Решение № 3505 от 04.04.2024, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3505

Варна, 04.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - VIII състав, в съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА

При секретар КАЛИНКА КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИСКРЕНА ДИМИТРОВА административно дело № 20237050702731 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.156, ал.1, вр. чл.107, ал.3, вр. чл.144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на Н. С. Д., [ЕГН], гр.Варна, р-н В. В., [улица], чрез адв.Б. Ж., против Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-6311-1/05.09.2023г. на орган по приходите при дирекция „Местни данъци“ при Община - Варна, потвърден с Решение № МД-РШ-097/13.11.2023г. на директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община - Варна, с който по парт. № 5305Н560449, № 5305Н562819, № 5305Н562934 и № 5305Н562949, за периода 2018г. - 2022г., са му установени задължения за ДНИ общо в размер на 2274,37лв. и лихви 722,57лв., и за ТБО общо в размер на 4207,56лв. и лихви 1336,72лв.

Жалбоподателят оспорва изцяло установените задължения по съображения за неправилно приложение на материалния закон. Конкретно сочи, че всички имоти, за които с АУЗ са установени задължения за ДНИ и ТБО, са земеделски земи. Позовава се на разпоредбите на чл.7 и чл.8 ЗУТ и твърди, че за целите на данъчното облагане релевантно е само предназначението по чл.8, т.1 ЗУТ и след като за процесните земи няма влязъл в сила ПУП, по арг. от чл.10, ал.1 и ал.3 ЗМДТ, същите са необлагаеми, респ. на основание чл.64, ал.1, вр. чл.11 ЗМДТ, за същите не се дължи ТБО. В тази връзка сочи и че общият устройствен план определя само характера на територията, на която се намира съответния имот и с оглед разпоредбата на чл.106 ЗУТ не би могъл да установи конкретно предназначение. Намира за неправилно тълкуването на разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗМДТ в смисъл, че изискването за промяна предназначението на земята, когато това се изисква със специален закон, се отнася само за имотите извън строителните граници на населените места, и твърди, че същото е произволно, не отговаря на езиковото тълкуване на разпоредбата и противоречи на разпоредбите на чл.17а от Закона за опазване на земеделските земи. Иска се отмяна на обжалвания АУЗ и присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.Б. Ж., който поддържа жалбата на наведените с нея основания. Жалбоподателят се позовава и на разпоредбата на чл.21, ал.2 от Конституцията на РБ, и твърди, че обработваемата земеделска земя се облага с местен данък, едва след като се извърши промяна на предназначението, по реда, определен в специалния закон. Иска се отмяна на обжалвания АУЗ и се претендират разноски, съгласно представен списък.

Ответната страна - директорът на Дирекция „Местни данъци“ при Община - Варна, чрез юрк.Ж. Х. оспорва жалбата. Навежда подробни доводи за нейната неоснователност в представени писмени бележки С.д. № 4658/29.03.2024г. Позовава се на заключението по СТЕ и на събраните писмени доказателства, според които процесните имоти попадат в новите строителни граници на населеното място съгласно ОУП на Община - Варна, като за три от тях - ПИ с ид.***, ПИ с ид.*** и ПИ с ид.*** има влязъл в сила ПУП-ПРЗ. Противно на твърденията в жалбата, само за ПИ с ид. *** не е разработван ПУП. Тъй като според ОУП процесните имоти попадат в строителните граници и представляват урбанизирана територия, и съгласно дефиницията за земеделска земя по чл.2 ЗСПЗЗ, твърди, че спрямо тях е приложима първата хипотеза на чл.10, ал.1 ЗМДТ, поради което въпросите дали имотите са урегулирани с ПУП и дали е променено предназначението им, са ирелевантни за данъчното облагане. Противно на твърденията на жалбоподателя счита, че както изискването за изготвен ПУП, така и за промяна на предназначението, се отнася само за втората група имоти - тези, извън строителните граници на населените места. Твърди, че становището на Дирекция „Местни данъци“ при Община - Варна относно облагането на процесните имоти, е съобразено с практиката на съдилищата, според която имоти, попадащи в строителните граници, не могат да имат статут на земеделски земи и гори, както и че данъчната оценка на същите се определя по правилата на чл.13, ал.1 от Приложение № 2 към ЗМДТ. Намира за неотносимо отразяването на имотите в КК с начин на трайно ползване - нива, като по арг. от чл.2, ал.5 ЗКИР сочи, че обвързваща сила имат само данните по ал.1 и ал.2. Позовава се и на методически указания рег. № МД-Т21003862ВН_001ВН/30.06.2021г., издадени от изпълнителния директор на НАП на основание чл.4, ал.6 ЗМДТ и чл.10, ал.1, т.10 ЗНАП, както и на писмо изх.№ 01-00-2#1/14.04.2022г., според които поземлени имоти, (за които се твърди, че са земеделски земи или гори), разположени в урбанизирани територии, подлежат на облагане с данък върху недвижимите имоти и данъчната им оценка се определя в съответствие с правилото по чл.13, ал.1 от Приложение № 2 към ЗМДТ, без да е необходима процедура по промяна на тяхното предназначение. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, следното:

