Решение № 358 от 08.11.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 358 гр. Кюстендил, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Любка Евг. Николова като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело № 20221500500653 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 267112/28.07.2021 г. подадена от Е. В. М. с ЕГН **********, с адрес гр. Кюстендил, ул. „*** № 12а, чрез пълномощника адв. Г. М. от АК – Кюстендил, със служебен адрес и съдебен адрес на ответника: гр. Кюстендил, пл.

„***“ № 1, ет. 5, офис 12, насочена против Решение № 260301 от 22.07.2021 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 127/2021 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен акт РС – Дупница е осъдил Е. В. М. да заплати на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Кюстендил, ул.“***“ № 7, ЕИК ***, чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. Д. П. сумата от 2340,60 лева за ремонт на джип „***“ с рег. № ***, ведно със законната лихва от 12.10.2020 г. и 610 лева разноски по водене на делото и е отхвърлил като неоснователно искането на Е. М. за заплащане на 600 лева компенсации и по 50 лева на месец за задържане на автомобила.

С определение № 260007 от 12.01.2022 г., постановено по реда на чл. 250 от ГПК, ДнРС е допълнил решението си по делото, като е признал за установено, че „***“ ЕООД има право да задържи джип „***“ с рег. № *** до заплащане на претендираната сума.

Първоинстанционното решение се обжалва като недопустимо в частта, в която районният съд е присъдил неправилно законна лихва върху главницата от 2 340.60 лева за периода от 12.10.2020 г. до завеждане на делото, като се твърди, че съдът се е произнесъл по непредявена претенция. Акцентира се, че за да бъде редовно предявен иск за изтекла лихва в 1 период, предхождащ предявяването на иска, необходимо е да бъде заявен размера и да бъде внесена държавната такса върху посочения размер, което не било направено, като ищецът в петитума на и.м. бил посочил, че претендира законна лихва върху главницата, считано от завеждане на делото.

В останалата му осъдителна част, първоинстанционното решение се обжалва с доводи за неговата неправилност поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила на чл. 146 от ГПК предвид необявяването от страна на съда на доклада си по делото. Твърди се, че районният съд необосновано без да съобрази доказателствата по делото е приел, че ответникът е имал договорна връзка за ремонт на МПС не с физическото лице *** а с „***“ ЕООД, независимо, че ответникът с отговора си бил оспорил облигационната връзка с ищцовото дружество и доказателствената стойност на приложените към и.м. работна карта и проформа фактура, като частни свидетелстващи документи, които не носели негов подпис, съответно съдът бил поставил задачите на СТЕ съобразно отразеното в тези документи. Счита за необоснован извода на съда, че сумата от 1000 лева, която ответникът заплатил авансово на *** за ремонт на автомобила, му била върната от ***, независимо, че фактът на заплащането й не бил спорен между страните.

Счита първоинстанционното решение в частта му, в която е отхвърлено направеното при условие на евентуалност възражение от страна на ответника, за немотивирано, предвид неизлагането на мотиви защо е прието, че ищцовото търговско дружество правомерно задържа автомобила на ответника, а пък ответникът не търпи вреди от невъзможността да го ползва и от обезценяването му.

Иска се обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяването на делото в частта, в която съдът е присъдил законната лихва от 12.10.2020 г. и отмяна на решението в останалите му осъдителни части и отхвърляне на предявените искове; евентуално отмяна на решението в частта, с която е отхвърлено възражението му за прихващане и уважаване на същото. Прави се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 за МРАВ за осъществена безплатна адвокатска защита пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „***“ ЕООД чрез процесуалния представител адв. Д. П., с който се изразява становище за неоснователност и недоказаност на депозираната въззивна жалба и се оспорват изложените в нея твърдения, а първоинстанционното решение се приема за допустимо и правилно.

Навеждат се доводи за допустимост на решението и се акцентира, че съдът не се е произнесъл по непредявена претенция за лихва, доколкото в и.м. е направено искане за присъждането й, а в хода на съдебното дирене същата претенция е поддържана, като в решението си районният съд правилно е посочил начална дата – дата на постъпване на и.м. в КнРС, съобразно заявеното искане.

Прави се подробно изложение на фактическата обстановка по делото в подкрепа 2 основателност на предявения иск. Определят се като недоказани твърденията на въззивника, че ремонтът бил възложен на физическо лице, различно от ищцовото дружество и се твърди, че между страните е налице валидно сключен договор за изработка – ремонт на процесния автомобил, по който въззиваемото дружество било изправна страна. Подчертава се, че всички действия по огледа и ремонт на МПС са били извършени със знанието и по възлагане от въззивния жалбоподател, проверявани лично от него, и не се оспорвали от негова страна изпълнението и качеството на извършените ремонтни дейности и той лично бил приел ремонтните дейности, а изпълнителят „***“ ЕООД бил предоставил на въззивника информация за всички вложени материали и стойността им. Въззиваемото дружество счита за недоказани твърденията на въззивника, че „***“ ЕООД е отлагал изпълнението на ремонта, за да ремонтира други автомобили, възлагал е изпълнение на ремонтни дейности на трети лица и не бил позволил на въззивника да си тръгне с джипа, като твърди, че въззивникът сам бил слязъл от колата, предал ключовете и си тръгнал, след като му било отказано от страна на изпълнителя да му се направи отстъпка и авансово дадената от него сума от 1140 лв. му била върната. Счита, че са налице предпоставките за упражняване право на задържане на МПС от негова страна. Навежда аргументи за неоснователност на направените възражения за прихващане на въззивника, като акцентира върху датата посочена от ответника – 07.10.2019 г. Посочва, че ремонтът е извършван от 09.09.2019г. до 22.05.2020г., през който период въззивникът лично възлагал, контролирал и приемал изпълнените ремонтни дейности, като за този период нямало задържане на автомобила, а след последната дата автомобилът бил задържан поради липса на плащане от страна на въззивника за извършения ремонт, същевременно обезценяване на автомобила от 07.10.2019 г. до депозиране на и.м. не било налице, дори цената на автомобила била значително по-висока в сравнение с цената му към 09.09.2019 г.

Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноските за въззивната инстанция.

Депозирана е втора въззивна жалба с вх. № 260305/10.02.2022 г. от Е. В. М. с ЕГН **********, с адрес гр. Кюстендил, ул. „*** № 12а, чрез пълномощника адв. Г. М. от АК – Кюстендил, със служебен адрес и съдебен адрес на ответника: гр. Кюстендил, пл. „***“ № 1, ет. 5, офис 12, насочена против Определение № 260007 от 12.01.2022 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 127/2021 г. по описа на същия съд.

Въззивникът обжалва постановеното по реда на чл. 250 от ГПК определение с твърдение за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Акцентира върху липсата на мотиви в обжалваното определение.

Иска се отмяната му и отхвърляне на предявеното искане на ищцовото дружество за признаване правото му на задържане на процесното МПС. Прави се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 за МРАВ за осъществена безплатна адвокатска защита пред въззивната инстанция.

3

В законоустановения срок е подаден писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна „***“ ЕООД чрез процесуалния му представител адв. Д. П., с което се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба, акцентира се върху бланкетното й съдържание, без посочване на конкретни пороци, обосноваващи отмяна на обжалваното определение. Релевират се доводи в подкрепа на основателността на упражняваното от ищцовото дружество право на задържане върху МПС и се подчертава, че правото на задържане по чл. 91 от ЗЗД има акцесорен характер по отношение на главното вземане, а предвид уважаването от съда на предявения главен иск, основателно е направеното искане относно правото на задържане.

Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното определение.

С протоколно определение от о.с.з., проведено на 19.05.2022 г. по в. гр. д. № 154/2022 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, въззивната инстанция е прекратила производството по делото, като го е върнала на първоинстанционния съд за произнасяне по заявените искания за поправяне и тълкуване на постановеното от съда решение, обективирани в молба с вх. № 267363 /лист 68 от първоинстанционното дело/.

С Решение № 260022 от 30.08.2022 г., постановено по гр. д. № 127/2021 г. по описа на ДнРС, районният съд е отхвърлил претенциите на Е. В. М. срещу „***“ ЕООД за заплащане на иска за обезщетение за имуществени вреди и пропуснати ползи в размер на 600 лева, както и възражението за заплащане на 2340.60 лв. неплатени ремонтни дейности и обезщетение от 400 лв. за обезценяване на МПС джип „***“ от 07.10.2019 г. до подаване на иска, както и е отхвърлил претенцията за заплащане по 50 лева на месец за задържане на автомобила до предаването му.

Депозирана е въззивна жалба вх. № 261364/09.09.2022 г. от Е. В. М., чрез пълномощника адв. Г. М. от АК – Кюстендил, насочена срещу така постановеното Решение № 260022/30.08.2022 г. по гр. д. № 127/2021 г. по описа на ДнРС С въззивната жалба се навеждат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт като необоснован и постановен при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и се иска отмяната му. Въззивникът сочи, че произнасяйки се по молбата за тълкуване на ищеца, районният съд не само не е изтълкувал първоначалното си решение, но дори се е произнесъл по непредявени от ответника срещу „***“ ЕООД искове. Твърди, че решението в тази си част е необосновано, като в него липсват мотиви защо ДнРС е приел, че ищцовото дружество правомерно задържа автомобила на ответника, след като видно от доказателствата по делото било, че ремонтът не е извършен в уговорения срок, ответникът е заплатил за ремонта сума 1000 лева на управителя *** и не търпи имуществени вреди от невъзможността да ползва автомобила си и от обезценяването.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от адв. Д. П., в качеството й на процесуален представител на „***“ ЕООД. Въззиваемата страна твърди, че жалбата е неясна, немотивирана и неотговаряща на изискванията на чл. 260 ГПК, евентуално в случай 4 на приемането й, оспорва изложените в нея твърдения като неоснователни и недоказани.

Иска се оставяне на жалбата без разглеждане, евентуално, оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноските пред въззивната инстанция.

Кюстендилският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Съдът е приел въззивна жалба вх. № 267112/28.07.2021 г., въззивна жалба вх. № 260305/10.02.2022 г. и въззивна жалба вх. № 261364/09.09.2022 г. за допустими като изхождащи от надлежна страна - ответник в първоинстанционното производство, подадени са в срок и са насочени срещу съдебни актове, подлежащи на въззивна проверка.