Определение № 294 от 12.07.2023, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 294 гр. Разград, 12.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Атанас Д. Х.

Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20233300500187 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 във вр.с чл.402,ал.2 от ГПК.

Образувано е по две части жалби, подадени от М. С. Х. от гр.Разград и Х. С. Х. от гр.Варна против определение №26005/24.03.2023г., постановено по гр.дело №58/2006 година по описа на РС Разград, с което в производство по чл.402 от ГПК съдът е отменил обезпечението, допуснато в полза на ищцата по гр.дело №58/2006г. К.И. Х., с обезпечителна заповед от 07.06.2005 г., с която е наложена възбрана върху недвижим имот: дворно място в ****** с площ 256 кв.м., заедно с построените в него два гаража и пристройка към тях , изградени в имот с пл.№1603 в кв. 62 по плана на гр.Разград при съседи, описани подробно, по иска, предявен от К. Х. срещу Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Областния управител на Област Разград и И. Р. А. на правно основание чл.ЗЗ, ал.2 от ЗС.

В частните жалби са изложени съображения за незаконосъобразност на определениетио , с искане за неговата отмяна, предвид на това, че на 13.03.2023г. по гр.дело №58/2006г. по описа на РРС била подадена молба от жалбоподателите на правно основание чл.303 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение, постановено по делото.

Ответниците в производството по гр.дело №58/2006г. по описа на РРС, И. Р. А. и П. М. А.а са депозирали чрез пълномощник отговор на двете частни жалби, като застъпват становище за тяхната неоснователност, с искане за потвърждаване на атакуваното определение на РС, постановено по реда на чл.402 от ГПК.

Окръжният съд намира подадените частни жалби за допустими, поради което дължи произнасяне по тяхната основателност.

С оглед доводите и съображенията на страните и доказателствата по делото, съдът намери от фактическа страна следното:

Гражданско дело №58/2006 г. по описа на РРС е образувано по искова молба, подадена от К.И.

Х. против Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Областния управител на 1

Област Разград и И. Р. А. на правно основание чл.ЗЗ, ал.2 от ЗС по отношение на недв. Имот , находящ се в гр.Разград, а именно дворно място в ****** с площ 256 кв.м., заедно с построените в него два гаража и пристройка към тях, изградени в имот с пл.№1603 в кв. 62 по плана на гр.Разград при съседи, описани подробно.В хода на делото същата е заместена от н-ци М. С. Х. , Х. С. Х. и С.М.. По искане на ищцата е допуснато обезпечение на предявения от нея иск , като с обезпечителна заповед от 07.06.2005 г. , издадена по делото е наложена възбрана върху процесния имот.

С решение №148/25.04.2006 г. по гр.д.№58/2006 г. на РРС е бил отхвърлен иска, предявен от К. Х., заместена в хода на делото от н-ци С.М., М. С. Х. и Х. С. Х. срещу Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Областния управител на Област Разград и И. Р. А. и П. М. А., с който се цели признаване, че ищците имат право да изкупят продадения чрез търг на 26.01.2005 г. недвижим имот, представляващ два броя гаражи и пристройка към тях с обща застроена площ от 111,76 кв.м., ведно с дворното място с площ 256 кв.м., представляващо идеална част от съсобствено дворно място с площ от 416 кв.м.,, представляващо планоснимачен №1603 от кв.62 по плана на ******.Решението на РС е било потвърдено с решение №215/02.11.2006 г. по в.гр.д.№385/2006 г. по описа на ОС Разград и с решение по к.гр.д.№521/2007 г. по описа на ВКС, като е влязло в сила на 31.01.2008 година.

Пред РРС била депозирана молба, вх.№260126/02.03.2023 г. от ответнвиците в производството по гр.дело №58/2006 г. по описа на РРС, И. Р. А. и П. М. А., чрез пълномощник, с искане съдът да постанови отмяна на възбраната на недвижимия имот, предмет на иска, поради наличието на предпоставките на чл.402 от ГПК за това, а именно отхвърляне на предявения иск и отпадане на нуждата от допуснатото обезпечение.

Районният съд, след размяна на книжа между страните е постановил атакуваното определение, като е приел ,че са налице законовите предпоставки за отмяна на обезпечението предвид отхвърлянето с влязло в сила решение на ищцовата претенция.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, окръжният съд намери от правна страна следното:

По същество искането за отмяна на допуснатото обезпечение е основателно.

Безспорно по делото е установено, че производството по гр.дело №58:2006г. по описа на РРС е приключило с окончателен съдебен акт, с който исковите претенции на ищц ите, по искане на което е допуснато обезпечението са отхвърлени, тоест, с факта на влизане в сила на постановения окончателен съдебен акт е установено, че за ищците не съществува повече обезпечителна нужда от такова обезпечение тъй като постановеното решение не е в тяхна полза и последното не признава каквито и да било права на същите върху възбранения с допуснатото обезпечение имот.Следователно отпаднала е причината поради която е било допуснато обезпечението, което води на извод, че правилно е било уважено искането от ответната страна за отмяна на обезпечението.

Не може да бъде споделен довода развит от ищците , сега части жалбоподатели, че в хода е производство по отмяна на влязлото в сила решение, инициирано по реда на чл. 303 и следващите от ГПК.

Касае се за извънреден способ за ревизиране на влязъл в сила съдебен акт при установяване наличието на някое от основанията предвидени в чл. 303, ал.1 от ГПК, в което производство също е предвиден специален ред за обезпечение на така подадената молба чрез спиране на изпълнението, каквото предвижда разпоредбата на чл. 309 от ГПК, тоест, няма пречка съответната заинтересована страна да поиска спиране на изпълнението, което законодателят е предвидил като достатъчна гаранция да бъдат защитени правата й, в случай, че тя се възползва от тази 2 процесуална възможност. Обезпечението по чл. 389 и следващите от ГПК касае висящ или бъдещ исков процес, като в конкретния случай обезпечението е допуснато по висящо производство по предявен иск по чл.33, ал.2 от ЗС, като правото на ищците на изкупуване е отречено , поради това ,че същитке не се легитимират като съсобственици на процесния имот. Нуждата от обезпечението би продължила да съществува и да не се налага отменянето му единствено в случай, че постановеното решение е в пола на страната, поискала обезпечението и служи като гаранция за реализиране на правата й , произтичащи за нея от това позитивно решение. При липса на такова решение следва да се приема, че вече не съществува причината поради която обезпечението е допуснато и в този смисъл, това обезпечение подлежи на отмята.

В случая са налице основанията на чл. 402, ал.2 във връзка с ал.1 от ГПК за отмяна на допуснатото от РС Разград обезпечение, както правилно и законосъоблразно е приел и първостепенния съд в обжалваното определение.

Ето защо подадените частни жалби следва да бъдат оставени без уважение, а атакуваното с тях определение потвърдено.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №26005/24.03.2023г., постановено по гр.дело №58/2006 година по описа на РС Разград в производство по чл.402 от ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3