Разпореждане № 85899 от 15.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 85899 гр. София, 15.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110115454 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Иск за установяване на вземане по заповед за изпълнение при връчване на книжа по чл.417 ГПК)

Производството е образувано по искова молба с вх. №

174793/02.06.2026 г. о т „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *, гр.

София, ул. „Я*, с която са предявени обективно кумулативно и пасивно субективно съединени положителни установителни искове, с правна квалификация, както следва: срещу Г. И. К. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, п.к. 1000, кв. О* , с 1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 1901.41 евро - главница за периода м.05.2023 г. до м.04.2025г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 01.12.2025 г. (дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 198.81 евро лихва за периода 15.09.2024 г. до 25.11.2025 г., начислена върху главница от 1901.41 евро

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 17.38 – главница за дялово разпределение за периода 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г. , ведно със законната лихва от 01.12.2025 г. (дата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане на вземането

4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за 1 установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 3.08 – лихва за периода 16.07.2023 г. до 25.11.2025 г. върху главницата за дялово разпределение, за периода от м. 05.2023 г. до м. 04.2024 г. г., начислена върху главница от 17.38 евро. за които суми има издадена Заповед за изпълнение № 1164/02.12.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 1755/2025 по описа на РС - Самоков, за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № *, за топлоснабден имот: гр. София 1326, СО р-н Връбница, ж.к.О*. срещу Д. Ж. Е. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, п.к. 1000 , кв. О* , с 1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 1901.41 евро - главница за периода м.05.2023 г. до м.04.2025г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 01.12.2025 г. (дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането

2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 198.81 евро лихва за периода 15.09.2024 г. до 25.11.2025 г., начислена върху главница от 1901.41 евро

3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 17.38 – главница за дялово разпределение за периода 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г. , ведно със законната лихва от 01.12.2025 г. (дата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане на вземането

4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 3.08 – лихва за периода 16.07.2023 г. до 25.11.2025 г. върху главницата за дялово разпределение, за периода от м. 05.2023 г. до м. 04.2024 г. г., начислена върху главница от 17.38 евро. за които суми има издадена Заповед за изпълнение № 1164/02.12.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 1755/2025 по описа на РС - Самоков, за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № *, за топлоснабден имот: гр. София 1326, СО р-н Връбница, ж.к.О*.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са съсобственици на процесното жилище и имат качеството на потребител.

Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплащат топлинна енергия и като собственици са потребители на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответника за процесния период, количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и 2 разходите по дяловото разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава. Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната страна. Прави искане за неприсъствено решение. Прави възражение, че не са налице предпоставките по чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: B* BIC:

SOMBBGSF.

Представя следните писмени доказателства и доказателствени средства:

1. Заявление за издаване на заповед за изпълнение; 2.Документ за внесена държавна такса за заявление за издаване на заповед за изпълнение; 3.Молба от Държавна спестовна ;

4.Договор за продажба на държавен недвижим по реда на Наредбата за държавните имоти 06.11.1990г; 5.Писмо от “Техем сървисис” ЕООД до г-н Г. И. К.; 6.Удостоверение за наследници на Ц* К.а; 7.Удостоверение за наследници на Иван Николов К.; 8.Съобщение към фактура № 1042777065; 9.Съобщение към фактура № 1035206193 10.Извлечение от сметки по месеци за процесния период; 11.Договор между СЕС и „Техем сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия; 12.Съобщения към Общи фактури; 13.Протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост за избор на фирма за дялово разпределение и списък на етажните собственици.; 14.Договор между „Топлофикация София” ЕАД и “Техем сървисис” ЕООД;

15.Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр. София; 16.Пълномощно;

Моли на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК като трето лице да бъде привлечено ФДР – “Техем сървисис” ЕООД ЕИК 130036512 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”Проф. Г, Павлов” № 3 - фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ на процесния адрес.

Моли съда да допусне съдебно-техническа (СТЕ).

Моли съда да допусне съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ).

Моли да се изиска и да бъде приложено към настоящото производство ч. гр. д. № 1755/2025 г., по описа на РС - Самоков.

Във възражението по чл.414 ГПК, ответникът представя доказателства, че е заплатил сумата от 171.25 евро. В този смисъл е т. 11а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното в исковата молба, материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

3

По допустимостта на настоящото производство

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 1755/2025 г. по описа на РС – Самоков. Iледствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Заповедта е връчена на реда на чл.47 ГПК.

Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 29.05.2026 г. поради което едномесечният срок за предявяване на иска изтича на 29.06.2026 г.

Исковата молба е подадена в съда на 02.06.2026 г. и на същата дата са представени доказателства за това, поради което е спазен преклузивният срок.

Ето защо настоящото производство е допустимо. В този смисъл т.10а от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

По представителната власт

Ищецът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

Ответниците на този етап не се представляват.

По държавната такса

Съгласно чл.72, ал.1 ГПК за всеки интерес се събира отделна държавна такса, а съгласно чл.72, ал.2 ГПК когато се защитават няколко интереса се събира една минимална такса от всички интереси. Разпоредбата въвежда правило, че минималната такса в размер на 25.56 евро ще удовлетвори всички искове. За да бъде таксата 25.56 евро, интересът трябва да е 639.11 евро.

Следователно, при защита на няколко интереса, чиято сума е под 639.11 евро, се събира само една минимална държавна такса за всички искове (интереси), която е в размер на 25.56 евро, на основание чл.72, ал.2 вр. чл.1 ТДТССГПК.

Ако общият им размер на всички искове е над 639.11 евро, за всеки интерес (иск) се събира отделна държавна такса в размер на 4 %, но не по-малко от 25.56 евро. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.72, ал.2 ГПК е приложима само за минимална такса, т.е. общ интерес до 639.11 евро. В този смисъл е Определение № 50047 от 26.06.2023 г. по ч. т. д. № 794/2022 г. на ВКС, I т.о.

В процесния случай цената на исковете е над 639.11 евро – 4241.34 евро.

Ето защо чл.72, ал.2 ГПК не е приложим. Следователно се събира държавна такса по чл.1 ТДТССГПК за всички искове, независимо от обективното им съединяване (арг. чл.72, ал.1 ГПК).

Дължимата държавна такса за исковото производство за исковете както следва е: за главница за ТЕ – 152.11 евро, а по останалите три иска е 25.56 евро за всеки един от тях. Общата държавна такса за исковото производство е 228.79 евро.

На основание чл.415, ал.4 ГПК таксата се редуцира с 72.10 евро, тъй като е заплатена в заповедното производство. Следователно дължимата такса по това дело е 156.69 евро.

4

Липсва документ по чл.128, т.2 ГПК.

По редовността на ИМ и доклада

На този етап, съдът приема, че исковата молба е редовна, съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК, освен този по чл.128, т.2 ГПК.

С оглед процесуална икономия следва да се осъществи процедура по чл.131 ГПК.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0.05 евро за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.04 евро, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Разпечатката съдържа 55 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c103aa1c-ac9c-49be-a499-d217bf5f2317