Решение № 2107 от 12.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2107 гр. София, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 147-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА

СТЕФАНОВА при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА Г. ГОСПОДИНОВА СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20251110215569 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН .

Софийски районен съд е сезиран с жалба от „***“ ЕООД против Наказателно постановление № 42-0013824/05.08.2025 г., издадено от Началник Областен отдел "Автомобилна администрация" - София, с което за нарушение на чл. 57а, ал.7 от НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, на жалбоподателя, на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвП, е наложено административно наказание "имуществена санкция", в размер на 200 лв.

В жалбата се съдържат оплаквания, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и издадено в нарушение на закона и процесуалните правила.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

Административно – наказващият орган: Началник Областен отдел "Автомобилна администрация" - София, редовно призован, не се явява и не се представлява.

1

При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства се установява следната фактическа обстановка:

На 01.04.2025г.в град София,служители на Областен отдел "Автомобилна администрация" – София установили, че превозвача „***“ ЕООД, притежаващ Лиценз № 5210, за товарни превози в Общността, не е уведомил Изпълнителна агенция Автомобилна администрация при настъпване на промяна в обстоятелствата и прекратяване на трудовия договор на д. ш. на 22.10.2024г, на който превозвачът е имал издаден сертификат N s 4196, като срокът за уведомяване е 14 дни до 05.11.2024г..Вследствие на установеното на дружеството на бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка не се оспорва от страните, поради което и съдът я възприе като безспорно установена въз основа на показанията на разпитания свидетел и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Процесните АУАН и наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

Независимо от формирания извод обаче настоящият съдебен състав констатира наличието на основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Такива се явяват допуснати при съставянето на АУАН и НП нарушения на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, касаещи описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и непосочването на датата на извършване на нарушението..

Съображенията за това са следните:

Дружеството е обвинено за нарушение на задължението си по чл. 57а, ал.7 от от НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002, съгласно което в 14-дневен срок 2 писмено следва да уведоми Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за настъпилите промени в обстоятелствата, удостоверени с документите по ал. 2 на същата правна норма. Т.4 на чл. 57а, ал.2 от Наредбата регламентира изискване за наличие на копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда/ в редакцията си към инкриминираната дата/, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, каквото уведомление следва да притежават транспортните предприятия, както при подаване на заявление за издаване на сертификат за водач на моторно превозно средство, така и в случаите при прекратяване на трудовия договор.

Съгласно чл. 62, ал.3 от КТ прекратяване на трудовия договор с водача е настъпилата промяна в обстоятелствата и се явява изискуемият обективен признак от нарушението по чл. 57 а, ал.7 от Наредбата. В оспорваното НП , както и в АУАН обаче липсва дата на извършване на нарушението, така както предвижда разпоредбата на чл. 42, т.3 от ЗАНН , доколкото 14-дневният срок по чл. 57а, ал.7 от Наредбата, започва да тече след този по чл. 62, ал.3 от КТ.

Датата на констатиране на нарушението е различна от датата на неговото извършване, като има случаи, при които тези обстоятелства са идентични, но това не е така в настоящият казус. Датата на извършване на нарушението освен основен реквизит в административнонаказателното производство има значение и при преценка на давностните срокове.

От друга страна, от така формулираните фактически твърдения в НП не може да се установи кое е лицето, което е заемало длъжността „шофьор“ към дружеството, доколкото същото не е индивидуализирано в достатъчна степен-посочени са само две имена, без съотв. ЕГН/ЛН на чужденец. Поради това и за съда се явява обективно невъзможно на база описаното в АУАН и НП да извърши проверка досежно относимостта на фактите по нарушението спрямо дадената от актосъставителя и наказващия орган правна квалификация. Последното представлява нарушение на изискванията на чл.

42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата при извършването му, което нарушение е съществено и неотстранимо, доколкото прави волята на актосъставителя и наказващия орган неясни и препятства възможността на жалбоподателя, съда и всички трети лица да разберат с какво фактическо поведение именно се твърди да са нарушени съответните разпоредби. Преодоляването на съответната неяснота чрез способите на тълкуването или чрез анализ на доказателствената съвкупност е недопустимо, при което правото на защита на санкционираното лице се явява нарушено. Едновременно с това съдът е лишен от възможността да прецени дали деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, е съставомерно, и то по цитираните разпоредби.

3

С оглед на така изложените съображения, обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН , съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0013824/05.08.2025 г., издадено от Началник областен отдел "Автомобилна администрация" - София, с което за нарушение на чл. 57а, ал.7 от НАРЕДБА № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, „***“ ЕООД на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвП, е наложено административно наказание "имуществена санкция", в размер на 200 лв.

.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4