. 371, т. 2 от НПК, при което подсъдимия признава всички факти, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразиха съгласие да не се събират доказателства за тях, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът като намери, че признанията на подсъдимия се подкрепят от събрания доказателствен материал по ДП № 333/2024 г. на РУ Н. П, и че събраните доказателства по досъдебното производство подкрепят изразеното в обвинителния акт, намери, че са налице основанията за провеждане на процедурата на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т.

2 НПК.

Предвид на горното, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимият К. Й. Р. е бил правоспособен водач, с придобити категории В, AM и със срок на валидност на СУМПС до 02.08.2032 г. Подсъдимият живее в гр. Г..

На *** г., около 17:00 ч. подсъдимият управлявал товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.н. *** по автомагистрала „Хемус“, в северното платно, с посока на движение - от гр. В към гр. София.

В същото време, в същата посока, в северното платно на автомагистрала „Хемус“ се движел в дясната активна лента лек автомобил „***“ с рег.н. ***, с прикачено ремарке с рег.н. ***, което било натоварено с л.а. „***“ с рег.н.: ***. Лек автомобил „***“ с рег.н. *** бил управляван от свид. Б.А.И. с около 80 км/ч. Времето било ясно, видимостта добра, пътното платно - сухо. Около км . 362+100 от автомагистрала „Хемус“ (близо до разклона за гр. Н. П) товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.н. *** настигнал движеният се пред него лек автомобил „***“ с рег.н. ***, с прикачено ремарке с рег.н. ***, което било натоварено с л.а. „***“ с рег.н.: ***.

1

Водачът на т.а. „***“ - подсъдимият К. Р. не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал като не е наблюдавал всеобхватно пътната обстановка, с което е нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. В резултат на разсейването на подсъдимия от пътното платно, той не видял своевременно движещият се пред него лек автомобил „***“ с рег.н. ***, с прикачено ремарке и автомобил на ремаркето и го ударил в задната лява част на прикаченото ремарке с рег.н.

***. От удара, лекия автомобил „***“ с рег.н. ***, с прикачено ремарке с рег.н. ***, започнал да се върти, като по време на движението ремаркето се обърнало с колелата на горе и натовареният автомобил изпаднал по таван.

Трите превозни средства преустановили движението си. От момента на удара водачът на т.а. „***“ - подсъдимият Р. загубил контрол над управлението на автомобила и излязъл в дясно от платното за движение, където преустановил движението си. След спирането т.а.

„***“ се самозапалил и изгорял напълно.

След назначена и изготвена в хода на досъдебното производство автотехническа експертиза се установява, че причината на възникване на пътнотранспорното произшествие е, че подсъдимият като водач на т.а. „***“ не е възприел своевременно движещият се пред него лек автомобил „***“ с рег.н. ***, с прикачено ремарке и автомобил на ремаркето, каквато възможност е имал и е допуснал удар в задната лява част на прикаченото ремарке с рег.н. ***.

Според назначената оценителна експертиза причинените вреди са следните:

19000,00 лева

На л.а. „*** С 500“ с рег.н. ***, собственост на „А.“ ЕООД с ЕИК: *** - -

На ремарке с рег.н. ***, собственост на Д. Ш. Д. — 2000 лева

-

На т.а. „***“ с рег.н. ***, собственост на Д. С. Д. - 9000,00 лева На лек автомобил „*** “ с рег.н. ***, собственост на С. А. К. - имуществени вреди на стойност 4150,00 лева.

Всички причинени материални щети на превозните средства са в размер на 34150,00 лева.

При така установените факти, съдът прие от правна страна следното:

Обвинението срещу подсъдимия е по чл.343, ал. 1 ,б. „а” във вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК за причинени по непредпазливост значителни имуществени вреди в резултат на нарушаване на правилата за движение по пътищата.

Основният състав на престъплението е по чл. 342, ал. 1 НК съгласно който, който при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина наруши правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

Специалният състав е по чл. 343, ал.1, б. „а“ НК, съгласно който, когато с деяния по предходния член по непредпазливост са причинени значителни имуществени вреди, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

Непосредствения обект на престъплението е безопасността по транспорта и задълженията на водачите за спазване на действащите правила за движение по пътищата.

2

От обективна страна се доказа, че причиненото ПТП е резултат на нарушаването на правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП от подсъдимия.

Конкретното правило за поведение на водачите на МПС, което е било нарушено е на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, съгласно което водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Като е нарушил това свое общо задължение при управление на МПС, водачът и настоящ подсъдим е допуснал причиняването на ПТП с материални щети. Неосъществяването на постоянен контрол на управлявания автомобил представлява самостоятелно нарушение, което дори и при липсата на други нарушения на ЗДвП е довело до настъпването на ПТП.

