Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 525 от 03.08.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 2022/2025
Вид
Решение № 525
Подписан
03.08.2026
В сила
03.08.2026
Състав
Дияна Ценева, Теодора Гроздева, Милена Даскалова

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.116, б."б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.77 · Закон за собствеността
  • чл.79, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.97 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 525 гр. София, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Касационно гражданско дело № 20258002102022 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.290 и сл.ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Е. и И. Г. М. срещу решение № 647 от 29.11.2024 г. по в.гр.д.№ 112 от 2024 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение № 1392 от 13.11.2023 г. по гр.д.№ 1842 от 2023 г. на Великотърновския районен съд за отхвърляне на предявения от Е. Г. Е. и И. Г. М. срещу К. Д. Х., Т. М. Б., Д. Г. Б. и М. Г. Б. отрицателен установителен иск за собственост на маза /стая/ с площ от 15,71 кв.м. и на проход /входно антре/ с площ от 12,80 кв.м., разположени в западната част на жилищна сграда, построена в УПИ *** в кв.291 по регулационния план на [населено място], а съгласно КККР на града- в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: [населено място], [улица], при граници:

- на мазата /стаята/: на север- коридор под стълбището на жилището на И. Г.

М., представляващо самостоятелен обект с идентификатор ***, на югпроцесния проход /входно антре/, на запад- С. п., представляващ ПИ с идентификатор *** и на изток- жилищни помещения на наследниците на Д. Б. от самостоятелен обект с идентификатор *** и

1

- на прохода /входното антре/: на север- процесната маза /стая/, на юг- имот на наследниците на В. Г., представляващ ПИ с идентификатор ***, на запад- С. п., представляващ ПИ с идентификатор *** и на изток- покрита площ от собствен двор, представляващ ПИ с идентификатор ***.

С определение № 1058 от 05.03.2026 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на горепосоченото решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречието му с практиката на ВКС, включително посочената от касаторите практика/ по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди съдържащите се във въззивната жалба доводи и възражение на страните и доказателствата, относими към тези доводи и възражения.

В проведеното открито съдебно заседание касаторите не се явяват и не вземат становище по жалбата.

Пълномощникът на ответницата К. Д. Х.- адв.К. оспорва жалбата. Излага съображения за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира за направените по делото на ВКС разноски.

Останалите ответници Т. М. Б., Д. Г. Б. и М. Г. Б. не се явяват в проведеното открито съдено заседание. Вземат становище за неоснователност на жалбата в отговор от 24.03.2025 г. и в писмени бележки от 10.06.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване на решението, приема следното: В константната практика на ВКС, включително посочените от касаторите решение № 134 от 08.12.2021 г по гр.д.№ 1081 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и решение №131 от 14.08.2023 г. по гр.д.№ 769 от 2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о, постановени по реда на чл.290 ГПК/, която изцяло се споделя от настоящия състав на ВКС, се приема, че въззивният съд е длъжен да разреши спора по същество, като обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, изложи мотиви защо приема едни доказателства, а отхвърля други и обсъди всички доводи възражения на страните, съдържащи се във въззивната жалба и отговора към нея. В същия смисъл е и приетото в т.1 и 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Това задължение на съда произтича и от разпоредбите на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК, според които съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, подлежащи на установяване, като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните.

2

По съществото на жалбата: Съдът е бил сезиран с иск по чл.124, ал.1 ГПК, предявен от Е. Г. Е. и И. Г. М. срещу К. Д. Х., Т. М. Б., Д. Г. Б. и М. Г. Б. за признаване за установено по отношение на ищците, че ответниците не са собственици на маза /стая/ с площ от 15,71 кв.м. и на проход /входно антре/ с площ от 12,80 кв.м., разположени в западната част на жилищна сграда, построена в УПИ *** в кв.291 по регулационния план на [населено място], а съгласно КККР на града- в поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: [населено място], [улица].

