Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18566 от 03.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 11558/2026
Вид
Решение № 18566
Подписан
03.10.2026
Състав
ВИКТОРИЯ ВИКТОРОВА МИНГОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 149 · Закон за енергетиката
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл. 153 · Закон за енергетиката
  • чл. 149 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 150 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 18566 гр. София, 03.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20261110111558 по описа за 2026 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Т.С.” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. К. С. за заплащане на сумите: 996,99 евро, представляваща главница за цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот – ***, инсталация № ***, за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законна лихва от 07.03.2026 г. до изплащане на вземането; 130,61 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2024 г. до 17.02.2026 г.; 38,97 евро, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законна лихва от 07.03.2026 г. до изплащане на вземането; 8,95 евро, представляваща мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 17.02.2026 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 316/2026 г. по описа на Районен съд Тополовград. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК, са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба. В депозираното възражение не се съдържа обосновано оспорване на вземанията.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Х.Р.” ЕООД не оспорва предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

В съдебно заседание ответникът признава претендираните от ищеца вземания и представя доказателства за плащане, а ищецът признава, че всички претендирани от ответника вземания са изцяло погасени, в това число сторените съдебни разноски в заповедното и исковото производство вкл. юрисконсултско възнаграждение.

С оглед изявленията и твърденията на страните, съдът намира, че са установени в производството, при условията на пълно и главно доказване, всички факти и обстоятелства от фактическия състав на спорното право, в това число, че през процесния период между ищеца и ответника са съществували договорни отношения, с предмет доставка на топлинна енергия, че ответникът е бил клиент на топлинна енергия през заявения в исковата молба период, че в процесния имот през исковия период е реално доставената топлинна енергия в количеството твърдяно от ищеца, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че ищецът е носител на вземане за възнаграждение за предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, поради което и за ответника е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

По делото не е спорно и се установява от събраните в производството доказателства, че сумите, предмет на предявените за разглеждане в настоящото производство искове, са изцяло погасени чрез плащане в хода на делото – 01.09.2026 г. Ето защо, при съобразяване на разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, претенциите на ищеца подлежат на отхвърляне.

По разноските:

При определяне на разноските не следва да се вземе предвид отхвърлянето на исковете поради извършеното в хода на процеса плащане, тъй като отговорността за разноски се основава на принципа за санкциониране на неоснователното възбуждане на съдебния процес, поради което и отговорност за разноски следва да възникне всякога, когато страната неоснователно е отричала/претендирала съдебно предявеното право. В случая разноските, направени от ищеца в заповедното и в настоящото производство са изцяло заплатени от ответника, което се признава от ищеца, поради което ищецът не претендира и съдът не присъжда разноски по делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

2

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** срещу С. К. С., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че С. К. С., ЕГН ********** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** сумите: 996,99 евро, представляваща главница за цена на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот – ***, инсталация № ***, за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законна лихва от 07.03.2026 г. до изплащане на вземането; 130,61 евро, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2024 г. до 17.02.2026 г.;

38,97 евро, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законна лихва от 07.03.2026 г. до изплащане на вземането; 8,95 евро, представляваща мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2023 г. до 17.02.2026 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 316/2026 г. по описа на Районен съд Тополовград.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ищеца „Х.Р.” ЕООД като помагач на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3