Решение № 260025 от 19.12.2025, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е №260025

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

19.12.2025г., гр.

Пловдив

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, V-ти съдебен състав в открито съдебно заседание на 19.11.2025г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ при участието на секретаря Катя Грудева като разгледа докладваното от съдията гр.д.

№ 11135/2003г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 34 ЗС – делба втора фаза вр. с §2

ГПК вр. с чл. 278 и сл. ГПК /отм./.

С влязло в сила на 18.10.2007г. Решение № 1503/07.07.2006г. на

Окръжен съд – Пловдив по гр.д. № 564/2005г. е допусната съдебна делба по отношение на следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект с ИД № ****************, съгласно кадастралната карта на П. със застроена площ на обекта от 47 кв.м., който се намира в сграда

№ *, разположена в ПИ с ИД№ ************, с адрес:

**************** с предназначение на обекта – за търговска дейност, брой нива –едно, при съседни обекти на същия етаж: СО с ИД № *********, ************, под обекта – няма, над обекта – няма.

Към момента на постановяването на решението квотите на съделителите са били:

И.Д.П. и Н. И.П.

-81/706 ид.части при режим на СИО,

М.И.П. – 81/706 ид.части,

А. С.Г. и Г.В.Г. –

91/706 ид.части при режим на СИО;

В.Н.Ф. и Н.С.Ф. –

81/706 при режим на СИО;

С.Б.В. и М.Т.В. –

81/706 ид.части при режим на СИО;

Т.Т.К. и Б.Д.К. – 20/706 при режим на СИО;

Д.Г.Ч. и Б.И.Ч. –

200/706 ид.части при режим на СИО

Е.Г. – 62,5/706 ид.части

П.Г. – 8,5/706 ид.части.

Към момента на приключване на съдебното дирене във втора фаза на делбата част от съделители са починали при което същите квоти установени с решението по допускане на делбата се разпределят по наследяване както следва:

И.Д.П. и Н. И.П. – починали, наследяват се от:

Д.И.П. и М.И.П., чийто квоти след унаследяването са за:

Д.И.П. 40,5/706 ид.части, за М.И.П. – 120.5/706 ид. части тъй като всеки наследява по ½ от 81/706 ид.части от делът на покойните И.Д.П. и Н. И.П., делът на М.П. от 81/706 ид.части се уголемява на собствено основание с полученото по наследство от ½ от 81/706 или 120.5/706 ид.части за М.И.П. и 40,5/706 ид.части за Д.И.П.;

А. С.Г. и Г.В.Г.

/починали/ - наследник:

За А. С.Г. – наследник

С.Г.Б. с квота 1/ 4 от 91/706 ид.ч. А.Г. е п. на ***********. с квота 1 /2 от 91/706 ид.ч. и е била с наследници Д.Г.Б. и С.Г.Б. / заместили покойната й ******* М. С. Б./, Д.Б. е п. на *******г. и остава единствен наследник С.Г.Б. с квота 1/ 4 от 91/706 ид.ч. наследник: С.Г.Г. с квота от

¼ от 91/706 ид.части. Х. С. Г. е ****** на А. С.Г., като наследници на Г. са С.Г.

Г. и С.Г.Г. като С.Г. е направил отказ от наследство и е останал единствен наследник С.Г.Г. с квота

¼ от 91/706 ид.части.

За Г.В.Г. – наследници:

В. А. Г. и И.П.Г. – по 1/8 от 91/706. Г.Г. е п. на ***********г. с квота ½ от 91/706 ид.части. …. на ***** му, т.е негов ***** П.Е.Г., п. на *******г. и заместен от В.А.Г. – ******** и И.П.Г. – ***;

В.Н.Ф. и Н.С.Ф. –

81/706 при режим на СИО / починали/ - унаследени от *** Г.В.Ф. – 81/706 ид.части Г.В.Ф. /осиновен/ унаследява от наследодателя В.Н.Ф.

¼ от 91/706 ид.части

С.Б.В. и М.Т.В. –

81/706 ид.части при режим на СИО. С.В. е п. ********г. наследява се от М.В. – преживяла ******* и Б.С.В. – ****. Б.С.В. унаследява 20.25/706 ид.части, а М.В. унаследява 60,75/706;

Т.Т.К. и Б.Д.К. – 20/706 при режим на СИО – без промяна;

Д.Г.Ч. и Б.И.Ч. –

200/706 ид.части при режим на СИО – без промяна;

Е.Е.Г. 62,5/706 ид.части – без промяна.