В исковата молба и молби- уточнения на иска от 29.06.2020 г. и 21.07.2020 г. ищците са твърдели, че са собственици на процесните две помещения по наследство от майка си А. Г. Г., починала на 17.12.2004 г., която е била собственик на тези помещения по наследство и делба. Последното се доказвало от представените към исковата молба нотариален акт № 174 от 08.07.1943 г. и протокол за доброволна делба от 06.07.1959 г. по гр.д.№ 644 от 1959 г. на Търновския народен съд. Легитимирали са правния си интерес от завеждането на отрицателен установителен иск срещу ответниците /наследници на вуйчо им Д. Г. Б./ с факта, че те водят процес за делба на съседен на ищците имот заедно с двете спорни помещения, представяйки ги за собствени /гр.д.№ 1147 от 2018 г. на ВТРС, 9 състав/.

В писмени отговори от 24.08.2020 г. и 25.08.2020 г. ответниците са оспорили иска. Твърдели са, че той е недопустим поради липса на правен интерес на ищците за предявяването му, доколкото извършваната между ответниците делба не би могла да засегне правната сфера на лица, които не притежават право в съсобствеността. Искът бил недопустим и тъй като имал за предмет реални части от апартамента на ответниците- маза и проход, които били функционално и пространствено обединени с апартамента и принадлежали към него. По същество са твърдели, че ищците не притежават правото на собственост върху тези два обекта по наследство от майка си А. Г. Г., тъй като тя също не е притежавала тези обекти към момента на смъртта си- не е придобила такива обекти при делбата през 1959 г., а и с нотариалния акт № 116 от 13.06.2003 г. е прехвърлила на И. М. притежавания от нея в сградата жилищен етаж, заедно с всички принадлежащи към този жилищен етаж помещения, включително маза. Процесните помещения били собственост на ответниците по наследство от Д. Г. Б. и евентуално на основание давностно владение, осъществявано от наследодателя им Б. в периода от 07.07.1992 г. до 3 смъртта му през 2013 г.

По делото е била установена следната фактическа обстановка:

Видно от удостоверения за наследници изх.№ 343 от 12.04.1983 г., изх.

№[ЕИК] от 16.02.2016 г., изх.№ 94 ИИ-5110-3 от 14.01.2020 г. и № 16 2334 от 09.09.2019 г., ищците и ответниците са наследници по закон на Г. Д. Б.: ищците като деца на починалата на 17.12.2004 г. дъщеря на Г.- А. Г. Г., а ответниците като наследници на починалия на 19.05.2013 г. син на Г.- Д. Г. Б..

С нотариален акт № 174, том VI, рег.№ 3402, нот.д.№ 1133 от 08.07.1943 г., издаден на основание обстоятелствена проверка, общият им наследодател Г.

Д. Б. е бил признат за собственик на къща- нова и стара постройка с малък двор в [населено място], С. п. при граници: В. Г., площад, С. К. Д., метох на манастира „Св.Т.“, И. И. и път.

Видно от протокол от 06.07.1959 г. по гр.д.№ 614 от 1959 г. на Търновския районен съд, след смъртта на Г. Б. наследниците му са сключили следната съдебна спогодба за делба на наследствения имот: 1. И. Р. Б. /съпруга на Г. Б./ получава дял I, включващ приземния етаж от къщата, състоящ се от две стаи, кухня, коридор, маза и клозет на двора до постройките и двете постройки към [улица], заедно с 1/3 ид.ч. от тогавашния парцел *** в кв.195 по плана на [населено място], като е посочено, че входът за този имот ще бъде откъм [улица]/сега [улица]; 2. Д. Г. Б. /син на Г. Б. и наследодател на ответниците/ получава дял II, включващ средния етаж от къщата, състоящ се от две стаи, кухня, два коридора; клозета пред входа на етажа на двора и мазата зад приземния етаж, заедно с 1/3 ид.ч. от парцела, като е посочено, че входът за този имот ще бъде откъм [улица]/сега [улица]/, до къщата на съседа В. Г.; 3.

А. Г. Г. /дъщеря на Г. Б. и майка на ищците/ получава дял III, включващ горния етаж от къщата, състоящ се от две стаи, кухня, маза, клозет и тераса над покрива на средния етаж и правото да я държи над него, заедно с 1/3 ид.ч. от парцела, като е посочено, че входът за този имот ще бъде откъм [улица]/сега [улица]/.

