Решение № 238 от 25.11.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Пазарджик, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Ат. Джунева

Членове:

Кристина Л. Пунтева

Красимир Ст. Комсалов при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20255200600474 по описа за 2025 година С Присъда № 3 от 23.01.2025 година,постановена по НЧХД № 24/2024 година на Панагюрския районен съд, е признат подсъдимия А. М. Е. за невиновен в това,че в периода от 20.08.2023 година до 11.02.2024 година в град П., като родител на малолетните деца А. А. Е., ЕГН: **********, роден на година и Б. А. Е., ЕГН: **********, родена на година не изпълнил задължение по влязло в сила Решение № 480/10.11.2021 година по в. гр. д. 1012/2021 година на Окръжен съд - Бургас, относно режима на лични контакти с децата, да ги връща на упражняващия родителските права родител, в посоченото в решението време - престъпление по чл. 182, ал. 2, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, като е оправдан по така повдиганото обвинение.

Осъдена е частната тъжителка Г. В. Д. да заплати по сметка на Районен съд - Панагюрище разноски по НЧХД № 24/2024 г., в размер на 133,16 лева.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от служебния повереник на частната тъжителка Г. В. Д. – адв.Ц. Ч. от АКПазарджик.Твърди се в жалбата,че присъдата е неправилна,необоснована и 1 незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.Иска се да бъде отменена,като се постанови нова,с която подс.Е. да бъде наказан по повдигнатото му обвинение или се отмени присъдата,като се върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.Не се сочат нови доказателства.

Депозирано е и писмено допълнение към въззивната жалба от адв.Ч.,в което твърди,че първоинстанционният съд се е произнесъл по частно обвинение,което не било повдигано и поддържано по отношение на подсъдимия.Твърди се,че мотивите на съда били лишени от логика и вътрешно противоречиви и оттам абсолютно неразбираеми.Не ставало ясно,коя хипотеза на чл.304 от НПК и кое изпълнително деяние по чл.182,ал.2 от НК бил изследвал съдът.Съдът не бил оценил цялата доказателствена съвкупност по предвидения процесуален ред,което било довело до противоречия по съществени фактически въпроси от значение за съдържанието на наказателната отговорност на подсъдимия.Твърди се,че съдът произволно бил тълкувал решението на Бургаския районен съд по начин,противоречащ на самото решение.Твърди се,че липсват мотиви и че били нарушени от съда правилата на формалната логика.Съдът бил пристрастен,постановявайки оправдателната присъда-да е „компенсация“ за осъждането на подсъдимия същия ден по предходно дело за неплащане на издръжка.Твърди се,че свидетелските показания са ценени едностранчиво.Твърди се,че съдът извличал права за подсъдимия,каквито нито законът,нито решението създавали,в това число и забавеното изпълнение всеки път при връщане на децата.Не се сочат нови доказателства.

Жалбата и допълнението към нея се поддържат в съдебно заседание от жалбоподателката-частен тъжител.

Подсъдимият и защитникът му искат да се потвърди първоинстанционната присъда,като оспорват жалбата.Иска се присъждане на сторените разноски пред първата и пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

2

В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения процесуален ред по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият А. М. Е. е невиновен в това,че в периода от 20.08.2023 година до 11.02.2024 година в град П., като родител на малолетните деца А. А. Е., ЕГН: **********, роден на година и Б. А. Е., ЕГН: **********, родена на година не е изпълнил задължение по влязло в сила Решение № 480/10.11.2021 година по в. гр. д. 1012/2021 година на Окръжен съд - Бургас, относно режима на лични контакти с децата, да ги връща на упражняващия родителските права родител, в посоченото в решението време, като на основание чл.304 от НПК във връзка с чл.9, ал.2 от НК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 182, ал. 2, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК.

За да направи горния извод,първоинстанционният съд обосновано е кредитирал показанията на свидетелите О. А. Д., В. Г. С., А. Н. Н., К. Н. М., К.

