Решение № 260055 от 23.09.2020, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№……............. град Плевен, 23.09.2020година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в

ПУБЛИЧНО заседание на ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ АВГУСТ, през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА БЕТОВА при секретаря…………..АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА………..…и в присъствието на прокурора………………………………..….като разгледа докладваното от съдията………ТАТЯНА БЕТОВА….………….гр.д.№ 876 по описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от Г.П.П.

***, понастоящем в затвора-Плевен, чрез пълномощникът му адв. М.М. от ПАК против Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор, с която е предявен иск за сумата от 500 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на прокуратурата, ведно със законната лихва, считано от 01.09.2015г., когато е влязло в сила постановлението за прекратяване на наказателното производство.

В исковата молба се твърди, че в края на м.юни 2010г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по пр.пр. № 2590/2010г. по описа на СОП и ДП № 429/2010г. по описа на РУ на МВР-С., за това че на неустановена дата през 2008г. до 23.07.2010г. в гр.София и в гр.Червен бряг Г.П.П. е участвал във въоръжена организирана престъпна група, заедно със В.П.К. и М.Р. И.-престъпление по чл.321, ал.3, пр.1, т.2, вр. чл.2, вр.чл.93, т.20 от НК, както и че на 20.06.2010г., около 4.30ч. на пътя от к.к.“***“-с.***, община С., Софийска област, като извършител в съучастие с П.В.С./като подбудител и помагач/ и В.П.К. и М.Р. И./помагачи/ е извършил опит умишлено да умъртви повече от едно лице-Ю.С.Г. и Б.Х.В., и двамата от с.***, по начин и със средства опасни за живота на мнозина-автоматично огнестрелно оръжие, като деянието е извършено предумишлено и по поръчение и в изпълнение на решение на ОПГ-престъпление по чл.116, ал.1, т.4, т.6, пр.1 и пр.2, т.9 и т.10 вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Обвиненията са за изключително тежки престъпления, за които са предвидени в НК най-тежките наказания.

Твърди се, че от момента на привличането му като обвиняем спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която реално е търпял в продължение на 17дни, тъй като след тази дата е започнал да изтърпява влязла в сила присъда, с която му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“. С постановление на ОП-София от 19.08.2015г. наказателното производство срещу ищеца е било прекратено, поради липса на доказателства, че деянието е извършено. Твърди, че през 5-те години, в който е продължило наказателното производство спрямо него, живота и психиката му са били разсипани.Само при мисълта, че без да е виновен, го грози доживотна присъда, живота му е изгубил смисъл. Продължително време е бил обект на медийни публикации, с негови снимки с белезници.“Жесток убиец“ и други подобни квалификации са позоряли името му и семейството му.Бил е изключително унизен, а от затвора не е имало начин да се защити и да каже, че това не е вярно, че не е извършителят и че няма нищо общо с този случай. Ищецът твърди, че през тези пет години на абсолютен „кошмар“ е изгубил всичко-семейство, приятели, авторитет.

В заключение ищецът моли да бъде постановено решение, с което, след като бъде установено гореизложеното, да бъде осъден ответника Прокуратурата на РБ да му заплати сумата 500 000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.09.2015г.Претендират се и направените по делото разноски.Към исковата молба е приложено постановление прекратяване на досъдебното производство спрямо ищеца от 19.08.2015г. на СОП.

В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Прокуратура на Република България, чрез прокурора от Плевенска ОП Пламен Райнов, в който се излага становище, че прокуратурата не е в състояние да вземе конкретно становище по допустимостта и основателността на исковата претенция, тъй като от приложената кореспонденция с ОП-София, се вижда, че ДП № 429/2010г. по описа на РУМВР – С., пр.пр.№ 2590/2010г. по описа на ОП-София, понастоящем се намира в СГС, където е приложена към гр.д. № 3528/2016г. на СГС. Становището най-общо се свежда да размера на иска, който Прокуратурата счита за завишен. Счита, че липсват доказателства за задържане под стража за 17дни, както и за медийни публикации, а също и за твърдените негативни последици върху живота на ищеца. Особено като се има предвид, че по същото време спрямо него са водени и други ДП, по две от които НОХД № 36/2011г. на ПлОС и НОХД № 953/2011г. на ОС-Варна, за деяния извършени съответно през 2009г. и през 2005г., за които са му наложени наказания ЛС от по 20години, като ищецът е осъждан общо шест пъти.Прокуратурата счита, че претенцията е погасена с изтичането на три годишна давност.Счита, че няма основание за допускане на гласни доказателства, без да са посочени имената на свидетелите и обстоятелствата, за които ще свидетелстват. Моли да бъде изискано от СГС ДП № 429/2010г. по описа на РУМВР – С., пр.пр.№ 2590/2010г. по описа на ОП-София, приложено към гр.д. № 3528/2016г. на СГС.Моли да се приложат наказателните дела посочени по-горе на ПОС и ВОС или постановените по тях присъди, за установяване кога е търпяно „задържане под стража по тях“.Към отговора са приложени актуална справка за съдимост на ищеца и писмо по ел. поща до Оп-София от 28.11.2019г. и отговор от 29.11.2019г.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:Съгласно чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3/2004г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство - чл. 2, т. 2/сега т.3/, изр. 2 ЗОДВПГ. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на Държавата.