Относно способът за извършването на делбата:

Няма спор между страните, а и се установява от приетата по делото съдебно-оценителна експертиза с вещо лице И.Г., която не е оспорена, че процесния имот, който представлява търговски обект е неподеляем и единственият възможен способ за извършване на делбата е същият да бъде изнесен на публична продан, като сумата от проданта се разпредели между съделителите съобразно квотите им в съсобствеността при средно-пазарна стойност в размер на сумата от 85 300 лева.

По претенциите по сметки:

Първата претенция по сметки, която е приета за съвместно разглеждане е с правна квалификация чл.

31, ал.2 ЗС от съделителите Д.П. и М.П. и е против съделителите Б. и Д. Ч. затова че процесния имот се използва от последните поради което и те дължат обезщетение за ползата от която ищците са лишени. Претенцията е за периода от 17.10.2013г. до 29.11.2018г. като се установява, че датата на връчването на писменото поискване /оформена в нотариална покана/ получено от Ч. е от 17.10.2013г. С протоколно определение от о.с.з от 16.10.2019г. е прието за безспорно въз основа на направеното от Ч. признание, че процесния имот от въвеждането му в експлоатация се ползва от тях. Следователно и фактическия състав по чл. 31, ал.2 ЗС е доказан – страните са съсобственици на процесния имот, този имот се ползва от Ч., същите са поканени да предоставят ползването на П. съобразно квотите в съсобствеността им. Съгласно експертиза на вещото лице В.Р. наемът за ползването на целия имот за периода от 17.10.2013г. до 10.07.2018г. е в размер на сумата от 17 529 лева или по 302,22 лева месечно към която сума следва да се прибавят и 4 месеца до края м.ноември 2018г. в размер на 1208, 89 или общо сума в размер на 18 737 лева.

Тази сума следва да се разпредели съгласно квотите в съсобствеността на П., така в полза на Д.П. следва да се присъди сума в размер на 40.5/706 части от 19208 лева или 1074,86 лева. Съответно за М.П. тази сума е в размер на 120.5/706 части от 18 737 лева или 3 198,03 лева.

Втората претенция по сметки е заявена с молба от Ч. в о.с.з от 29.11.2018г. и уточнени с уточнителната молба по сметки вх. № 78637/19.12.2018г, относно претенциите им за обезщетение, възлизащи и формирани на база на направените от тези съделители разходи за труд, материали, транспорт за построяването и подобряването на имота, предмет на делбата в размер на 55 100 лева и увеличена стойност в размер на 100 000 лева, последно уточнени с молба от 16.02.2021г.

Тези претенции не са доказани в цялост нито по основание, нито по размер. Още в първата фаза на делбата нито ищците, нито останалите съделители са изразили съгласие Ч. да извършат строеж на процесната сграда – магазин в съсобственото на страните дворно място. Документирано е по делото, че налице разрешение за строеж за изграждане на пристройка към жилищна сграда , но реално е изградено нова сграда, която сграда е констатирана при съставянето на акт обр.16 за приемането на строежа. Предвид на горното твърдяното основание от Ч. по чл.

74 вр. с чл. 72 ЗС, че имат качеството добросъвестни подобрители не е доказано. Ч. биха могли да имат качеството на гестори по чл. 62 ЗЗД като са действали в хипотеза на водена на чужда работа без пълномощие, но такава претенция не е приета за съвместно разглеждане и респ. да търсят обезщетение по реда на чл. 59 ЗЗД ако останалите съсобственици са се противопоставили на извършваните подобрения. Извършването на подобрение на общата вещ от съсобственик без да е променил държането на вещта във владение за себе си и без знанието на другия съсобственик, съставлява водене на чужда работа без пълномощие. Отношенията им се уреждат по реда на чл.61 от ЗЗД , а именно – ако работата е управлявана уместно и добре, заинтересуваният е длъжен да върне на управителят на работата необходимите и полезни разноски от деня на изразходването им като съгласно съдебната практика правната квалификация в посочената хипотеза – виж Р-249-57-IVго, ВС, а така и Р№1/24.07.2019г., гр. д. № 1131/2018г., IIг.о.,ВКС е по чл. 61

Разпечатката съдържа 60 от 154 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c1029cb0-82a9-4886-99fc-79c201f50a88