Решение № 341 от 06.12.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 341 гр. Варна, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20213001000702 по описа за 2021 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.251 от ГПК по молба на З. Р. С. и Т. Г.

Р., и двамата от гр.Шумен за тълкуване на влязло в сила решение № 132 от 29.04.2022г.

В молбата се твърди че с въззивното решение е потвърдено първоинстанционно решение, с което двамата са осъдени да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД сумата общо 42 458.17 швейцарски франка – главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва, банкови такси и застраховка, дължими по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 30.05.2008г. Излагат, че към момента е налице спор с кредитора относно изпълнение на съдебното решение отнасящ се до размера на задължението, изчислено в български лева. Твърдят че изчислението следва да се осъществи по курса на швейцарския франк съобразно датата на усвояване на банковия кредит – 03.06.2008г., както е записано в мотивите на решението, а не към датата на образуване на изпълнителното дело.

Молят съда да постанови тълкуване на диспозитива на съдебния акт, както следва: в случай че длъжниците изплащат дълга в националната валута – български лева курсът за един швейцарски франк следва да е 1.1908лв., актуалният курс към момента на усвояване на банковия кредит.

В срока по чл. 251 ал.3 от ГПК от „Юробанк България“ АД е постъпил писмен отговор, в който изразяват становище за недопустимост на молбата тъй като решението е изпълнено, предвид внасяне на определената от ВКС сума в размер на 85 151.31лв. по реда на чл.282 от ГПК. Сочи че след влизане в сила на решението, чието тълкуване се иска, е заявил, че желае да се ползва 1 от внесената гаранция като е депозирал молба за изплащането и по изпълнителното дело. В отношение на евентуалност изразява становище за неоснователност на молбата за тълкуване и моли съда да я отхвърли.

Съставът на въззивния съд след размяна на книжа, намира че не са налице предпоставки за разглеждане на молбата в открито съдебно заседание.

Съдът намира, възражението на банката за недопустимост на молбата за тълкуване за неоснователна. Производството по чл.251 от ГПК е допустимо във всички случаи на незавършено изпълнение на решението, чието тълкуване се иска. Употребеният в чл.251 ал.2 от ГПК израз "изпълнено" съдържа в себе си изискването изпълнението на решението да е приключило.

Приключването на това изпълнение е свързано с приключване на изпълнителното производство, т.е. с преустановяването на изпълнителните действия окончателно. Следователно, висящото изпълнително производство не може да бъде приравнено на приключилото изпълнение и след като това производство не е прекратено на основанията, указани в чл.330 от ГПК, то изпълнителните действия продължават да бъдат осъществявани и съответно е налице правен интерес от тълкуване на акта, като обуславящ точното му изпълнение - предпоставка за неговото завършване. / в този смисъл решение № 117 от 12.10.2009г. по т.д.№ 140/09г., на I т. о./. , ТК.

Внасянето на присъдената сума по реда на чл.282 от ГПК не представлява изпълнение на задължението, предмет на спора. По своята правна същност представлява залог на парична сума, учреден съгласно чл.181, ал.1 ЗЗД. Доколкото в тези случаи заложената парична сума се депозира по сметка на съд, процесуалния закон въвежда специални правила относно размера на заложената парична сума и условията за удовлетворяване на залогоприемателя, респ. връщането й на залогодател. Поради което и до прекратяване на образуваното срещу ответниците въз основа на издадения изпълнителен лист изпълнително производство, каквото прекратяване не се твърди от банката, производството по тълкуване на решението е допустимо.

Молбата за тълкуване, съставът на въззивния съд намира за неоснователна:

Тълкуването по чл.251 от ГПК е специфична форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат влезлите във формална законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. Предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт, които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил. /в този смисъл решение № 769 от 17.01.2011г. по гр.д.№ 236/10г. на III г.о./ С влязлото в сила решене на въззивния съд № 132 от 29.04.2022г. е потвърдено първоинстанционното решение на ШОС и ответниците С. и Р. са осъдени да заплатят на банката сумата от 42 458.17 швейцарски франка, от които главница в размер на 36 321.35 швейцарски франка, възнаградителна лихва за периода от 03.02.2016г. до 14.01.2019г. в размер на 4 679.63 швейцарски франка, наказателна лихва за периода от 03.02.2016г. до 14.01.2019г. в размер на 1 067.40 швейцарски франка, банкови такси в размер на 298.17 швейцарски франка и застраховки в размер на 91.62 швейцарски 2 франка, дължими по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 38119 от 30.05.2008г., ведно със законната лихва.

Предявен е иск за присъждане на дължими суми по договор за кредит в швейцарски франкове. От съда са изложени са мотиви за дължимост на сумата в швейцарски франкове и за определяне на нейния размер в тази валута. При определяне на размера на вземанията след установяване на нищожността на клаузи на договора за едностранно изменение на лихвата и за прехвърляне на валутния риск изцяло върху потребителя, съдът е определил размера на задължението в договорената валута. В тази валута е и постановеният осъдителен диспозитив. След като плащането трябва да се извърши в уговорената между страните чуждестранна валута, съдът не може да присъди левовата и равностойност, нито да посочи при какъв курс на лева към чуждестранната валута следва да бъде извършено плащането.

Изрично в тълкувателно решение № 4/14 от 29.04.2015г. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 4/14г. е прието, че съдът не може да присъди левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, освен в изрично предвидените от закона случаи. Паричните суми, уговорени в чуждестранна валута, се дължат и съответно присъждат от съда в съответната валута.

Поради което и при предявен иск за вземане в швейцарски франкове, установено в производството, постановеният от съда диспозитив е съответен на предявения иск, съобразен с разрешението дадено в посоченото тълкувателно решение, ясен е и недвусмислен. Диспозитивът на съда не страда от порок, който да води до невъзможност да се изведе действителната воля на съда, който го е постановил.

Още повече че ако в диспозитива на решението се фиксира курс, по който следва да извърши преизчислението на задължението в швейцарски франкове, това по същество представлява определяне на левова равностойност на задължението и съответно присъждане на левова равностойност, което е недопустимо.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че молбата за тълкуване следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молба на З. Р. С. и Т. Г. Р., и двамата от гр.Шумен, по чл.251 от ГПК за тълкуване на влязло в сила решение № 132 от 29.04.2022г.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4