Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3706 от 26.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 43048/2025
Вид
Решение № 3706
Подписан
26.02.2026
В сила
01.04.2026
Състав
АННА РУМЕНОВА КОФИНОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3706 гр. С, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А Р К при участието на секретаря П Н А като разгледа докладваното от А Р К Гражданско дело № 20251110143048 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т С“ ЕАД срещу Н. К. Д. и В. К. Т. с искане да бъде признато за установено, че ответниците дължат на „Т С“ ЕАД при условията на разделност при равни квоти следните суми: сумата от 1240,16 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за имот, находящ се в гр. С, ж.к. „Л“, бл. ..., аб. № ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 15.05.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 276,46 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 02.05.2025 г., сумата от 18,45 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 31.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 15.05.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 6,66 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 02.05.2025 г. върху главницата за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.06.2025 г. по ч.гр. дело № 28323/2025 г. по описа на СРС, 128-ми състав.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на пар. 1, т. 2а на ЗЕ в качеството си на собственици на процесния имот, като за процесния период са консумирали топлинна енергия на процесната стойност, но не са изпълнили задължението си за плащане на цената на потребената топлинна енергия. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендират се разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Н. К.

Д., с който се оспорват предявените искове. Сочи се, че по делото липсват доказателства, че ответникът е приел наследството на своя наследодател.

Поддържа се, че с решение на ВАС е отменена т. 6.1.1. от методиката – приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г., поради което липсва валидно действаща формула за изчисление на потребената топлинна енергия и искът се явява неоснователен. Изразено е становище за неоснователност и на иска за мораторна лихва, тъй като се сочи, че ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта си, каквито според ответника са необходими, за което се позовава на чл. 32, ал.

1 от Общите условия на топлопреносното дружество от 2014 г. С оглед това се поддържа, че ищецът не е установил изпадането в забава на ответника.

Ответникът счита, че сумите за дялово разпределение не се дължат, тъй като самият ищец бил признал, че услугата се извършва от фирмата за дялово разпределение, а не от него. Отделно от това сочи, че не са представени доказателства за уговорения ред и начин на заплащане на услугата за дялово разпределение. Поддържа, че от неоснователността на главния иск следва извод за неоснователност и на акцесорния иск за мораторна лихва. С възражение с вх. № 289155/01.09.2025 г. е направено възражение за изтекла погасителна давност. Иска се предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от В. К.

Т., с който се оспорват предявените искове. Твърди се, че липсват доказателства ответникът да е собственик на имота, нито да е приел наследството на своя наследодател, поради което ответникът не бил потребител на топлинна енергия. Ответникът сочи, че фактурите, по които се претендират вземанията, са издадени на името на другия ответник Н. К. Д., с което счита, че ищецът е признал, че е в договорни отношения именно с титуляря на партидата. Поддържа се, че с решение на ВАС е отменена т. 6.1.1. от методиката – приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-041/12.03.2020 г., поради което липсва валидно действаща формула за изчисление на потребената топлинна енергия и искът се явява неоснователен.

Сочи се, че не се дължат суми за служебно начислена топлинна енергия.

Поддържа се, че приспадането и добавянето на суми от изравнителните сметки към други фактури може да става само със съгласието на потребителя на топлинна енергия, за наличието на което ищецът следвало да представи нарочен документ. Изразено е становище за неоснователност и на иска за мораторна лихва, тъй като се сочи, че ищецът не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта си, каквито според ответника са необходими, за което се позовава на чл. 32, ал. 1 от Общите условия на топлопреносното дружество от 2014 г. С оглед това се поддържа, че ищецът не е установил изпадането в забава на ответника. Ответникът счита, че сумите за дялово разпределение не се дължат, тъй като самият ищец бил признал, че услугата се извършва от фирмата за дялово разпределение, а не от него. Отделно от това сочи, че не са представени доказателства за уговорения ред и начин на заплащане на услугата за дялово разпределение.

Поддържа, че от неоснователността на главния иск следва извод за неоснователност и на акцесорния иск за мораторна лихва. Иска се 2 предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца - „Д“ ЕООД, не е взело становище по основателността на предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете, ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност от ответника Н. К. Д. в тежест на ищеца е и да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността спрямо него.

