Решение № 87 от 24.02.2023, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Смолян, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело № 20235400500079 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258-чл.273 ГПК

Постъпила е въззивна жалба с вх.№7088/24.12.2022г. от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ - МВР,Р. Д. - ВПД ДИРЕКТОР, чрез процесуалния представител гл. юриск. М. Хр. против решение №351 от 16.12.2022г., постановено по гр. дело № 898 по описа за 2022г. на Районен съд- Смолян,с което е осъдена да заплати на В. М. Й., отс.Вр., общ.Кр. следните суми: 3 034,81 лева представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положен нощен труд за периода от 29.10.2019г. до 31.08.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 12.09.2022г. до окончателното изплащане, сумата от 416,37 лева, съставляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положен нощен труд, изчислено за периода от 01.01.2020г. до 12.09.2022г ., както и сумата от 400 лева за направените съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и сумата от 171,40 лева за дължима по сметка на Районен съд-Смолян държавна такса върху уважените искове, както и разноски за вещо лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза в размер на 150 лева. Намира ,че неправилно са уважени предявениите искове на основание чл.178, ал.З, т.З вр. с чл.187, ал.7 от ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД. Счита обжалваният съдебен акт за неправилен, поради нарушение на материалния закон и необоснован в мотивите си, а от там и в осъдителната част относно трите иска. Счита ,че няма спор ,че страните по делото са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите актове по неговото приложение. Твърди ,че в закона няма 1 препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно, както разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на лицата, работещи в Министерство на вътрешните работи, като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение счита ,че следва да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и в издадените Наредби на министъра на вътрешните работи и заповеди, въз основа на призната от закона делегация. “ Неправилно първоинстанционния съд е приел, че е налице празнота в ЗМВР и издадените въз основа на него наредби, като тази празнота следва да бъде запълнена от разпоредбите на общото трудово законодателство - КТ и в частност издадената въз основа на него Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ).

Намира ,че това тълкуване съответства на нормата на чл.46, ал.2 от ЗНА, но е неправилно вследствие на неправилно приложение на материалния закон.

Намира ,че неправилно районния съд е приложил материалния закон като не се съобразява със служебния статут на ищеца и приложимите спрямо него норми. В МВР има три категории служители, служебното правоотношение, на които е регламентирано в три различни закона. Съгласно чл.142 от ЗМВР (1) Служителите на МВР са: 1 .държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; 2. Държавни служители; 3. Лица, работещи по трудово правоотношение. (2) Статутът на държавните служители по а. 1, т. 1 се урежда с този закон. (4)Статутът на държавните служители по ал.1, т.2 се урежда със Закона за държавния служител. (5) Статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение се урежда при условията па Кодекса на труда и на този закон. Основавайки се на законовата делегация на чл.187, ал.9 във връзка с ал.8, чл.187а, ал.4 и чл.188, ал.1 от ЗМВР, министъра на вътрешните работи е издал приложимата през процесния период Наредба №8121з-776/29.07.2016г.(обн.ДВ, бр.60 от 2.08.2016г., в сила от 29.07.2016г.), регламентираща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи, текста на чл.З, ал.З гласи, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. видно от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза е. че труда, който служителят е полагал е 8 часа нощен труд. При съпоставянето на ЗМВР и КТ счита ,че е видно, че за разлика от КТ, който ограничава нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната продължителност на работното време през нощта и тя е 8 часа.

Различието на двете правни уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано

2 изпълнението на техните функции. Тази специфика намира ,че обуславя и редица различия именно по отношение обема на полагания труд, които обаче не аргументират извод за дискриминационно третиране на конкретната категория служители, защото адекватно на по-неблагоприятните условия, завишени изисквания и ограничения при полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и другите държавни служители, за служителите в ЗМВР са предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват. Намира ,че това тълкуване е изцяло в съответствие с изложените съображения и направените изводи в решението на Съвета на Европейския съюз по преюдициално дело № С-262/2020г., постановено на 24.02.2022г. Видно от т.1 на диспозитива на цитираното решение „ Член 8 и член 12, буква а) ат Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност през деня. Счита ,че съгласно чл.107а, ал.18 от КТ на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация не може да се определят допълнителни възнаграждения на основания, различни от посочените в КТ, като такива не може да се определят за тях и в други закони. Намира ,че напълно идентична е разпоредбата и на чл.67, ал.12 от ЗДСл по отношение на държавния служител - че не може да се определят допълнителни възнаграждения на основания, различни от посочените в ЗДСл, нито в други закони може да се определят допълнителни възнаграждения на същия. Счита ,че само за държавните служители в МВР е предвидено в чл.179, ал.4 от ЗДСл, че извън допълнителните възнаграждения по чл.179, ал.1 и по чл.178, ал.1, които са съответни на уредените в КТ и ЗДСл, им се изплащат и други възнаграждения в случаи определени със закон или акт на МС .Намира че не е налице колизия между нормите на чл.179, ал.2 и чл.188, ал.2 от ЗМВР.

Съгласно чл.188, ал.2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00ч. се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Логическото тълкуване на цитираната норма обуславя извода, че препращането е само към Глава XV от КТ - „Специална закрила на някои категории работници и служители“. Норми извън посочената глава от КТ, включително подзаконови нормативни актове, издадени въз основа на такива, счита ,че не намират приложение по отношение на служителите на МВР. Полагането на труд през нощта и от държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и от тези по т.2 на същата норма, и от работещите по трудови правоотношения е свързано със задължение на работодателя за възмездяването му, като разпоредбите на трите закона и свързаните с тях наредби относно дължимостта на допълнително възнаграждение за нощен труд за всеки отработен нощен час или за част от него и минималния размер 3 на същото твърди ,че са идентични: чл.261 от КТ и чл.8 от НСОРЗ; чл.67, ал.7, т.1 от ЗДСл и чл.20 от НЗСДА и чл.179, ал.1 от ЗМВР и чл.9 от наредбите по чл.170, ал.2 от ЗМВР.

Твърди ,че в чл.2, ал.З от НСОРЗ изрично е предвидено, че наредбата не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл.107а от КТ. В този смисъл тази наредба е напълно неприложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР.

Предвиденото в чл.9, ал.2 от НСОРЗ превръщане на нощния труд в дневен счита ,че цели да установи, дали в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд. Тъй като в КТ е предвидена различна продължителност на допустимия нощен труд в сравнение с дневния такъв, законодателят е използвал математически алгоритъм, чрез който нощният труд се приравнява на дневен, за да стане възможно събирането му с отработените дневни часове, съпоставянето му с нормалната продължителност и съответно констатиране налице ли е положен извънреден труд. Превръщането става чрез умножаване на отработените нощни часове с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е 8:7 = 1,143. Разпоредба идентична на тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ с основание не е предвидена в наредбите по чл.187, ал.9 от ЗМВР, защото за държавните служители нормалната продължителност на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът, изчислен по горепосочения начин би бил 1(едно).В ЗМВР счита ,че не е предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд извън такова в размер конкретно определен към процесния период на отработен нощен час и ясно е определено как става установяването на положен извънреден труд, дължимостта на допълнително възнаграждение за същия и компенсирането му по друг начин. В КТ, НРВПО и НСОРЗ намира ,че ясно са разграничени допълнителните възнаграждения за нощен и за извънреден труд, основанието за дължимостта им и начинът на формиране на размера им. Коефициентът, предвиден в чл.9, ал.2 от НСОРЗ за превръщане на нощния труд в дневен, и при трудовите правоотношения счита ,че няма отношение към допълнителното възнаграждение за нощен труд, а при определени хипотези(чл.9, ал.1 и ал.З от НСОРЗ) е относимо към увеличаване размера на трудовото възнаграждение и при сумираното отчитане на работното време - към установяване полагането на извънреден труд. Превръщането съгласно НСОРЗ на нощните часове в дневни цели събирането им с общия брой отработени часове за отчетния период, за да се установи има ли надвишаване на нормата и съответно наличие на извънреден труд, счита че няма за цел автоматично обявяване за извънреден труд на разликата, получена след конвертиране на часовете нощен труд, без сумиране с действително отработените часове за отчетния период и установяване дали и с колко се надвишава нормата. В тази насока сочи съдебна практика на съдилищата в страната.

Твърди ,че държавните служители по ЗМВР по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР се пенсионират при условията на 1-ва категория труд (чл.69 от КСО), при което 4

3 години осигурителен стаж на служба, като държавни служители по ЗМВР се превръщат в 5 години общ осигурителен стаж (чл.104, ал.1 от КСО) и др.

Това счита ,че са парични или други материални или нематериални облаги, които държавните служители в МВР получават за разлика от работниците и служителите по трудови правоотношения по Кодекса на труда и от държавните служители по Закона за държавния служител другите държавни служители и работещи граждани, с които държавата и обществото изразяват своята отплата и признателност за изпълняваната от тях държавна служба, като държавни служители Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР „Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица “. Тази разпоредба счита ,че е императивна. Тя определя изрично и точно нормалната продължителност на работното време, изразено в броя на часовете („8“) и заповядва на адресатите – държавните служители в МВР нейното изпълнение. Счита ,че коефициентът, предвиден в чл.9, ал.2 от НСОРЗ, който ищеца иска да бъде приложен за превръщане на положения от него нощен труд в дневен, и при трудовите правоотношения няма отношение към допълнителното възнаграждение за нощен труд, а при определени хипотези /чл.9, ал.1 и ал.З от НСОРЗ/ е относимо към увеличаване размера на трудовото възнаграждение и при сумираното отчитане на работното време към установяване полагането на извънреден труд. По делото ищецът не твърди, че работодателят му поради неприлагане на такъв коефициент не му е признал положен извънреден труд и респективно не му е заплатил дължимото му допълнително възнаграждение и многократно в хода на производството заявява, че претенцията му няма за предмет възнаграждение за извънреден труд, като разлика между отработените часове за един отчетен период и нормата часове за този период. Дори и да претендираше такова, претенцията счита ,че би била неоснователна, защото в специалната нормативна уредба - ЗМВР и подзаконовите му актове - не е предвидено превръщането на нощните часове в дневни поради което отработеното от ищеца време за даден отчетен период представлява сбора от общо положения от него на смени нощен и дневен труд, а не сбор от превърнатия с коефициент в дневен нощен труд и отработените дневни часове. Счита ,че липсата на такава разпоредба не съставлява празнота в правото, която да подлежи на запълване, защото уредбата на материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна - законът съдържа същата пълна уредба на правоотношенията по повод полагането на труд в МВР, каквато се съдържа и в КТ относно трудовите правоотношения, и в ЗДСл за служебните правоотношения в държавната администрация, а подзаконовият нормативен акт - наредбите по чл. 187, ал.9 от ЗМВР - няма основание да предвиди превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му са обусловени от предвидената в чл.187, ал.1 и ал.З от ЗМВР еднаква нормална продължителност на часовете дневен и нощен труд. Относно неприложимостта на НСОРЗ, счита ,че следва да се има предвид, че защитата на служителите на МВР, полагащи нощен труд се изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по-висока степен на социална закрила, намиращи изражение в компенсирането на 5 извънредния труд, почивките, отпуските и други придобивки, поблагоприятни в сравнение с тези на държавните служители по ЗДСл и на лицата работещи по трудово правоотношение, за които е приложим КТ.