Решение № 2915 от 29.09.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2915 гр. Варна, 29.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Миглена Н. Маринова като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20223110100553 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищците Й. Д. С. ЕГН ********** И Г. П. А. ЕГН ********** , срещу ответника „Е.М." ЕООД, вписано в TP при АВ с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София, *****, отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА следните суми, а именно: по изпълнителен лист , издаден въз основа на Заповед № ***** за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 oт ГПК, по ЧГД№ ***** г. по описа на ВРС, 10-ти състав, - сума в размер на 14 544,11лв.

(четиринадесет хиляди петстотин четиридесет и четири лева, 11ст.), представляваща дължима главница по договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 02.12.2010г.; сума в размер на 568,62лв. (петстотин шестдесет и осем лева, 62 ст.), представляваща договорна лихва за периода от 02.04.2012г. до 22.01.2013г.; сума в размер на 602,02лв.(шестстотин и два лева, 02ст.), представляваща наказателна лихва за периода от 02.04.2012г. до 22.01.2013г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението - 23.01.2013г. до окончателното й изплащане, сумата от 314,34лв.(триста и четиринадесет лева, 34ст.) - разноски по делото за д.т., както и сумата о т 677,21 лв. (шестстотин седемдесет и седем лева, 21ст.), разноски по делото за адвокатско възнаграждение, като погасени по давност, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

Моли се за присъждане на сторените съдебно - деловодни разноски в настоящото 1 производство.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: По заявление от „ОББ" АД, е било образувано ч.гр.д.№*****г. по описа на Районен съд Варна и издадена заповед №502 от 24.01.2013г. за изпълнение на парично задължение, на основание чл.417, т.2 от ГПК, а след като била приета за влязла в сила, издаден и изпълнителен лист срещу ищците. Съгласно изпълнителния лист, ищците са били осъдени да заплатят на „ОББ" АД, ЕИК *****, сума в размер на 14 544,11лв. (четиринадесет хиляди петстотин четиридесет и четири лева, 11 ст.), представляваща дължима главница по договор за предоставяне на потребителски кредит с обезпечение от 02.12.2010г.; сума в размер на 568,62лв. (петстотин шестдесет и осем лева, 62 ст.), представляваща договорна лихва за периода от 02.04.2012г. до 22.01.2013г.; сума в размер на 602,02лв. (шестстотин и два лева, 02 ст.), представляваща наказателна лихва за периода от 02.04.2012г. до 22.01.2013г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението - 23.01.2013г. до окончателното й изплащане, сумата от 314,34лв. (триста и четиринадесет лева, 34 ст.) разноски по делото за д.т., както и сумата от 677,21лв. (шестстотин седемдесет и седем лева, 21 ст.), разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Сочи се, че по молба от *****г., на „ОББ" АД, е било образувано изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ *****, за принудително събиране на горепосочените суми, въз основа на изпълнителен лист по ч. гр. д. *****г. по описа на Районен съд Варна. Съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение, изискал е информация за имуществото на длъжниците и справка за трудовите договори. Съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на длъжника И. С. в „*** ДСК", „ОББ" и „*** банк", от които не са постъпвали суми.

На 01.06.2015г., се сочи че изпълнителното дело, е било преобразувано при ЧСИ ***** с ИД № *****г. По изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ *****, се сочи, че не са били извършвани никакви изпълнителни действия, имащи характер на изпълнителен способ.

На 27.06.2018г., се сочи че по изпълнителното дело № *****г. на ЧСИ *****, е постъпила молба от „Е.М." ЕООД, с която посоченото дружество е заявило, че желае да бъде конституирано като взискател, поради прехвърляне на вземането от първоначалния кредитор „ОББ" АД по силата на договор за цесия от 31.01.2018г.

На 13.07.2018г., се сочи че съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради настъпила перемпция.

След влизане в сила на постановлението за прекратяване на изпълнителното дело, на основание чл. 433, ал.1. т.8 ГПК, се сочи, че от страна на кредитора не са били предприемани последващи действия по принудително изпълнение. За времето от образуването на изпълнителното дело - 01.06.2015г., до датата на прекратяването му 13.07.2018г., не е било предприето нито едно валидно изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ относно събирането на дълга по изпълнителния лист.

Макар ЧСИ да е прекратил изпълнителното производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от 2

ГПК, с нарочен акт, се визира, че той има само оповестително, но не и конститутивно действие. Перемцията настъпва по силата на закона, т. е. ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

С оглед гореизложените факти, за ищеца се настоява, че възниква правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск, тъй като изтичането на погасителната давност за вземането е нов правопогасяващ факт, настъпил след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното 6 основание, съобразно разпоредбата на чл. 439 ал. 2 от ГПК.

Ответната страна „Е.М." ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, *****, вписано в TP при АВ с ЕИК ***** , е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, в който се излага, че предявеният иск е неоснователен.

Настоява, че не е дала повод за завеждане на делото и моли разноските да останат в тежест на ищците .

В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските,с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Ответникът с отговора изразява становище и за недопустимост на иска, поради липса на правен интерес за подаването му. Счита, че предявеният иск е недопустим, поради следните съображения: Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване на установено, че ищецът, не дължи на ответника „Е.М." ЕООД посочените в исковата молба суми. В качеството си на представител на ответното дружество, счита се, че за ищеца липсва правен интерес от предявяването на иска.