1. С декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. № **********/01.08.2023г. /стр.79 от пр./, М. А. Н., декларирала придобиването по наследство на ПИ с ид. ***, представляващ „земя“, с площ 9035,00кв.м. В Таблица 1 на стр.3 от декларацията, на ред С_4, жалбоподателят е посочен като съсобственик на имота, с права съгласно т.8.7 - 24/180 ид.ч. Имотът е заведен под парт. № 5305Н560449.

Според служебно попълнената част от декларацията, имотът попада в строителните граници и е земеделска земя /стр.9 от декларацията/.

Видно от скица № 15-593485-01.06.2023г. /стр.92 от пр./ и Удостоверение за характеристики на поземлен имот в земеделска територия изх.№ 25-161317-02.06.2023г. /стр.93 пр./, в КККР за ПИ *** е отразено: вид територия - земеделска, категория - 3, НТП - нива;

2. С декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. № **********/02.08.2023г. /стр.95 от пр./ и декларация вх.№ **********/18.08.2023г. /стр.114/, М. А. Н., декларирала придобиването по наследство на ПИ с ид. ***, представляващ „земя“, с площ 2929кв.м. В Таблица 1 на стр.3 от декларацията, на ред С_4, жалбоподателят е посочен като съсобственик на имота, с права съгласно т.8.7 - 24/180 ид.ч. Имотът е заведен под парт. № 5305Н562819.

Видно от скици № 15-1383287-23.12.2021г. и № 15-593463-01.06.2023г. /стр.104 и стр.122 от пр./, и от Удостоверение за характеристики на поземлен имот в земеделска територия изх.№ 25-161305-02.06.2023г. /стр.105 пр./, в КККР за ПИ *** е отразено: трайно предназначение на територията - земеделска, НТП - нива, категория - 5;

Съгласно Заповед № 0782/21.03.2022г. на кмета на Община - Варна /стр.122 гръб/, на основание чл.16, ал.6 ЗУТ и съгласно одобрен със Заповед № Г-202/13.05.2016г. ПУП-ПРЗ, за ПИ стар ид. *** с площ 3200кв.м., е определено урегулирането му в ПИ с ид.*** с площ 2929кв.м., идентичен с УПИ ІІ-34, кв.2.

Според служебно попълнената част от декларацията, имотът попада в строителните граници и представлява урегулиран поземлен имот - УПИ ІІ-34, кв.2, одобрен през 2016г. /стр.9 от декларацията/.

3. С декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. № **********/21.08.2023г. /стр.28 от пр./, М. А. Н., декларирала придобиването по наследство на ПИ с ид. ***, представляващ „земя“, с площ 12028кв.м. В Таблица 1 на стр.3 от декларацията, на ред С_4, жалбоподателят е посочен като съсобственик на имота, с права съгласно т.8.7 - 24/180 ид.ч. Имотът е заведен под парт. № 5305Н562934.

Видно от скици № 15-1383259-23.12.2021г. и № 15-593578-01.06.2023г. /стр.41-42/, и от Удостоверение за характеристики на поземлен имот в земеделска територия изх.№ 25-161335-02.06.2023г. /стр.43/, в КККР за ПИ *** е отразено: трайно предназначение на територията - земеделска, НТП - нива, категория - 3;

Съгласно Заповед № 0439/18.02.2022г. на кмета на Община - Варна /стр.41 гръб/, на основание чл.16, ал.6 ЗУТ и съгласно одобрен ПУП - ПРЗ с Решение на ОбС-Варна № 2340-8 по протокол № 42/05, 06.08.2015г., за ПИ стар ид. ***, от целия с площ 33653кв.м., е определено урегулирането му в ПИ с ид.*** с площ 12028кв.м., идентичен с УПИ ІІ-6, кв.8.