Общия размер на причинените от ПТП-то щети на автомобила, управляван от подсъдимия и по пътните съоръжения за безопасност (мантинелите) възлизат на сумата от 34150 лв.

Съгласно установената съдебна практика, формирана въз основа на Решение № 312 от 27.06.2008 г. на ВКС по н. д. № 273/2008 г., III н. о., НК, Решение № 204 от 13.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 645/2013 г., II н. о., НК, Решение № 574 от 29.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 1835/2013 г., III н. о., НК, Решение № 9 от 10.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 1310/2016 г., I н. о., НК, и много други, на понятието „значителни имуществени вреди“ по смисъла на обективния признак по чл. 343, ал. 1, б. „а“ НК би отговаряла равностойността на 14 минимални работни заплати към момента на извършване на деянието.

Към датата на деянието МРЗ е била 1077 лв., съгласно ПМС № 359/21.10.2024г., при което 14 МРЗ са равни на 15 078 лв.

Причиняването на вреди в размер надвишаващ сумата на 14 МРЗ за страната, прави деянието облечено и с обективният признак „значителни имуществени вреди“.

Субект на престъплението, описано по – горе е подсъдимият, който като водач на товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.н. *** по автомагистрала „Хемус“, в северното платно, с посока на движение - от гр. В към гр. София е нарушил правилата на чл.

20, ал.1 ЗДвП.

От субективна страна подсъдимият Р. е действал при несъзнавана непредпазливост, или т.нар „небрежност“ по смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК, поради това, че не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати настъпването им.

Съдът намира, че извършеното от подсъдимия представлява престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а“ НК вр. чл. 342, ал. 1 НК и следва да бъде наказан.

За осъщественото от подсъдимия престъпление, квалифицирано по чл. 343, ал. 1, б.

„а“ НК вр. чл. 342, ал. 1 НК, законът предвижда наказание значителни имуществени вреди, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

Съдът намери, че при определяне на наказанието на подсъдимия от значение са и установените за него характеристични данни.

Подсъдимият е неосъждан, безработен, пенсионер по болест с пенсия и добавки към нея, общо 900 лв., трудноподвижен поради заболяванията си – диабет, операция на сърцето и др. Подсъдимият изразява съжаление за случилото се, оказал е пълно съдействие на разследващите органи.

3

За да определи следващото се на подсъдимия наказание, съдът отчете, че извършеното от него деяние не представлява тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НК, тъй като законът предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация.

Съдът съобрази, че не са налице основания за прилагането на чл. 78а от НК, доколкото подсъдимият е неосъждан (реабилитиран е по право), но причинените от деянието имуществени вреди към датата на приключване на съдебното следствие не са възстановени, което само по себе си е достатъчно условие да не се приложи института на административното наказване, по арг. на противното от чл. 78а, ал.1, б. „в“ НК.

От гореизложеното относно личността на дееца, съдът приема че са налице многобройни смекчаващи вината му обстоятелства, които дават основание за прилагането на разпоредбите на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК.

Съгласно чл. 373, ал.2 НПК, в случаите по чл. 372, ал. 4 НПК, при провеждане на съдебното следствие, съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от Наказателния кодекс. От своя страна самият чл. 58а, ал. 4 НК, предвижда възможност, в случаите, когато едновременно са налице условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.

Съдът изрази в мотивите си становище, че са налице основания за прилагането на чл.

55 НК, и намира, че същия е по – благоприятен за подсъдимия, отколкото прилагането на правилото на редукцията с една трета от минималното наказание, предвидено за престъплението осъществено от него. В този смисъл, съдът намери, че наказанието следва да се определи по реда на чл. 373, ал.2 от НПК вр. чл. 58а, ал.4 от НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в“ от НК, като замени и най – лекото предвидено накаазние, каквото е пробацията - с глоба от сто до петстотин лева.

Съдът намери, че адекватно на извършеното от дееца и справедливо за него наказание е глоба в размер от 500 лв., равняващи се на 255.65 евро.

Съдът съобрази и това, че съгласно ТР № 1/13.04.2023 г. на ОСНК ВКС, разпоредбата на чл. 343г от НК по отношение на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право“ по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК не изключва приложението на чл. 55, ал. 3 от НК в случаите, в които основното наказание за извършено престъпление по чл. 343, чл. 343а, чл.

343б и чл. 343в, ал. 1 от НК, е определено при условията на чл. 55 от НК.

При направените от съда изводи относно наличието на многобройни смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът намери, че на основание чл. 55, ал. 3 НК и ТР № 1/13.04.2023 гг. На ОСНК ВКС, не следва да се налага по – лекото наказание по чл.343Г от НК, лишаване от право на управление на МПС.