Решение № 288 от 15.12.2025, Районен съд - Елин Пелин
- Съд
- Районен съд - Елин Пелин
- Дело
- Гражданско дело 1697/2024
- Вид
- Решение № 288
- Подписан
- 15.12.2025
- В сила
- 15.12.2025
- Състав
- Петко Русев Георгиев
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 288 гр. Елин Пелин, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Тодорка Евст. Георгиева като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело № 20241820101697 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422 във вр. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, срещу Е. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, 1220, обл. София, общ. Надежда, ж.к. „, с която се иска признаването за установено, че дължи сумата от: 2181,75 лева, главница за топлинна енергия за периода м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 23.04.2024 г. датата на заявлението по чл. 410 ПК до изплащане на вземането; 290,77 лева, мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. до 11.04.2024 г.; 32,51 лв., главница за услугата „дялово разпределение“ за периода м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 23.04.2024 г. датата на заявлението по чл. 410 ПК до изплащане на вземането; 6,78 лв., мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. до 11.04.2024 г., както и направените по делото разноски. Твърди се, че по ч. г. д. № 910/2024 на РС Елин Пелин била издадена заповед за изпълнение, срещу която Е. Х. Д. възразила в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Твърди се, че Е. Х. Д. има учредено право на ползване на процесния имот, поради което е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, като с общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Е. Х. Д. е подала писмен отговор, в които оспорва исковете по основание и размер. Оспорва съществуването и спазването на приет 1 температурен график, който е задължителна норма при доставка на топлинна енергия.
Оспорва изчислените суми за обем на жилището. Оспорва, че през процесния период е доставена топлинна енергия на адреса. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
В съдебно заседание ответницата Е. Х. Д. заявява, че признава изцяло предявените искове.
В молби от 29.10.2025 г. и от 28.11.2025 г. е направено изрично искане от страна на ищеца за постановяване на решение при признание на исковете по чл. 237 ГПК, поради което съдът е прекратил съдебното дирене за произнасяне със съдебно решение съобразно направеното признание.
Съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
Съдът намира, че са налице предпоставките за приложение на цитираната разпоредба на ГПК. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави. Събраните по делото доказателства не следва да се обсъждат, като искът бъде уважен само въз основа на направеното признание.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата Е. Х. Д. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по делото: 100,47 лв. за държавна такса в заповедното производство; 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство; 50 лв. за държавна такса в исковото производство; 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, 1220, обл.
София, общ. Надежда, ж.к. , дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 582/ 22.07.2024 г. по ч. г. д. № 910/2024 г. на РС Елин Пелин сумата от: 2181,75 лева, главница за топлинна енергия за периода м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 23.04.2024 г. датата на заявлението по чл. 410 ПК до изплащане на вземането; 290,77 лева, мораторна лихва за периода 15.09.2022 г. до 11.04.2024 г.; 32,51 лв., главница за услугата „дялово разпределение“ за периода м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 23.04.2024 г. датата на заявлението по чл. 410 ПК до изплащане на вземането; 6,78 лв., мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. до 11.04.2024 г.
ОСЪЖДА Е. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, 1220, обл. София, общ. Надежда, ж.к. , да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, сумата от: 100,47 лв. за държавна такса в заповедното производство; 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното 2 производство; 50 лв. за държавна такса в исковото производство; 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл. 237 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
3