Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 181 от 31.05.2021, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Частно наказателно дело 420/2021
Вид
Определение № 181
Подписан
31.05.2021
В сила
23.06.2021
Състав
Захарин Панайотов Захариев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 181 гр. Бургас , 31.05.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Захарин П. Захариев като разгледа докладваното от Захарин П. Захариев Частно наказателно дело № 20212100200420 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл. 243, ал. 4-6 от НПК и е образувано по повод жалби от А.Д.В. (чрез неговата майка и законен представител – Я.В., ЕГН **********) и Й.Д. В., ЕГН **********, чрез повереника им – адв. Красимир Тодоров от АК-Варна против Постановление от 12.04.2021г. на прокурор от Окръжна прокуратура - Бургас, с което на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено досъдебно производство № 282 ЗМ 179/2019г. по описа на РУ-Карнобат, пр. вх. № 6983/2019г., пор. № 318/2019г. по описа на Окръжна прокуратура-Бургас, образувано и водено за престъпление по чл.115 от НК – за това, че на 30.06.2019г. в гр. Карнобат, бул. „***“ № ***, вх. ***, ет. ***, умишлено умъртвил Д.А.В., ЕГН **********.

В жалбите са изложени доводи за необоснованост и незаконосъобразност на постановлението, поради следното: разследването по делото не било проведено обективно, допуснати били множество нарушения, свързани със събирането на доказателства и приложението на закона; липсвало обсъждане за евентуално извършено престъпление по чл.123 от НК; не било изследвано дали лицето, монтирало климатици по занятие, е имало задължение да провери изправността им в условията, при които същите ще работят, както и дали неизпълнението на това му задължение е довело до настъпване на инцидента; липсвал критичен анализ на противоречивите доказателства; неправилно бил възприет извод, че след монтиране на климатика, ел. контактът, в който бил включен същият, бил сменен и в тази връзка експертите били излагали предположения, необосноваващи се на установени факти; не било обсъдено дали дейността, при упражняването на 1 която е настъпила смъртта на пострадалия, е правно регламентирана, изискваща специални знания, умения и др. и дали същата е източник на повишена опасност; следвало да се установи какво е било дължимото поведение на лицето, монтиращо климатици по занятие; представените по делото експертни заключения не били мотивирани, а също и не били подложени на анализ от прокурора; следвало да се извърши нова експертиза, която да отговори на релевантните по делото въпроси, с оглед изследване на обстоятелствата за извършено престъпление по чл.123 от НК, както и било необходимо да се извършат допълнителни действия по разследването – очни ставки между свидетелите и др. Настоява се за отмяна на прекратителното постановление и връщане на делото на ОП-Бургас със задължителни указания относно приложението на закона.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с посочените в жалбата основания и приложените в досъдебното производство доказателства, установи следното:

Жалбите са процесуално допустими - подадени са в срока по чл. 243, ал.

4 от НПК, от активно легитимирани субекти – наследници на пострадалия от престъплението, пред компетентния съд и срещу прокурорски акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледани по същество жалбите са основателни.

Досъдебно производство № 282 ЗМ 179/2019г. по описа на РУ-Карнобат при ОД на МВР-Бургас, пр. вх. № 6983/2019г., пор. № 318/2019г. по описа на Окръжна прокуратура-Бургас е било образувано на 30.06.2019 г. със съставянето на акта за първото действие по разследването - огледен протокол от същата дата, за това, че на 30.06.2019г. в град Карнобат, община Карнобат, Бургаска област, бул. „***“ № ***, вх. ***, ет. *** умишлено умъртвил Д.А.В., ЕГН **********, от гр. Карнобат – престъпление по чл.115 от НК.

