Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1401 от 25.01.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 477/2023
Вид
Решение № 1401
Подписан
25.01.2024
Състав
МАРИЯ ИВАНОВА ИВАНОВА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1401 гр. София, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА

Гражданско дело № 20231110100477 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 128 КТ общо за сумата от 39 424,05 лева, представляваща трудово възнаграждение за периода от 12.02.2021 год. до 13.07.2023 год..

Ищецът-Я. М. Р. твърди, че на 13.10.1986 год. е назначена от Министерство на народното здраве и социалните грижи на длъжност „лекар-ординатор“ в Дом „Майка и дете“ гр. Хасково, преименуван в последствие на „Дом за медико-социални гр ижи за деца“ гр. Хасково. Излага, че на 05.02.2021 год. в Държавен вестник е публикувано Постановление №30 на МС за прекратяване дейността на ДМСГД гр. Хасково. Твърди, че към момента трудовото й правоотношение не е прекратено, поради което претендира трудово възнаграждение в сочения размер и за сочения период. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 39 424,05 лева, представляваща трудово възнаграждение за периода от 12.02.2021 год. до 13.07.2023 год., както и направените по делото разноски.

Ответникът-Министерство на здравеопазването оспорва иска, като излага, че с Постановление №30 на МС от 2021 год. за структурни промени в системата на здравеопазването, считано от 15.02.2021 год. се закриват Дом за медико-социални грижи за деца-Благоевград, Бургас, Бузовград, Добрич, Дебелец, София, Сливен и Хасково, като документите по ликвидацията на ДМСГД-Хасково не са предоставени за архив в Министерство на здравеопазването. Твърди, че трудовите правоотношения с работещите в посочените домове са прекратени на основание чл. 328, ал.1, т.1 от КТ, 1 поради закриване на предприятието, в изпълнение на чл.3 от ПМС №30/2021 год. за структурни промени в системата на здравеопазването. Твърди, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

В производството няма спор, че между Дом „Майка и дете“ гр. Хасково, преименуван в последствие на „Дом за медико-социални грижи за деца“ гр. Хасково и Я. М. Р. е съществувало трудово правоотношение, което се установява и от приетата като доказателство по делото Заповед №7 от 07.10.1986 год.

От представеното извлечение от ведомост за заплати възнаграждението на ищцата за м. 01.2021 год. е 1359,45 лева. е видно, че

Със Заповед №РД-02-38/05.03.2021 год. на Министъра на здравеопазването и на основание чл.52, ал.2, и ал.3 от Закона за лечебните заведения във връзка с чл.2, ал.1 от Постановление на МС от 01.02.2021 год. за структурни промени в системата на здравеопазването и чл.4 от Наредбата за условията и реда за ликвидация на лечебните заведения по чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения, приета с ПМС №28/2000 год. е определена комисия, която да извърши дейности по ликвидация на Дом за медикосоциални грижи за деца Хасково в срок до 31.08.2021 год.

С приемо-предавателен протокол от 12.08.2021 год. комисията е приела опис на разплащателните ведомости и други документи, въз основа на които се установява осигурителен стаж и доход на осигуряваните лица от ДМСГД Хасково.

С приемо-предавателен протокол №5519-26-62 от 12.08.2021 год. комисия от служители на НОИ ТП-Хасково е приела от ликвидационната комисия ведомости за заплати и трудово-правни документи на ДМСГД гр. Хасково.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От събраните по делото доказателства се установява, че между Дом „Майка и дете“ гр. Хасково, преименуван в последствие на „Дом за медико-социални грижи за деца“ гр. Хасково и Я. М. Р. е съществувало трудово правоотношение. Няма спор и че с Постановление №30 на МС от 2021 год. за структурни промени в системата на здравеопазването, считано от 15.02.2021 год. Дом за медико-социални грижи за деца е закрит. От изложеното следва, че със закриването му е прекратено съществуването на правния субект-работодател респ. дейността му е преустановена. Ищцата твърди, че трудовото й правоотношение не е прекратено, тъй като не е подписала заповедта, поради което претендира от ответника Министерство на здравеопазването трудово възнаграждение за периода 12.02.2021 год. до 13.07.2023 год. Съдът приема, че 2 възраженията на ищцата в тази насока са неоснователни. Това е така, защото предметът на дейност, за който е създадено лечебното заведение и за реализирането, на който са сключени трудовите договори, вече не съществува, поради което те се прекратяват по отношение на всички работници и служители на основание чл. 328, ал.1, т.1 от КТ /чл.30 от Наредбата за условията и реда за ликвидация на лечебните заведения/. Прекратяването на трудовия договор с ищцата е регистриран в НАП.

На следващо място и само за пълнота следва да се посочи, че трудовото правоотношение е възникнало и е съществувало с друг правен субект, явяващ се лечебно заведение по см. на чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ и права, произтичащи от правната връзка, е следвало да се реализират в хода на ликвидационната процедура, посредством предявяване на вземанията, съобразно Наредбата за условията и реда за ликвидация на лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 ЗЛЗ, (приета с ПМС № 28/08.03.2000 г.), тъй като Министерство на здравеопазването не се явява правоприемник на задълженията на ликвидирания правен субект.

Освен изложеното по своя характер трудовото правоотношение е възмездно, тъй като срещу престираната от работника или служителя работна сила стои задължението на работодателя да заплаща трудово възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в законоустановените срокове да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

Точното изпълнение на това задължение предполага възнаграждението да се заплаща в срок и изцяло. Задължението за заплащане на възнаграждение възниква само, ако работникът или служителят е полагал труд. В случая ищцата не е престирала труд през процесния период, а при непрестиране на работната сила право на трудово възнаграждение съществува само в случаите, когато това не се дължи на виновно поведение на работника, изразяващо се неизпълнение на трудовите норми-чл. 266, ал.

1 КТ, при престой и производствена необходимост-чл. 267 КТ и при производство на некачествена продукция-чл. 268, ал. 3 КТ /Решение №171 от 10.07.2013 год. по гр. д.

№843/2012 год. по описа на ВКС, ІV ГО, ГК постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

Предвид на изложеното, предявения иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Воден от горното

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Я. М. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. /////// против Министерство на здравеопазването, с адрес: гр. ////// иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ за заплащане на сумата от 39 424,05 лева (тридесет и девет хиляди 3 четиристотин двадесет и четири лева и пет стотинки), представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 12.02.2021 год. до 13.07.2023 год., като неоснователен.

Решението може да се обжалва пред Софийски Градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4