Решение № 15785 от 08.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15785 гр. София, 08.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110126255 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от Д. В. К. против „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че на 09.03.2023 г. е сключил с „К.“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 2738659 за сумата от 4000 лв., при фиксирана лихва 39.62% и ГПР 47.67%. Едновременно с това е сключил и Договор за предоставяне на поръчителство с „А. Т.“ ЕООД, по силата на който ответникът „А. Т.“ се задължава да поръчителства пред кредитора срещу възнаграждение в размер на 3700.67 лв. Ищецът поддържа, че двата договора са свързани, тъй като „К.“ ЕАД е едноличен собственик на „А. Т.“ ЕООД и договорите се сключват в една и съща електронна среда. Излагат се съображения, че възнаграждението за поръчителство представлява скрит разход по кредита, който е трябвало да бъде включен при изчисляването на ГПР. Ищецът счита, че поради неоснователното му изключване, обявеният ГПР е нереален, а реалният такъв надвишава максимално допустимия размер от пет пъти законната лихва, което води до нищожност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК. Относно договора за поръчителство се твърди, че той е сключен чрез заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави, тъй като поръчителството е наложено като задължително условие за усвояване на кредита. При тези твърдения моли съдът да се произнесе с решение с което да признае недействителността (нищожността) на Договор за потребителски кредит № 2738659 от 09.03.2023 г., сключен с „К.“ ЕАД и да прогласи за 1 нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от 09.03.2023 г., сключен между с „А. Т.“ ЕООД, поради заобикаляне на закона и евентуално накърняване на добрите нрави. Претендира разноски за производството.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът „К.“ ЕАД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Признава, че на 09.03.2023 г. между страните е сключен процесния договор за потребителски кредит № 2738659, както и че е предоставил на ищеца сумата от 4000 лв., при ГЛП – 39.62% и ГПР – 47.67%.

Посочва, че в договора е посочено ясно и недвусмислено как е изчислен ГПР и са посочени допусканията, които са послужили за определяне на посочения в договора размер на ГПР, като не е необходимо да се посочва формулата, по която е изчислен ГПР. Признава, че възнаграждението за предоставяне на поръчителство не е включено при изчисляване на ГПР. Твърди, че за потребителя не е било задължително да сключва договор за предоставяне на поръчителство, поради което не се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и следователно разходът не следва да се включва в ГЛП и ГПР. Твърди, че към датата на сключване на договора „К.“ ЕАД не е знаело какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство и поради това е нямало как да изчисли посоченото вземане. Признава, че „К.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А. Т." ЕАД, но посочва, че двете са различни юридически лица и ответникът няма данни за вземанията на „А. Т.“ ЕООД. Поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и ‚А. Т.“ ЕООД е вид договор за поръчка, тъй като гарантът се задължава да извърши за сметка на ищеца определени действия – в случая да отговаря пред „К.“ ЕАД за задълженията на кредитополучателя, поради което задълженията по посочения договор не следва да се включват в общите разходи по кредита. В условията на евентуалност сочи, че дори да се докаже скрито обогатяване на за ответника, вследствие сключване на договора за предоставяне на гаранция, това води до нищожност единствено на клаузата за уговаряне на възнаграждение в договора за предоставяне на поръчителство. Посочва, че при евентуална нищожност на договора за предоставяне на гаранция, няма да доведе до нищожност на договора за кредит. Признава, че при включване на таксата за предоставяне на поръчителство в размера на ГПР, последният ще надвиши императивния максимален размер от 5 пъти размера на ГПР, но оспорва да е налице основание за такова включване. Предвид посоченото моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

В срока за отговор по чл. 131 ГПК, ответникът „А. Т.“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Признава наличието на процесния ДПК, както и сключването на договор за поръчителство, с който ответникът се е задължил да отговаря пред кредитора за изпълнението на задълженията на кредитополучателя срещу уговорено възнаграждение от 3700.67 лв. Посочва, че сключването на договор за поръчителство става след сключване на 2 договора за кредит, при вече уговорени параметри и в електронна среда, до която „К.“ ЕАД няма достъп. При подаване на заявка за предоставяне на кредит от „К.“ ЕАД, на потребителя се посочва размер на кредита, размер на погасителната вноска – сбор от вноската по кредита и вноската за възнаграждението на поръчителя. Посочва, че в процесния случай възнаграждението за поръчителство не следва да се включва в общите разходи по договора за кредит, а съответно – и в размера на ГПР, тъй като договорът за поръчителство не е задължително условие за предоставяне на заема и поради това не отговаря на дефиницията на чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО и на §1, т.1 от ДР на ЗПК. Заедно с това оспорва посочените разходи по договора за поръчителство да са били известни на кредитора към датата на сключване на договора за кредит, тъй като договорът за предоставяне на поръчителство е сключен след договора за кредит. Моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:

Предявени са субективно съединени искове, както следва: установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД, вр. с чл.