В хода на разследването били извършени множество процесуалноследствени действия – разпитани били свидетелите Я.В., Й. В., Д.К., И.Б., Д.В., П.Д., А.В., М.Б., С.Ц., Н.К., К.Т. и Е.Д., като за част от тях били проведени допълнителни разпити; били извършени 2 огледа на местопроизшествието, изготвени били съдебномедицинска, техническа и допълнителна към нея експертизи, приложени били и писмени доказателства – справки, копие от лиценз за инсталация и сервиз на климатична техника, акт за смърт, удостоверение за наследници, писма и др.

2

С атакуваното постановление наблюдаващият прокурор приел, че доказателствата по делото не сочели за извършено престъпление от общ характер, поради което прекратил досъдебното производство на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК. Този извод настоящият състав намира за необоснован и незаконосъобразен. Същият е логичен, предвид обстоятелството, че по делото не са положени всички усилия за разкриване на обективната истина, така както повелява принципът, заложен в чл.13 от НПК, а също и предвид липсата на пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото (чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК).

Липсва спор относно причината за настъпилата смърт на пострадалия.

Тя е установена по категоричен начин от съдебномедицинската експертиза (л.48-л.50 от досъдебното производство). Чрез констатираните наранявания по тялото на В. (дълбоки охлузвания по тялото на пострадалия, драскотина на рамото, цианоза на лицето, изразен мозъчен и белодробен оток, тъмна течна кръв, остър кръвен застой, кръвоизливи по белите дробове и др.), обстановката, в която настъпила смъртта и данните от огледа на местопроизшествието, вещото лице идентифицирало като непосредствена причина за смъртта на В. поражение от електрически ток.

Заключението по първоначално извършената техническа експертиза настоящият състав намира за обосновано и покриващо в цялост заложените в Глава XIV, Раздел III от НПК изисквания. Експертът, в чиято компетентност настоящият състав не намира основания да се съмнява, е отговорил изчерпателно на всички поставени му въпроси и ясно, по разбираем начин, е обосновал изводите си. Несъмнено причината за наличието на фаза (напрежение) по корпуса на външното тяло на поставения от К. климатик е неправилното свързване на контакта, тип „Шуко“ - разменени били местата на нулевия (N) и фазовия (L) проводник в контакта. Поради налична вътрешна връзка (мост) между една от клемите на контакта и защитната пластина (РЕ), последната на практика била свързана с фазовия проводник, вместо с нулевия.

При включване на трижилния захранващ кабел на климатика, снабден с „Шуко“ щепсел, напрежението (230V) по защитната пластина се предало по едно от жилата на щепсела (защитния проводник) и по този начин това напрежение постъпило върху металния корпус на външното тяло на климатика. Подробно е описан и механизмът на настъпване на инцидента.

3

В действителност заключението по назначената допълнителна експертиза съдържа отговори на поставените от разследващия орган въпроси.

В същото обаче са включени изводи на вещото лице, озаглавени като „допълни констатации“, които не почиват на доказателствата по делото. Експертът е констатирал, че в апартамента, по-конкретно в стаята, в която бил монтиран климатикът, бил извършен ремонт, при който били подменени дограмата на прозорците, монтиран бил ламинат на пода и бил сменен контактът, поставен при изграждането на сградата. След като установил (от изготвените към огледните протоколи фотоалбуми), че захранващият кабел на климатика бил поставен под монтирания декоративен перваз на ламината и бил включен в контакта, вещото лице заключило, че ремонтът в стаята бил извършен след монтирането на климатика. Като основа за това си твърдение същият е посочил, че „фирмите, доставящи климатици“ не извършвали такива услуги, а оставяли захранващия кабел с достатъчна дължина, за да бъде включен от съответния ползвател/собственик на жилището. Така направените констатации не срещат подкрепа от доказателствената съвкупност, поради което казаното заключение представлява едно необосновано лично съждение на експерта, обективирано в експертизата, и което не е било подложено на анализ от прокурора. По делото не е известно вещото лице да притежава и необходимата компетентност за направените изводи относно ремонта, още помалко да посочи конкретния период на извършването му. Тези обстоятелства безспорно пораждат основателни съмнения и в правилността, и в обективността на казаната експертиза.

В постановлението липсва анализ и на доказателствените материали, които в никакъв случай не могат да се определят като еднозначни. Вярно е, че в преобладаващата си част фактическата обстановка е установена коректно и по отношение на нея не съществува спор, но относно други обстоятелства, също включени в предмета на доказване, очертан в чл.102 от НПК, има съществени противоречия между показанията на свидетелите. Изложените от Я.В., Й. В., Д.В. и А.В. фактически данни сочат, че в стаята, в която се намирал контактът, в който бил включен климатикът, не е бил правен ремонт от около 7-8 години преди настъпване на инцидента. В подкрепа на казаното са и показанията на съседи на пострадалия – С.Ц., Н.К. и К.Т., които също твърдят, че не са чували или разбрали в дома на Д.В. да е правен ремонт. При разпита си на 05.10.2020г. (л.98 досъдебното производство) свид. Т. е посочил, 4 че си спомня в дома на пострадалия да е сменян ламината (подовата настилка), но това се е случило 5-6 години преди инцидента. Видно от приложения на л.

96 от досъдебното производство протокол за разпит на свидетел от 30.09.2020г., С.Ц. е посочил, че е чул „шум от пробиване на панела в апартамента на Д.“, но след това разбрал, че шумът е породен от монтажа на процесния климатик. В противоречие с така изложените показания стоят единствено тези, дадени от лицето, монтирало климатика – свид. Д.К., и които според настоящия състав следва да се обсъждат с повишено внимание предвид очевидната му заинтересованост. Същият посочва, че не може категорично да каже къде точно (в кой контакт) е бил включен щепселът, захранващ климатика, но мисли, че е бил използван ел.контакт, намиращ се вдясно от вратата за терасата (от страната на лице, стоящо в стаята), както и че обсъжданият контакт изобщо не е бил поставен, когато е инсталирал климатика. Не по-малко съществено е и противоречието в показанията на свидетелите К. и А.В.. Първият твърди, че след като приключил с монтажа, включил климатика, за да провери дали същият работи изправно като замерил работното налягане на външното тяло и замерил с фазомер за наличие на ток по корпуса му. Отрича да е извършвал ремонтни дейности по контакта, в който впоследствие бил включен уреда. Не си спомнял кой включвал щепсела на климатика в контакта. Свид. А.В. от друга страна обаче твърди (л.45 от досъдебното производство), че свид. К. не е извършил нито едно от двете посочени действия – да измери работното налягане и да провери за наличие на ток по външното тяло, като дори сочи, че К. не е носел и необходимите за това инструменти.

Казаните противоречия в изнесените обстоятелства не са били коментирани по никакъв начин в постановлението, поради което е неясна и волята на прокурора относно това кои показания следва да се кредитират с доверие и защо. Последният като орган, осъществяващ ръководство и контрол върху разследването, е следвало да прояви по-голяма инициативност и да извърши всичко необходимо, за да отстрани тези противоречия чрез предвидените в НПК способи за доказване. След като е обобщил по лаконичен начин показанията на свидетелите и експертните заключения, прокурорът, отново немногословно, е изложил и крайния си извод – липса на извършено престъпление от общ характер, без да бъде обсъдено нито едно доказателство.

Синтезираното декларативно посочване на показанията на свидетели, и то 5 само на част от тях, и твърдението, изложено по същия начин, че не е извършено престъпление от общ характер не покриват заложените в наказателно-процесуалния закон изисквания за обоснованост на актовете на прокуратурата. Наличната доказателствена съвкупност не оставя съмнение, че престъплението, за което е образувано досъдебното производство – по чл.115 от НК, не е осъществено. От същата обаче се извеждат данни за реализирано такова по чл.123 от НК и в тази връзка прокурорът е бил длъжен да изложи аргументи, независимо от крайното си решение да прекрати производството.