Д. Д., обясненията на подсъдимия А. М. Е., приетите по делото писмени доказателства - Решение № 260267/11.02.2021 г., постановено по гр. д. № 8070/2019 г. по описа на РС - Бургас, дневник за получени сигнали по ЕЕН 112, докладна записка № 16796/18.10.2023г., жалба от Г. В. Д. до РУ П. от 23.08.2023г., социален доклад с изх. № ПР/Д- РА-ПН/60-001/04.09.2024 г. на Дирекция „Социално подпомагане“ - Панагюрище; справка за съдимост с рег.

№ г.; преписка вх. № 310000-6375/22.08.2023г. ; писмо с вх. № 6318/10.12.2024 г. от РЦ 112 К., относно приети повиквания на 21.08.2023 г. от номер писмо вх. № 6342/11.12.2024 г. от Дирекция „Социално подпомагане“ Панагюрище, ведно с приложени към него ксерокопия на всички материали от образуваните преписки за периода 10.08.2023 г. - 11.02.2024 г.; Протокол за извършена експертиза № 2/2025 г., входирана в РС - Панагюрище с № 123/10.01.2025 г.;

Справка за съдимост рег. № 250121005000031389 от 21.01.2025 г. за А. М. Е.; справка за подадени от подсъдимия уведомления към държавни органи във връзка с изпълнение на режим на лични контакти с децата А. Е. и Б. Е., за м. г., вещественото доказателство - компакт диск със запис на обаждане на ЕЕНСП 112, надлежно приобщено по реда на НПК.

Настоящата инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. М. Е. е роден на година в град Б., живее в град Б., ул.

„Ц. С.“ № , вх. , ет. , ап. , с висше образование, неженен, неосъждан 3

/реабилитиран/, работи като.

Подсъдимият Е. и частната тъжителка Г. В. Д. /С./ са родители на малолетните деца А. А. Е., ЕГН: ********** и Б. А. Е.а, ЕГН: **********, родени от фактическото им съжителство.След раждането на децата отношенията между родителите се влошили и те се разделили. Децата останали да живеят при майката, която поела грижите за отглеждането и възпитанието им.На 17.10.2019 година Г. Д. сключила граждански брак със свидетеля О. А. Д. Двамата съпрузи заедно с децата на подсъдимия се установили в родния град на Д. - град П. И понастоящем продължават да живеят там, на ул. „Г. И.“ № .Подсъдимият останал да живее в град Б.

С Решение № 260267/11.02.2021 година по гр. д. 8070/2019г. на Районен съд - Бургас, потвърдено с Решение № 480/10.11.2021 година по в. гр. д.

1012/2021г. на Окръжен съд - Бургас, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 50907/06.12.2022г. на ВКС, III, г. о., упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца А. и Б. било предоставено на майката, местоживеенето им е определено на адреса й в гр.

П., ул. „З.С.“ № и е определен следният режим на лични контакти на децата с бащата: всяка първа и трета седмица от месеца, от 17:00 часа в петък, до 18:00 ч. в неделя; първите три дни от всяка пролетна ученическа ваканция на децата, от 10:00 часа на първия ден, до 18:00 часа на третия ден; по 10 дни през месеците юли и август всяка година, от 10:00 часа на първия, до 18:00 часа на десетия ден; всяка четна година от 10:00 ч. на Разпети петък до 18:00 ч. на деня Великден и от 10:00 часа на 24.12. до 18:00 часа на 26.12; всяка нечетна календарна година от 10:00 часа на 30.12. до 18:00 часа на 01.01.; всяка година на рождения ден на бащата от 10:00 ч. до 19:00 ч., ако денят е неучебен, или от 16:00 до 19:00 часа, ако денят е учебен; всяка четна календарна година на рождените дни на децата - . и . от 10:00 ч. до 19:00 ч., ако денят е неучебен или от 16:00 часа до 19:00 часа, ако денят е учебен, като срещите на бащата за рождените дни се провеждат и с двете му деца.