Интересът на ищеца е положителна процесуална предпоставка, чието наличие следва да бъде доказано именно от ищеца. В тази насока се цитира Определение № 91 / 09.02.2018 г. по гр.д.№ 3448 по описа на ВКС за 2017г. Настоява се, че ответникът по никакъв начин не дал повод за исковата претенция - не е налице висящ изпълнителен процес, както и не са предприемани действия по принудително изпълнение от страна на дружеството по отношение на ищеца, поради което липсва правен интерес от водене на настоящото производство. Действително, сочи се, че по силата на договор за цесия „Е.М." ЕООД, се явява кредитор по вземане, произтичащо от сключен договор за кредит ОББ и ищците кредитополучатели , като по повод задължението е било образувано изпълнително дело № *****г. по описа на ЧСИ като към дата на депозиране на исковата молба от страна на ищеца, същото е било прекратено, поради настъпили обстоятелства във връзка с чл.433. ал.

1. 1 т.8 ГПК. От представените документи с исковата молба е видно, че ищеца е наясно с факта на извършеното прехвърляне на процесното вземане и предвид това, че законът не изисква определена форма за уведомяването, а е от значение фактът, че длъжникът е наясно кой е новият му кредитор, цесията е породила своите последици по отношение на ищеца.

Сочи се относно процесуалната и материалната легитимация на представляваното от ответника дружество, в контекста на описаното по-горе правоотношение, ответното дружество е частен правоприемник на въпросното вземане, с което се удостоверява и материалноправната и процесуалноправната му легитимация в исковото производство.

3

Доколкото между страните в настоящото исково производство не съществува спор относно възникналото валидно облигационно правоотношение и относно настъпилото частно правоприемство чрез сключения договор за цесия, то представянето на доказателства в тази насока е безпредметно.

Сочи се от ответника, че с исковата си молба, ищците излагат твърдения, че процесното вземане е погасено по давност, предвид факта, че по образуваното изпълнително дело не са предприемани изпълнителни действия в периода от 2013г. /годината на образуването му/ до 2018г. /годината на прекратяване на изп. дело/. Счита се, че сам по себе си фактът, че кредиторът очаква от длъжника да изпълни едно погасено по давност задължение, не обосновава извод, че е даден повод за завеждане на дело, тъй като това е право на кредитора и не следва да бъде отричано. Сочи, че до настоящия момент не са предприети действия по принудително изпълнение, не са представени и доказателства от ищците в този смисъл.

Счита и че не е даден повод за завеждане на иска, поради това, че титулярът на едно вземане може да го претендира от длъжника и изпълнението ще бъде надлежно дори в случаите на погасено по давност вземане. Счита, че сам по себе си фактът, че кредиторът иска от длъжника да изпълни едно погасено по давност задължение, не обосновава извод, че е даден повод за завеждане на дело, тъй като това е право на кредитора и не следва да бъде отричано.

С изложените аргументи се настоява за недопустимост на предявената искова претенция.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По възражението на ответникът, наведено в отговора за недопустимост на предявения иск, съдът намира същото за неоснователно, поради следното: В правната наука погасителната давност се разглежда като правен институт, юридически факт и субективно право. Правните норми, които я уреждат, са императивни. Чрез погасителната давност на кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора, поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Тя служи за гарантиране на правната сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Защитата на правата на кредитора, когато е безсрочна, създава несигурност, както между страните на гражданското правоотношение, така и в търговския оборот. След като за едно вземане не се търси защита в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал правният интерес.

Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК, е наличие на правен интерес за ищеца за отричане с влязло в сила решение на изпълняемото право, както и за осуетяване на образуването на последващ изпълнителен процес. В конкретната хипотеза е налице спор между страните относно съществуването на 4 правото на принудително изпълнение, който застрашава имуществената сфера на ищеца, с оглед възможността за насочване на принудителното изпълнение върху имущественото му, което обосновава правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната допустимост на иска. Правната сфера на длъжника се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул. Кредиторът продължава да се легитимира като приносител на валиден изпълнителен лист. По тези съображения длъжникът има интерес да установи настъпилите след издаването на изпълнителния лист правопогасяващи факти, които отричат правото на принудително изпълнение, с оглед осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство. Субективното преобразуващо право на погасителна давност, може да се упражни като средство за защита единствено по висящо исково производство, като не е налице процесуален способ за релевирането му в изпълнителния процес В тази връзкау съгласно Определение № 262/09.07.2020 г. ЧГД № 586/2020 г. на ВКС - IV г.о. правният интерес от така предявения иск по чл. 439 от ГПК, не се изчерпва със създаване на основание за прекратяване на конкретното изпълнително дело (чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК). Интересът на длъжника обхваща и осуетяването възможността кредиторът по заповедта за изпълнение след приключване на конкретното изпълнително дело да поиска връщане на изпълнителния лист и образуването на друго изпълнително дело. Изпълнителният лист удостоверява неговото право на принудително изпълнение. Влязло в сила решение, с което искът по чл. 439 ГПК е уважен (ако по делото се установи, че погасителната давност е изтекла), го възпрепятства да упражни правото на принудително по друго. В същия контекст, с Решение № 48/14.07.2016 г. по ТД. № 404/2015 г. на ВКС, II т.о. изрично се приема, че настъпилото по право прекратяване на изпълнителното производство на основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не води до извод за отпадане на условията за допустимост на изпълнителното производство, нито, че са настъпили обстоятелства, водещи до погасяване на материалното право или правото на принудително изпълнение за удовлетворяването му. В този смисъл се е произнесъл ВКС и с Определение №188/23.04.2019 г. по ЧТД № 102/2019 г. на It. о.