С нотариален акт № 4 от 10.03.1975 г. Д. Г. Б. е дарил на майка си И. Р. Б. средния етаж от жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], състоящ се от две стаи, кухня, два коридора, клозет на двора пред входа на етажа и мазата зад приземния етаж, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното мястопарцел ***, кв.195 по плана на [населено място].

На същата дата И. Б., Д. Б. и А. Г. са сключили писмено споразумение /без 4 заверка на подписите им/, в което е посочено, че страните се споразумяват за следното: с оглед изпълнението на изискванията на ЗСГ Д. Б. се съгласява да дари втория етаж от къщата на майка си И. Б.; И. Б. придобива имота само за ползване на кухнята и няма право да продава, дарява или прехвърля по друг начин този имот на друго лице, освен да го върне на Д. Б.; наемите за имота ще бъдат получавани от Д. Б.; той ще плаща данъците и таксите за имота; ако приживе на И. Б. имотът бъде отчужден за строителство на жилищни или обществени сгради, И. няма да има право да ползва сумите от обезщетяване на имота за строителство на ново собствено жилище, а цялата сума ще се преведе на името на Д. Б.; А. Г. и нейните наследници няма да предявяват каквито и да било претенции към този имот и след смъртта на И. Б. ще се откаже от наследствените си права в полза на Д. Б. или неговите наследници.

Видно от удостоверение вх.№ 708 от 09.04.1985 г., А. Г. Г. е изпълнила задължението си по това споразумение, като се е отказала от наследството на майка си И. Р. Б., починала на 10.09.1983 г.

Със заповед № 556 от 21.03.1985 г. на председателя на ИК на ОбНСгр.Велико Търново, на основание чл.95 и чл.98 ЗТСУ /отм./ от Д. Г. Б., А. Г. Г. и Г. Т. К. е отчуждена за разширение на улица част от имот № ***, включен в парцел ***, кв.291 по плана на [населено място], находящ се на [улица], която част е оценена на 1 247 лв. /1138,34 лв. за частта на А. Г., 29,33 лв. за частта на Д. Б. и 79,33 лв. за частта на Г. К./.

Със заповед № 632 от 12.04.1985 г. на председателя на ИК на ОбНСгр.Велико Търново, на основание чл.95 и чл.98 ЗТСУ /отм./ от Д. Г. Б., А. Г. Г. и Г. Т. К. е отчуждена за обществено и жилищно строителство част от имот № ***, включен в парцел ***, кв.291 по плана на [населено място], находящ се на [улица], която част е оценена на 326 лв. /304,67 лв. за частта на А. Г. и по 10,64 лв. за частите на Д. Б. и Г. К./. Със същата заповед е разпоредено Д. Б. и Г. К. да бъдат обезщетени парично, а А. Г. с отстъпване право на строеж на гараж, построен в същото място. Видно от протокол от 13.03.1985 г. на комисията по чл.265 ППЗТСУ за оценка на отчуждената част от имота, оценено и съответно отчуждено е било собствено на горепосочените три лица дворното място с площ от 16 кв.м., навес от 55 кв.м., без оградни стени, строен преди повече от 50 години и подпорен зид, собственост само на А. Г..

Със заповед № 4 от 03.01.1990 г. тази заповед е изменена, като вместо парично обезщетение Д. Б. е обезщетен с една гаражна клетка в парцел *** от кв.291.

5

Със заповед № 960 от 15.05.1986 г. на Председателя на ИК на ОбНСгр.Велико Търново, на основание чл.95 и чл.98 ЗТСУ /отм./ от Д. Г. Б. е била отчуждена за обществено и жилищно строителство част от имот № ***, включен в парцел ***, кв.291 по плана на [населено място], находящ се на [улица], която част е оценена на 7 529 лв. Със същата заповед е разпоредено Д. Б. да бъде обезщетен за отчуждената част от имота му с отстъпване на право на строеж на жилищна сграда в същия имот, състояща се от едно двустайно жилище. Видно от протокол от 02.04.1986 г. на комисията по чл.265 ППЗТСУ за оценка на отчуждената част от имота, оценени и съответни отчуждени от Д. Б. са били: дворното място с площ от 214 кв.м., вторият жилищен етаж от паянтова сграда, строена преди повече от 50 години, с площ от 102 кв.м. и складово помещение- масивно, на дървен гредоред, разположено на нивото на първия етаж от сградата.