Според служебно попълнената част от декларацията, имотът попада в строителните граници и представлява урегулиран поземлен имот - УПИ ІІ-6, кв.8, одобрен през 2021г. /стр.9 от декларацията/.

4. С декларация по чл.14 ЗМДТ с вх. № **********/01.08.2023г. /стр.45 от пр./, М. А. Н., декларирала придобиването по наследство на ПИ с ид. ***, представляващ „земя“, с площ 18700кв.м. В Таблица 1 на стр.3 от декларацията, на ред С_4, жалбоподателят е посочен като съсобственик на имота, с права съгласно т.8.7 - 24/180 ид.ч. Имотът е заведен под парт. № 5305Н562949.

Видно от скици № 15-1383257-23.12.2021г. и № 15-593554-01.06.2023г. /стр.53, 54/, и от Удостоверение за характеристики на поземлен имот в земеделска територия изх.№ 25-161330-02.06.2023г. /стр.55/, в КККР за ПИ *** е отразено: трайно предназначение на територията - земеделска, НТП - нива, категория - 3;

Съгласно Заповед № 0440/18.02.2022г. на кмета на Община - Варна /стр.53 гръб/, на основание чл.16, ал.6 ЗУТ и съгласно одобрен ПУП-ПРЗ с Решение на ОбС-Варна № 2340-8 по протокол № 42/05, 06.08.2015г., за ПИ стар ид. ***, от целия с площ 33653кв.м. е определено урегулирането му в ПИ с ид.*** с площ 18700кв.м., идентичен с УПИ ІV-6, кв.6.

Според служебно попълнената част от декларацията, имотът попада в строителните граници и представлява урегулиран поземлен имот - УПИ ІV-6, кв.6, одобрен през 2021г. /стр.9 от декларацията/.

5. Видно от писмо № РД23018503Вл_001Вл/12.09.2023г. /стр.12/ на кмета на район „Вл.Варненчик“, в периода 2018г. - 2022г. имотите не попадат в границите за организирано сметосъбиране и сметоизвозване.

6. Видно от писмо № РД23020458Вл-001Вл/16.10.2023г. /стр.21/ на кмета на Район „Вл.Варненчик“, поземлени имоти с ид. ***, ***, *** и *** по КККР на гр.Варна, попадат в строителните граници, съгласно Общия устройствен план на Община - Варна, одобрен със Заповед № РД-02-14-2200 от 03.09.2012г. на министъра на РРБ, както и:.

- за ПИ с ид. *** и *** е действащ ПУП-ПРЗ, одобрен с Решение № 2340-8 (42)/05, 06.08.2015г. на ОбС-Варна;

- ПИ *** е урегулиран с ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № Г-202/13.05.2016г. на зам.кмет на Община-Варна;

- ПИ *** попада в Устройствена зона за трайни насаждения, опитни полета на научни институти, разсадници и други, съгласно ОУП на Община - Варна.

7. Видно от писмо изх. № ПО-10-309-1/20.10.2023г. на директора на ОД Земеделие - Варна, за процесните имоти до момента няма извършена процедура по промяна предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди по реда на Закона за опазване на земеделските земи и не е постановявано решение на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 ЗОЗЗ. С оглед това е дадено становище, че характеристиките на имотите са: трайно предназначение на територията - земеделска; начин на трайно ползване - нива.

8. Видно от Служебна бележка изх.№ 19/04.10.2023г. /стр.23/ издадена от ЗК „Тракия“, [населено място], идеални части от имоти в местност „Трошеви ниви“: 4041,51 - 18,70дка.; 4041.53 - 12,028дка., и местност Голям пясък: 4039.12-9,025дка., се обработват като земеделски земи и за тях има сключени договори за наем, и аренда за стопанските 2018-2023г.

9. На 05.09.2023г. е издаден АУЗ по чл.107, ал.3 ДОПК № МД-АУ-6311-1/05.09.2023г., с който за процесните имоти са установени задължения за ДНИ и ТБО, по партиди, както следва: парт. № 5305Н560449 (24/180 ид.ч. от земя)

2018

2019

2020

2021

2022

ДНИ

56,19

56,19

56,19

56,19

56,19 лихви ДНИ

29,30

23,61

17,89

12,20

6,52

ТБО

103,95

103,95

103,95

103,95

103,95 лихви ТБО

54,20