Съобразно горепосоченото решение на съда при осъществяване на режима на личните отношения бащата следва да взема двете деца от дома на майка им Г. В. Д. в гр. П., ул. „З. С.“ № и да ги връща на същия адрес в края на определеното време. Всеки от посочените по - горе периоди за лични отношения за повече от едно денонощие включва и правото на преспиване на 4 децата в дома на баща им. Решението е влязло в сила на 06.12.2022 година.

Поради влошените отношения между подсъдимия и тъжителката двамата преустановили преки контакти помежду си. Контактите им се осъществявали чрез посредничеството на ДСП-Панагюрище, до която всеки от тях изпращал е - mail - и, съобщения чрез ССЕВ или се обаждал по телефона - с искания социалните работници да уведомят другия, кога и къде ще бъдат предадени децата, къде и кога трябва да бъдат върнати.Всеки път, когато следвало да осъществи контакт с децата, подсъдимият Е. изпращал електронни съобщения, че в 17:00 часа ще бъде на адреса на предаване на децата и настоявал Д. да бъде уведомена за наказателната отговорност, която носи съгласно чл. 182, ал. 2 от НК, ако не изпълни съдебното решение или осуети изпълнението му относно личните контакти с децата. За всяко електронно съобщение или телефонно обаждане е съставян протокол от служителите на ДСП - Панагюрище.

Подсъдимият Е. настоявал да взема децата от мястото, посочено в съдебното решение винаги точно в 17:00 часа в петък, но доста пъти ги връщал след 18:00 часа в неделя, като посочвал различни причини за закъснението - дългият път от Б. до П. или трафикът по пътищата.

На 09.08.2023 година подсъдимият изпратил чрез ССЕВ съобщение до ДСП Панагюрище, с което поискал частната тъжителка Д. да бъде информирана, че съгласно изп. дело № 37 има задължение на 11.08.2023 година в 17:00 часа в град П. да предаде децата за осъществяване на режим на лични контакти с него,както и да бъде уведомена за наказателната отговорност, която носи по чл. 182, ал. 2 от НК.

На 09.08.2023 година бил проведен разговор между началника на ОЗД към ДСП Панагюрище А. Н. и тъжителката Г. Д., на който тъжителката съобщила на св.Н., че децата ще бъдат подготвени на година в 17:00 часа за предаването им на бащата за осъществяване на режим на лични контакти, като от тази дата ще бъде изпълнен и 10 - дневния летен режим на лични контакти между бащата и децата за м..Телефонният разговор между тъжителката и св.Н. е обективиран в Протокол за среща на л.322 и приет по НЧХД №24/2024 година от първоинстанционния съд.

Думите на тъжителката Д. били предадени на подс.Е., който обаче изразил несъгласие да върне децата на 21.08.2023 година. Той считал, че 5 времето от 17:00 часа на година до 18:00 часа на година не следва да се включва във времето на личните контакти през летните месеци, защото този период попадал в първата седмица от месеца. Според него режимът на лични контакти през лятото следвало да започне от 14.08.2023 година и да приключи на 24.08.2023 година, но тъй като на 25.08.2023 година съгласно съдебното решение започвала третата седмица от месеца – предвид режима на лични контакти, той заявявал,че щял да върне децата при тъжителката Д. на 27.08.2023 година/който е ден неделя от седмицата/ в 18,00 часа - на адреса в град П.,посочен в съдебното решение.

В горния смисъл подс.Е. изпратил и писмо на 16.08.2023 година до множество институции,в това число и до ДСП-Панагюрище,РДСППазарджик,ДСП-Бургас,МВР,Държавна агенция „Закрила на детето“,с които ги уведомявал,че е взел децата си за режим на лични контакти на 11.08.2023 година за първа седмица;считано от понеделник 14.08.2023 година започвал да тече летния режим на лични контакти,който завършвал на 24.08.2023 година;считано от 25.08.2023 година съгласно съдебното решение следвала третата седмица на режим на лични контакти.Подс.Е. искал майката на децата тъжителката Д. да бъде уведомена,че децата ще й бъдат предадени на 27.08.2023 година в 18,00 часа.Това писмо е прието по делото и се намира на л.138,л.327 и л.309-310.