В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ). С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия съобразно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

В настоящия случай по делото не е представен документ за собственост нито друг документ, от който да е видно, че ответниците Н. К. Д. и В. К. Т. са собственици или титуляри на вещното право на ползване върху процесния имот. По този въпрос в полза на ищеца са издадени съдебни удостоверения за снабдяване с документи относно собствеността върху имота от Агенцията по вписванията и Столична община, район „Л“, въз основа на които Агенцията по вписванията е уведомила, че не може да предостави копие на вписан акт от архивен период, тъй като не са предоставени необходимите данни за номера на акт, тома, делото и годината на вписване, а Столична община, район „Л“ е 3 удостоверила, че договор за покупко-продажба на процесния топлоснабден имот не е сключен от район „Л“ и не се съхранява в архива на районната администрация.

От приетите удостоверения за наследници, издадени от Столична община, район „Л“ и район „К П“, се установява, че ответниците В. К. Т. и Н.

К. Д. са наследници на Й Г Д и К Н Д., но липсват доказателства процесният имот да е бил придобит от някого от наследодателите им и съответно по силата на наследствено правоприемство да е станал собственост на ответниците.

Единственият документ, който съдържа някаква индиция, че ответниците са собственици на процесния имот, е искова молба, с която е предявен иск за делба от ответника В. К. Т. срещу Н. К. Д.. В нея ответникът В. К. Т. е признала, че имотът е съсобствен между нея и другия ответник Н. К. Д..

Следва обаче да се отчете, на първо място, че изявлението съставлява признание, направено единствено от страна на ответника В. Т., поради което не може да обвърже с произтичащите от този факт правни последици и другия ответник, и на следващо място – направеното признание не се подкрепя от други доказателства по делото. В тази връзка съдът съобрази, че по настоящото дело липсват доказателства дали и по какъв начин е приключило делото, образувано по посочената искова молба, съответно не се установява дали действително ответниците са съсобственици на процесния имот и в случай че са – в чия изключителна собственост е преминал същият. С оглед изложеното, съдът намира, че липсват категорични доказателства, които да установяват титуляря на правото на собственост върху процесния имот.

На следващо място, сред представените от третото лице-помагач писмени доказателства липсват подписани от ответниците отчетни документи.

Представените по делото протоколи за отчети са издадени на името на Й Г Д, която към датата на подписването им е била починала съгласно приетото удостоверение за наследници, с оглед което не може да се установи кое лице е подписало отчетите от името на клиента на топлинна енергия. На последно място, липсва и молба-декларация от ответниците за откриване на партида на тяхно име.

Ето защо, мотивиран от гореизложените съображения, съдът намира, че не може да се направи извод, че ответниците са встъпили в правоотношение с ищцовото дружество по неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди.

При това положение от събраната по делото доказателствена съвкупност се налага изводът, че ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение с ответниците. При липса на първата и основна предпоставка за възникване на процесните вземания, останалите не следва да бъдат разглеждани. Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

По разноските:

При този изход от спора право на разноски имат единствено ответниците. В полза на процесуалните представители на ответниците се претендира възнаграждение на основание чл. 38 ЗА. По делото са представени пълномощни в полза на адв. С. К. и адв. И. Н., както и договори за правна 4 защита и съдействие, в които е уговорено безплатно предоставяне на правна защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Съдът, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и разпоредбата на чл. 38, ал.

2 ЗА, намира, че на адв. К. и на адв. Н. се дължи възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер от по 200 евро, които следва да им бъдат присъдени.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С“ ЕАД, ЕИК: ..., с адрес на управление: гр. С, ул. Я“ № 23Б, срещу Н. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С, кв. „К П“, бл. ..., и В. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Л“, бл. ..., установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 , ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, ч е ответниците дължат на ищеца при условията на разделност при равни квоти следните суми: сумата от 634,08 евро (1240,16 лева), представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за имот, находящ се в гр. С, ж.к. „Л“, бл. ..., аб. № ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 15.05.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата от 141,35 евро (276,46 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 02.05.2025 г., сумата от 9,43 евро (18,45 лева), представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 31.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 15.05.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 3,41 евро (6,66 лева), представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 02.05.2025 г. върху главницата за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.06.2025 г. по ч.гр. дело № 28323/2025 г. по описа на СРС, 128-ми състав.