Определение № 695 от 07.04.2026, Административен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 695

Кърджали, 07.04.2026 г.

Административният съд - Кърджали - IV състав, в закрито заседание в състав:

Председател:

АЙГЮЛ ШЕФКИ

Членове:

МАРИЯ БОЖКОВА

ЕЛЕНКО ЕЛЕНКОВ

Като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ БОЖКОВА административно дело № 20267120700214 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 88 от Изборния кодекс ИК).

Образувано е по жалба на К. И. Х. (избран от изборен район 9 – Кърджали, съгласно справка от сайта на НС, [интернет адрес]) – народен представител в 51-вото НС и областен координатор на ПП „Величие“ за област Кърджали срещу Решение № 64-НС/ 27.03.2026 г. на Районна избирателна комисия - Кърджали, оспорено пред ЦИК, която с Решение №4666-НС/ 31.03.2026 г. е отхвърлила жалбата на К. Х. срещу решението на РИК-Кърджали.

Изложени са доводи за незаконосъобразност на оспореното решение на РИК-Кърджали като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при вътрешна противоречивост на мотивите, като същото е резултат от крайно формалистичен подход, довел до отказ от произнасяне по същество на релевантния правен спор.

Твърди се, че безспорно по преписката е установено, включително и от самата изборна администрация, че на 23.03.2026 г. в сграда на държавен културен институт - *** в [населено място] - е проведено организирано политическо мероприятие с участие на представители и кандидати на политическа формация, при което са отправяни публични призиви за подкрепа, осъществявани са изказвания с ясно изразена политическа насоченост, включително насочени срещу политически опоненти и държавни органи, както и е налице участие на актьори от трупата на съответната държавна институция в самото мероприятие. Тези факти са изложени още в първоначалния сигнал и са подкрепени с приложени видеоматериали и транскрипции, които не са били опровергани, нито поставени под съмнение от административния орган .

Посочва се, че разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ИК съдържа императивна и безусловна забрана за извършване на предизборна агитация в държавни и общински учреждения и институции. Тази забрана е с абсолютен характер и не допуска изключения, включително не зависи от начина, по който е предоставен обектът – възмездно или безвъзмездно. В този смисъл обстоятелството, че за ползването на залата е определена наемна цена, е правно ирелевантно за преценката дали е налице нарушение на чл. 182, ал. 1 от ИК.

Вместо да приложи тази норма, административният орган е смесил нейното съдържание с разпоредбата на чл. 168, ал. 3 от ИК, уреждаща забраната за използване на публичен административен ресурс, като е извел извод, че при наличие на заплащане липсва нарушение. Това смесване на различни правни състави е довело до неправилен краен резултат, тъй като дори да се приеме, че не е налице хипотезата на чл. 168, ал. 3 от ИК, това по никакъв начин не изключва приложението на чл. 182, ал. 1 ИК, който защитава различен обществен интерес - неутралитета на държавните институции в изборния процес.

Изложено е твърдение, че изводът на ЦИК, че от събраните доказателства не може да се направи обоснован извод за наличие на предизборна агитация, е необоснован и представлява отказ от реална доказателствена преценка. Административният орган не е извършил анализ на съдържанието на изказванията, не е разграничил информационно съобщение от агитационен призив и не е обсъдил конкретните реплики и поведение на участниците, въпреки че разполага с материали, позволяващи такъв анализ.

Посочени са решения на ВАС, като се твърди, че с тях са отменени решения на РИК и ЦИК и е потвърдено наличието на изборно нарушение, включително при предизборна агитация в държавни институции.

За да се произнесе по жалбата Административен съд – Кърджали приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по издаване на оспореното Решение № 64-НС/ 27.03.2026 г. на Районна избирателна комисия (РИК)– Кърджали е започнало по сигнал, № АД-51-654-09-522/ 26.03.2026 г. от К. Х. за нарушения на чл.182, ал.1 от ИК и чл.168, ал.3 от ИК за извършено нарушение на изборното законодателство, изразяващо се в предизборна агитация в държавно учреждение – ***, [населено място], както и ползване на помещение *** в нарушение на разпоредбата на чл.168, ал.3 от ИК – безвъзмездно. В посочения сигнал се твърди, че са налице достатъчно данни за извършено административно нарушение на правилата за провеждане на предизборната кампания, като отговорността следва да се реализира по реда на Изборния кодекс и Закона за административните нарушения и наказания. При установяване на нарушение, извършено извън изрично уредените специални хипотези, е приложима общата санкционна разпоредба на чл. 495, ал. 1 от Изборния кодекс, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция от 200 до 2000 лв. на нарушителя (член 495 от ИК), като актът за установяване на нарушението се съставя по решение на съответната избирателна комисия съгласно чл. 496, ал. 1 и ал. 2 от Изборния кодекс (чл. 496 от ИК).

Искането е РИК-Кърджали да извърши проверка по сигнала, да установи нарушение на чл. 182, ал. 1, във връзка с чл. 168, ал. 3 от ИК, да постанови решение за наличие на административно нарушение и да разпореди съставяне на акт за установяване на административно нарушение срещу отговорните лица от ДПС „Ново начало“, с последващо реализиране на административнонаказателна отговорност по реда на Изборния кодекс.

По жалба на К.Х. срещу Решение № 64-НС/ 27.03.2026 г. на РИК-Кърджали е постановено Решение № 4666-НС/ 31.03.2026 г. на ЦИК, с което е отхвърлена жалбата срещу решението на РИК, като с втори диспозитив то е потвърдено.

Тъй като с решението на ЦИК е потвърдено оспореното Решение на РИК, то на основание чл.73, ал.1, изр.2-ро от ИК на оспорване подлежи Решение № 64-НС/ 27.03.2026 г. на РИК-Кърджали.

