Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11 от 19.02.2024, Районен съд - Айтос

Съд
Районен съд - Айтос
Дело
Административно наказателно дело 12/2024
Вид
Решение № 11
Подписан
19.02.2024
В сила
13.03.2024
Състав
Мария Йорданова Дучева

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Айтос, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Й. Дучева при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Административно наказателно дело № 20242110200012 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба на Й. Я. П. , адрес: ***, ЕГН: **********, с която се оспорва законосъобразността на издаденото против него НП № 23-0237-000207/14.12.2023 на Началник група към ОДМВР-Бургас, на РУП- Айтос. Със същото е ангажирана административно- наказателната отговорност на жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, като му е наложено административно наказание „глоба”, в размер 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месец на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП.

Релевирани в жалбата са възражения за незаконосъобразност и неправилност на НП.

Поддържаното в жалбата искане е съдът да отмени изцяло обжалваното НП. В жалбата си въззивникът счита, че НП следва да бъде отменено, сочи нарушения на материалния и процесуален закон при издаване на НП /без да конкретизира точно какви/. Сочи, че издаденото НП е необосновано.

В с. з. въззивникът- редовно призован, се явява лично и адв.Н., поддържа жалбата и моли да бъде отменено НП като неправилно и незаконосъобразно- не сочи конкретни основания, а се позовава на изброените в жалбата.

Въззивамета страна, редовно призована, не се явява в съдебно заседание , не изразява становище по жалбата и НП.

Районна прокуратура-Айтос, редовно призован по реда на надзора за законност на 1 адм.актове, не изпраща представител.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 18.08.2023г свид.Ц. и Й. се отзовали на сигнал според който в *** е забелязан автомобил с регистрационни табели, изписани с флумастер. Пристигайки на място свид. Ц. и Й. установили л.а.“БМВ“ с рег.№ 95-NN-RH. Табелите били, видимо с просто око, изработени от човешка ръка. При извършена справка в масивите на ДМОС, ИНТЕРПОЛ ХАГА, било установено, че табелите са експортни.

На нарушителят бил съставен АУАН за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, а неистинските регистрационни табели била иззети.

Деянието било квалифицирано като такова по чл.140, ал.1 ЗДвП. Свид. Ц. връчил АУАН лично на нарушителя П.. В графата за възражения от въззивника не било вписано обяснението.

Въз основа на АУАН било образувано ДП № 237-ЗМ-155/2023г по описа на РУ-Айтос , което било прекратено с постановление наблюдаващия делото прокурор.

На 14.12.2023 г. въз основа на съставения акт е било издадено и НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел описаната от полицейските служители фактическа обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по чл.140, ал.1 ЗДвП и на основание санкционната норма на чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, на въззивника било определено административно наказание „глоба”, в размер 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месец.

Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП се установява от събраните писмени доказателства- акт за установяване на административно нарушение, както и от гласните доказателства по делото - показанията на св. Ц.

/актосъставител/ и Й. /свидетел на нарушението /. Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават сведения, почиващи на формирани непосредствено, лични възприятия, липсват противоречия между тях и др. доказателствени източници. Същите са пряко относими към фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да не бъдат кредитирани като обективно верни.

От правна страна:

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред 2 надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл. 59, ал.2 от ЗАНН. Поради това жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения:

Настоящото производство е от административно-наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между "неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административнонаказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).

АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон . НП е редовно връчено лично на нарушителя на 20.12.2023г съгласно отбелязването направено в текста на НП.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното: По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за 3 установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите, изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В резултат на проверката съдът установи, че са спазени преклузивните срокове на чл.34 ЗАНН.

Но съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при неправилно приложение на материалния закон. Административно наказващия орган без задълбочено разследване на обстоятелствата на извършване на нарушението е дал правна квалификация на извършеното от въззивника, което не отговаря на възприетата фактическа обстановка.

Съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП " по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места". Посочената разпоредба визира две хипотези на нарушение- движение с нерегистрирано МПС или движение с МПС без регистрационни табели, поставени на определените за това места. Деянията по двете хипотези се характеризират с различни признаци на фактическия си състав. Така в наказателното постановление фактически са описани признаците на нарушение по чл. 140, ал. 1 предлож.2 от ЗДвП, а именно управление на МПС без поставени регистрационни табели на определените за това места, но е дадена правна квалификация на нарушението като такова по чл. 140, ал. 1 предлож.1 от ЗДвП, като словесно е изписано „рег.табели не са валидни на територията на Р.България“. От разпитите на двамата свидетели по делото и от обясненията на нарушителя става ясно, че МПС, което е управлявал е закупено предния ден от автокъща и е предаден на жалбоподателя с обяснението, че поставените рег.табели са транзитни и служат за придвижване, като в най кратък срок автомобила трябва да бъде представен в сектор ПП за регистрация.

Съгласно изготвената по ДП № 237-ЗМ-155/2023г по описа на РУ-Айтос експертиза „До 01.01.2014г службата за регистрация “RDW” е издавала специална регистрация на автомобили за ескорт. След 01.01.2014г регистрацията за ескорт следва да бъде поставена върху автомобила под формата на табели, които са изработени от производител на такива и л и също така не е забранено да бъдат изработени собственоръчно.“(л.37-40 ДП) Според писмо рег № В-15489/26.07.2023г на Дирекция международно оперативно сътрудничество (л.58ДП) „ Превозното средство за експорт/ износ може да се движи с пластмасови табели при условие, че табелите бели с черни букви. „ Следователно, това че рег.табели са били изписани собственоръчно не води като последица до отпадане на регистрацията на превозното средство и в този смисъл посоченото словесно нарушение „управлява МПС, което не е регистрирано“, не отговаря на фактите по делото.

Съдът намира, че в атакуваното наказателно постановление е налице несъответствие между изложените обстоятелства по нарушението и дадената правна квалификация. Горното представлява съществено нарушение на правото на защита на санкционираното лице, което е възпрепятствано в най- голяма степен да разбере в какво точно се изразява нарушението, за което е наказано.

4

Следва да се посочи, че несъответствието между обстоятелствената и санкционната част на НП, особено по отношение на норма на материалния закон, е само по себе си достатъчно сериозен порок, обосноваващ отмяната на атакуваното НП без разглеждане на въпросите по същество. Посоченото разминаване обективно води до нарушаване правото на защита на нарушителя, по –специално на правото му да разбере какво точно нарушение му се вменява като извършено и какво наказание му се налага за конкретното нарушение и адекватно да организира защитата си и само по себе си е абсолютно основание за отмяна на атакуваното НП.

В резултат на извършената съдебна проверка съдът установи неправилно приложение на санкционната разпоредба на чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП , според която „ откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол; откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол; откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол; „откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол; се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол;“. В текста на АУАН и НП е посочено, че водачът не представя контролен талон към СУМПС, при все факта, че това задължение отпадна по закон , считано от 01.01.2023г.