Предявеният от ищеца Г.П.П. *** е с правно осн.чл.2, ал.1, т. 1 и 3 от ЗОДОВ срещу Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 000 лв., претърпени в резултата на обвинение в извършване на престъпление по чл.321, ал.3, пр.1, т.2, вр. чл.2, вр.чл.93, т.20 от НК, и на престъпление по чл.116, ал.1, т.4, т.6, пр.1 и пр.2, т.9 и т.10 вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, за които е било прекратено наказателното производство поради това че деянието не е извършено от лицето, с постановление на ОП-София от 29.08.2015г. по ДП № 429/2010г. на РУ на МВР-С.. Твърди се наличие на незаконосъобразни актове, действия и бездействия от страна на правозащитен орган, а именно орган на Прокуратурата, Предпоставките за уважаване на иска е да е образувано наказателно производство за посочените в исковата молба обвинения в извършване на престъпление, както и да е постановен и влязъл в сила акт, с който това производство да е прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, ищецът да е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди през посочения период и те да са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение.

Безспорно е между страните, а се установява и от приложеното към исковата молба постановление от 19.08.2015г. на ОП-София, че срещу ищеца и други лица е било образувано досъдебно производство № 429/2010г. по описа на РУ на МВР-С., пр.пр. № 2950/2010г. по описа на ОП-София и на 24.07.2010г. Ищецът е бил привлечен като обвиняем на 24.07.2010г. за това че 1. На неустановена дата през 2008г. до 23.07.2010г. в гр.София и в гр.Червен бряг Г.П.П. е участвал във въоръжена организирана престъпна група, заедно със В.П.К. и М.Р. И.-престъпление по чл.321, ал.3, пр.1, т.2, вр. чл.2, вр.чл.93, т.20 от НК, както и затова че 2. На 20.06.2010г., около 4.30ч. на пътя от к.к.“***“-с.***, община С., Софийска област, като извършител в съучастие с П.В.С./като подбудител и помагач/ и В.П.К. и М.Р. И./помагачи/ е извършил опит умишлено да умъртви повече от едно лице-Ю.С.Г. и Б.Х.В., и двамата от с.***, по начин и със средства опасни за живота на мнозина-автоматично огнестрелно оръжие, като деянието е извършено предумишлено и по поръчение и в изпълнение на решение на ОПГ-престъпление по чл.116, ал.1, т.4, т.6, пр.1 и пр.2, т.9 и т.10 вр. чл.115, вр. чл.18, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Няма спор, че обвиненията са за изключително тежки престъпления, за които НК предвижда най-тежките наказания. Безспорно е, а се установява и от писмото на л.125 от делото, че ищецът е бил задържан под стража за единадесет дни от 24.07.2010г. – до 03.08.2010г Няма спор, че по досъдебното производство са извършени множество процесуално-следствени действия и събрани много доказателства, в продължение на около пет години, като с цитираното постановление от 19.08.2015г. производството е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК, поради това че обвинението не е доказано, т.е. поради липса на доказателства, че деянията са извършени от обвиняемия Г.П.П..

Спорно е налице ли са другите предпоставки по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ – претърпял ли е ищеца и в какъв обем неимуществени вреди, както и налице ли е причинно-следствена връзка между тези вреди и незаконното обвинение.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното: Събраните гласни доказателства сочат наличието на претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие водения срещу нея наказателен процес. От разпита на св. А.Т.И. се установява, че познава ищеца и знае, че в момента е в затвора. Твърди, че много се е учудила от задържането му, за което е узнала от телевизионно излъчване преди десет години. Разбрала е, че е задържан заради убийството на Ю.Г.по време, когато е бил на почивка със съпругата и детето си. Детето тогава е било на три-четири години и задържането на баща му през нощта му се е отразило зле, а Г. се е притеснил много заради изживяването на детето му.Твърди, че детето на Г. е момиченце и когато свидетелката го е завела в ареста, за да види баща си, то е плачело и не е искало да влезе вътре, защото имало полицаи. Свидетелката дава показание, че Г. е бил задържан за кратък период около 15-20 дни. До тогава свидетелката не знае той да е бил задържан. Когато е излязъл хората започнали да го сочат с пръст и да казват, че е „килър“. Детето му е питало свидетелката защо баща ѝ е убиец, а Г. се чудел, как ще обясни на детето си, че не е убиец. Семейството му в момента е във Финландия, закупили са си къща и живеят там.За наказанието което изтърпява в момента свидетелката счита, че Г. е невинен и е осъден неправилно.Твърди, че когато е бил осъден на доживотен затвор, се е чудел как ще живее. Твърди, че го посещават в затвора като негови приятели.

От показанията на св. М.Н.И. се установява, че познава Г. от както се е оженил за Д.П., тъй като са съседи. Твърди, че Г. от 2010г. е в Плевенския затвор.Знае, че е бил задържан за убийство през 2010 година, когато е бил на море със семейството си. Задържането е било за кратко, но след 24 часа отново е бил задържан и от тогава не е излизал от ареста, но свидетелят не знае по кое дело е било задържането му. Г. е казвал, че не е виновен по повдигнатите му обвинения. Бил е много привързан към детето си, много се е грижил за него и много тежко е изживявал раздялата им. Когато са задържали Г., свидетелят е помагал на съпругата му, тъй като е останала без пари. Твърди, е след това Г. и Д. са се развели и Д. е заминала за Финландия.

Разпечатката съдържа 20 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c106174a-2c87-495a-b4d1-88c5da0adf0d