Решението на ЦИК е публикувано на 31.03.2026 г. в 17:33 часа. Жалбата е подадена на 03.04.2026 г., в 16,11 часа.

При така установената фактическа обстановка АС-Кърджали приема, че жалбата е подадена в 3-дневния срок по чл.58, ал.1, във връзка с чл.73, ал.2 от ИК, но същата е недопустима, предвид следното:

При постановяване на оспореното решение РИК – Кърджали е упражнила своите правомощия по чл.72, ал.1, т.20 от ИК и като е отхвърлила подадения сигнал е преценила липса на нарушения на ИК.

Упражняването на правомощията по чл. 72, ал. 1 от ИК от страна на Районната избирателна комисия, не е поставено в зависимост от наличието на сигнал, включително и от други органи. По аргумент от това други лица, включително такива заявили участие в произвеждането на изборите или подали сигнал, нямат качеството на страна в образуваното административно производство и не са активно легитимирани на това основание да оспорват формирания акт на РИК.

Съгласно изричната препращаща разпоредба на чл. 498 от ИК, правоотношенията по реализиране на административнонаказателната отговорност са предмет на общата регулация, регламентирана в ЗАНН. В Изборния кодекс само са уредени материалните състави на административните нарушения, предвидените за тях наказания и органите, конкретизирани в чл. 496 и чл. 497 от ИК, компетентни да ги установят и да издадат наказателните постановления. Постановявайки решение за отхвърляне, РИК по същество е отказала да започне въз основа на подадения сигнал административнонаказателно производство по част трета от кодекса. В това производство, подателят на сигнала няма качеството на страна, тъй като целият административно-наказателен процес е властническа наказателна мярка, израз на държавната наказателна репресия, налагана по административен ред. Реализирането на държавната репресия не е поставено в зависимост от изразената воля на лица, извън субектите, изрично овластени от позитивното право да определят и да налагат конкретизирана юридическа санкция. Целта на административните наказания, ясно прогласена в чл. 12 ЗАНН е да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите лица. Именно поради това законодателят с последното изречение на чл. 496, ал. 1 ИК е овластил съответната комисия да съставя акт за установяване на нарушение и по собствена инициатива. Подаденият сигнал или жалба имат само уведомителен ефект, без да пораждат право на заявителя на участие в административно-наказателното производство, включващо и право да обжалва отказ да се започне такова. Нещо повече - дори и да има лица, пострадали от нарушението, то законодателят е ограничил правата им с нормата на чл. 45, ал. 1 ЗАНН само до предявяване на искане за обезщетяване на причинени вреди. В този смисъл са: Определение № 11471/02.11.2015 г. на ВАС по адм. дело № 12502/2015 г., ІV о.; Решение № 3597/23.03.2017 г. на ВАС по адм. дело № 3272/2017 г., ІV о.; Определение № 6847 от 5.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5819/2024 г., IV о.; Определение № 10681 от 7.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10642/2023 г., IV о.; Определение № 1426/ 04.11.2024 г. по адм.д. №488/2024 г. на АС-Видин; Определение №2135/ 25.10.2019 г. по адм.д №1193/2019 г. на АС-Плевен.

В случая липсват активно легитимирани лица, които да притежават законово защитен правен интерес от обжалване на поставеното решение на РИК – Кърджали. Съгласно чл. 147 от АПК, право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Правният интерес е понятие, което се свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна защита на засегнати права, свободи и законни интереси. В съдебната практика и теорията е трайно установено разбирането, че правният интерес трябва да е пряк, личен и непосредствен. За да е пряк правният интерес, следва със самата отмяна на оспорения административен акт да бъде отстранена щета или да се предотврати настъпването на щета от изпълнение на административния акт. Правният интерес трябва и да е непосредствен, т. е. административният акт трябва да засяга правната сфера на оспорващия, като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за жалбоподателя. Наличието на правен интерес от оспорването, породен от засягане по негативен начин правната сфера на конкретния оспорващ субект, е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното обжалване на всеки административен акт.

От изложеното следва, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес и следва да се остави без разглеждане, като се прекрати образуваното съдебно производство.

В чл. 58, ал. 3 от ИК, към който препраща чл. 88, ал. 2 от ИК, не е посочено, че определенията за прекратяване на производството поради недопустимост на жалбата срещу решенията на ЦИК, респективно на РИК в хипотезата на чл. 88, ал. 1 от ИК са окончателни. Същевременно обаче в чл. 58 и чл. 88 от ИК липсва препращане към АПК относно реда на обжалване. С оглед предметния обхват на изборния кодекс, липсата на изрично препращане към реда на АПК при разглеждане на жалби срещу актове на ЦИК и РИК и законодателното решение за окончателност на съдебното решение, установената съдебна практика приема, че в хипотезата на чл. 58, ал. 3 от ИК необжалваеми са всички съдебни актове, следователно постановеното определение не подлежи на обжалване.

Поради изложеното и на основание чл.159, т.4 от АПК, Административен съд – Кърджали

О П Р Е Д Е Л И:

Оставя без разглеждане жалбата на К. И. Х. – народен представител в 51-вото НС и областен координатор на ПП „Величие“ за област Кърджали срещу Решение № 64-НС/ 27.03.2026 г. на Районна избирателна комисия – Кърджали, потвърдено с Решение № 4666-НС/ 31.03.2026 г. на Централна избирателна комисия.

Прекратява производството по адм.д. № 214/ 2026 г. по описа на АС-Кърджали.

Заличава датата на съдебно заседание на 08.04.2026 г. от 10.30 часа.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се съобщи по телефон или факс.

Председател:

Членове: