Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 1130 от 17.07.2023, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 3898/2022
Вид
Протокол № 1130
Подписан
17.07.2023
В сила
17.07.2023
Състав
Николинка Николова Попова

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 1130 гр. Пазарджик, 11.07.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. П. при участието на секретаря Десислава Буюклиева

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. П. Гражданско дело № 20225220103898 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Ищцата К. Г. К. - редовно призована чрез пълномощника си, не се явява.

За нея се явява адв. М. Н. от АК-Пазарджик - надлежно упълномощена, с представено по делото пълномощно.

Ответникът И. Е. К. - редовно призован чрез пълномощника си, се явява лично и с адв. М. П. от АК-Пазарджик - надлежно упълномощена, с представено по делото пълномощно.

Явяват се допуснатите по делото свидетели.

АДВ. Н.: Уважаема госпожо съдия, считам, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което Ви моля да дадете ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

С оглед редовното призоваване на страните, съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Предмет на производството в настоящото съдебно заседание е предявено искане за определяне на привременни мерки, във връзка с упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Е.

К..

1

АДВ. Н. - Уважаема госпожо съдия, свидетелят, който водим е К. С. Н., във връзка с определяне на привременните мерки, които искаме и поддържаме. Запознах се със социалния доклад, да се приеме.

АДВ. П.: - Оспорвам предявените привременни мерки от ищцовата страна, единствено и само, относно личните контакти на бащата с детето.

Поддържам предявените привременни мерки от доверителя ми предявени с отговора на исковата молба. Да се приеме социалният доклад от ДСП Пазарджик. Водим допусната ни свидетелка Б. В.а И.. Спорният, всъщност, момент е единствено и само режимът на лични контакти, които желаем.

Съдът УКАЗВА на двете страни в настоящото производство по определяне на привременни мерки, че всяка една от страните носи доказателствената тежест за установяване и доказване на твърдените от нея факти и обстоятелства, от които черпи своите доводи, респективно своите възражения.

По доказателствените искания, заявени в писмени молби от процесуалния представител на ответника, съдът ще се произнесе допълнително в хода на самото производство на спорна съдебна администрация, във връзка с упражняването на родителските права.

По доказателствените искания, съдът, взе предвид, че с Определение по чл. 140 ГПК са приети представените от страните до настоящия момент писмени доказателства. Освен това, са допуснати до разпит и същите свидетели, които се явяват в днешното съдебно заседание. На този етап следва да бъде приобщен към доказателствения материал по делото изготвеният социален доклад, тъй като същият ще има отношение към въпроса за определяне на привременни мерки по отношение на детето Е., а по заявените доказателствени искания съдът ще се произнесе допълнително с нарочен свой акт. По изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА изготвения по делото социален доклад.

ДОПУСКА по делото да бъдат разпитани като свидетели К. С. Н. и Б.

В.а И..

В МОМЕНТА, в съдебната зала се явява ищцата К. Г. К. – лично.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛКАТА, ДОВЕДЕНА ОТ

2

СТРАНА НА ИЩЦАТА.

СНЕ

СЛЕДВА:

СЕ

САМОЛИЧНОСТТА

НА

СВИДЕТЕЛКАТА,

КАКТО

К. С. Н.: – 72 години, българка, български гражданин, разведена, неосъждана, ищцата е моя внучка.

СВ. К. Н.: - Искам да бъда свидетел.

Свидетелката предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

СВ. К. Н.: - Обещавам да кажа истината. Делото е за попечителство на детето, на внучката – за родителски права на детето. Сега ищцата живее в гр.

Пазарджик, на ул. „***, и детето също живее също в този ** ап.. Детето откакто се е родило 40 дена го гледахме аз и баба у - моята снаха, после фана тя (сочи ищцата) да си го гледа, и го гледаше сама. През другото време, като не може, го доважда у нас, на село. Ние живеем сега в М. – аз и дядо му го гледаме, баба му взима отпуската, и така. Като тръгна на работа, същото, щом има болнични, тя болнични не взима. Болнични внучката не взима, защото когато е болно детето го гледаме ние. Не го гледаме в М., в Пазарджик го гледаме детето, и аз съм сега в Пазарджик. Детето ходи на детска градина. В детска градина к.м., не, Ва.т.а. Майка му го води на детска градина, майка му го взима от детска градина. Там в детската градина ходи на футбол и на карате. Сега в момента ходи на волейбол. Майка му го водеше на волейбол.

Казвам водеше, защото сега в момента детето е при баща си. За един месец майка му го даде при баща му – за лятото един вид, тъй като детската градина не работи сега. При бащата е детето в б. Всичко това – кой се грижи за него, как е облечен, с какви дрехи, кой му купува – майка му, майка му му купува дрехите, майка му се грижи за облеклото, абсолютно всичко се грижи майка му за него – как е облечен, как ходи, всичко тя.

През този месец, когато беше при бащата, детето си разряза крака на някакво там – улук ли, не знам какво, и го шиха, в болницата го шиха, нали, операция му правиха там. Бащата му се беше обадил на майка му, и майка му отиде в болницата, и го приеха с майка му. Сега, вечер майка му се обажда на детето, по телефона, по „Вайбър“ се гледат, и той казва, че е добре.

АДВ. Н.: - Нямам повече въпроси.

3

НА ВЪПРОСИ ОТ АДВ. П., СВ. К. Н.: – До сега бащата не е полагал такива грижи, както трябва. Например, като е болно детето, питам внучката, защо той не го гледа – бащата, тя казва, че има работа, и го гледам аз. Откакто се родило детето е така – винаги, когато е болно детето го гледам аз детето.

Ето, и сега от декември месец са при мен, детето го гледам аз. От кога не живеят родителите заедно – ами, на края на ноември си дойде, миналата година, точно дата не знам, значи, детето е при мен там, и се грижим ние.

АДВ. П.: А знаете ли дали майката, когато е болно детето, се е обърнала към бащата, той да го гледа, когато е болен, вместо Вие? Дали е уведомила и той е отказал? И кога е отказал?

СВ. К. Н.: – Да. Да, да, и е отказал. Ами отказвал е всеки път, защото има работа – това е причината, той вечно има работа – да, сериозно, защото това е истината. Знам за инцидент, когато Е. е бил на четири години, в центъра на б и е паднал от катерушка, и тогава с него е била майка му. Знам, че бащата иска той повече да е с детето, знам, но той сега иска да контактува детето с него, и повече грижи, но когато беше там внучката ми с детето той вечно имаше работа и ходеше вечер по центъра, с приятели, и ние се обаждаме, детето и майката седят вътре в къщата. Те живееха преди да се разделят в б, и всяка вечер ги гледаме на „Вайбър“.

АДВ. П.: - Нямам повече въпроси.

Разпитът приключи.

Свидетелят напусна съдебната зала.

ПРИСТЪПИ СЕ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛКАТА, ДОВЕДЕНА ОТ

СТРАНА НА ИЩЦАТА.

СНЕ

СЛЕДВА:

СЕ

САМОЛИЧНОСТТА