22 и вр. с чл. 19, ал. 5 ЗПК за установяване спрямо ответника „К.“ ЕАД, че Договор за потребителски кредит № 2738659 от 09.03.2023 г., е недействителен, поради противоречие и заобикаляне на закона и иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо ответника „А. Т.“ ЕООД, че Договор за предоставяне на поръчителство от 09.03.2023 г. е нищожен, поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави.

За основателността на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване сключване на договор между страните, както и посочените основания за нищожност – неправилно посочен размер на ГПР в договора, който не отговаря на действителния такъв, който надвишава максималния размер, определен в чл.

19, ал. 4 ЗПК, както и заобикаляне на закона и противоречие на добрите нрави, а по договора за предоставяне на поръчителство – липса на изпълнение на типичната и непосредствена правна цел с договора, а именно обезпечаване на възможността на кредитора да удовлетвори вземанията си по договора при неизпълнение на длъжника. Ответникът следва да докаже, че посоченият ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и че не надвишава максималния законов размер.

С оглед твърденията на страните, с изготвения проект на доклад по делото, съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото, следните обстоятелства: 1. на 09.03.2023 г. между ищеца като кредитополучател и „К.“ ЕАД като кредитодател е сключен договор за паричен заем за предоставяне на сумата от 4000 лв., 2. договорът за кредит е обезпечен с договор за предоставяне на поръчителство, сключен между ищеца и „А. Т.“ ЕООД, по който ищецът се е задължил да заплати възнаграждение в 3 размер на сумата от 3700.67 лв. и 3. Възнаграждението за представяне на поръчителство не е включено в размера на посочения ГПР по ДПК - 47.67%.

Спорът по делото е правен и се заключава до това дали възнаграждението по договора за поръчителство - 3700.67 лв., следва да бъде включено в ГПР.

Видно от приложения към отговора на исковата молба договор за предоставяне на поръчителство от 09.03.2023 г., сключен за обезпечаване на изпълнението по договор за потребителски кредит № 2738659 от 09.03.2023 г., с „К.“ ЕАД, страните са уговорили, че поръчителят „А. Т.“ ЕООД се задължава да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички негови задължения по цитирания договор за кредит. Посочено е че за предоставеното обезпечение, потребителят дължи възнаграждение, в размера и при условията на Приложение № 1. От съдържанието на същото се установява, че възнаграждението е определено в размер на 3700.67 лв., дължимо за целия период на действие на договора за кредит, на месечни вноски с падежи съвпадащи с датите на падежа на месечните вноски по кредита, съгласно погасителния план към ДПК. Нещо повече, в чл. 8, ал. 4 от договора за поръчителство е договорено, че потребителят има право да заплаща възнаграждението по банкова сметка на поръчителя (каквато не се сочи) или по банкова сметка на „К.“ ЕАД, открита в „Б. Д.“ ЕАД и нарочно цитирана, като изрично е упоменато, че „К.“ ЕАД е „овластено“ да приема „вместо поръчителя“ изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по договора за поръчителство, а в случай, че платената сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към кредитодателя „К.“ ЕАД и за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към поръчителя „А.Т.“ ЕООД, то с платената сума ще се погасяват приоритетно задълженията към поръчителя.

В случая се установява, че услугата, която е предмет на договора за поръчителство, няма самостоятелен характер, тоест същата се предоставя само във връзка с усвояване и управление на кредита. Съдът намира, че посочената услуга е пряко свързана именно с процесния договор за кредит и нейното действие и съществуване в отношенията между страните, е обусловено именно от него. Съгласно разпоредбата на чл. 138 ЗЗД, поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като договора за поръчителство съществува само при действително задължение. По правило, поръчителството е безвъзмездна сделка, т.е. поръчителят получава възнаграждение само при изрична договорка в този смисъл между постигната страните. В случая, от описаните по-горе условия се установява, че договорът за поръчителство само формално представлява отделна гаранционна сделка, а в действителност се явява част от кредитното правоотношение. При тези условия, поръчителство не съществува, а целта на сделката е да се уговори допълнително възнаграждение за кредитора по договора за потребителски кредит, в нарушение на изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Преследва се постигането на забранена от закона цел - неоснователното обогатяване на кредитора, който е едноличен собственик на капитала на 4 дружеството сочено за „поръчител“ и като последица - оскъпяване на кредита.

Безспорно е, че възнаграждението за поръчителство в размер на сумата от 3700.67 лв. не е включено в ГПР на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 2738659 от 09.03.2023 г., въпреки, че представлява разход по договора. Цената за поръчителство не е предмет и съответно част от основното съдържание на процесната възмездна, консенсуална, двустранна сделка за предоставяне на сума, чрез кредитирането й. Въпреки това, вместо да бъде включена като разход по кредита, респ. като компонент на ГПР – 47,67%, цената за поръчителство е добавена към дължимата от кредитополучателя месечната погасителна вноска.