Решение № 740 от 02.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 740 гр. Пловдив, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20235330200433 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х. Е. В., ЛНЧ: **********, с адрес – ***, срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4230827 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за движението по пътищата му е наложена глоба в размер на 100лв.

/сто лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

В жалбата се сочи, че обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен. Сочи нарушение на сроковете по чл.34 от ЗАНН, включително предвид отсъствието на датата на издаване електронния фиш в одобрения от министъра на вътрешните работи образец. На следващо място посочва, че макар в електронния фиш да е отбелязано, че е отчетен толеранс от – 3 km/h, такъв реално не е отчетен. Взема становище, че не са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, както следва – чл.10, ал.1 от Наредбата – протоколът за използване на автоматизирано техническо средство не е надлежно попълнен, чл.10, ал.3 от Наредбата – не е направена снимка на разположението на 1 мобилната камера, чл.15 от Наредбата – заснемането е било извършено без да е налице предварително определен план от началника на ОД МВР – Пловдив за използване мобилната камера, както и служителят, който е използвал АТСС, не е преминал задължителното обучение. Предлага електронния фиш да бъде отменен, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В допълнителна молба процесуалният представител поддържа жалбата, като отново предлага електронния фиш да бъде отменен.

Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител, в писмено становище на процесуалния си представител – юрисконсулт П. оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен и законосъобразен, като развива аргументи по същество. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в условията на евентуалност - присъдените разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

В случая въззиваемата страна не е изпълнила задължението си по чл.60, ал.2 от ЗАНН да окомплектова преписката в пълнота, доколкото не е изпратила доказателства за момента на получаване препис от електронния фиш от жалбоподателя, въпреки че данни в такъв смисъл са поискани от съда включително изрично с Разпореждане от 10.02.2023г.. Още неотносими в случая са справки от електронна система, доколкото липсват всякакви данни за начина на връчване, дал основания за отразяване на дата във въпросната система. Ето защо и оглед разпределение доказателствената тежест по делото, съдът следва да приеме, че настоящата жалба е подадена в законоустановения срок.

Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

2

Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с жалба.

От фактическа страна е установено, че на 13.11.2020г., в 08:21 часа, в с.Стряма, на ул.„Васил Левски“ до номер 52,с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение - № TFR1-M № 648 било заснето движение на товарен автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с регистрационен номер „***“ с измерена скорост от 74 км./ч..

Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която било вписано движение с установена скорост от 77 км./ч. – превишение с 27 км/ч. Като дата и час на нарушението били изведени показанията за дата 13.11.2020г. и час - 08:21:40ч., като място на нарушението били отразени географски координати.

В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било вписано името на жалбоподателя Х. Е. В..

Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи – относно начина на установяване на нарушението.

3

Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час. В случая се твърди нарушение, извършено в населено място, а именно – с.Стряма, на ул.„Васил Левски“ до номер 52, като съгласно същата разпоредба е забранено превишаването на стойност на скоростта от 50 км./ч за МПС.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Съгласно чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената скорост в населено място, се наказва – за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба в размер на 100 лв..

Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.

Твърдяното нарушение е установено с одобрен тип средство за измерване, съгласно Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, прието по делото като писмено доказателство. В този смисъл следва да се отбележи, че действително горното удостоверение е валидно до 24.02.2020г. - съгласно отбелязаното в последното. Въпреки това, съгласно разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията - когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.

Съгласно Протокол № 2-33-20 от 10.04.2020г. за лабораторна проверка, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение № TFR1-M 530 е преминала проверка в лабораторни условия за точността на 4 измерване.

Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а именно – товарен автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с регистрационен номер „***“ се установява от приложена справка база данни КАТ, от която е видно, че последното е собственост на „ДАУН КРИЕЙТЪРС“ АД.

От публично достъпния по електронен път Търговски регистър се установява, че представляващ дружеството „ДАУН КРИЕЙТЪРС“ АД е жалбоподателят Х. Е. В..

Съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП - когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.

В случая няма данни жалбоподателя да се е възползвал от правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, във вр. с чл.188, ал.2 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало товарен автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с регистрационен номер „***“ към момента на твърдяното нарушение – 13.11.2020г..

Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя относно нарушение на сроковете по чл.34 от ЗАНН, включително предвид отсъствието на датата на издаване електронния фиш в одобрения от министъра на вътрешните работи образец. Тук на първо място следва да се посочи, че предвид самата природа на електронния фиш, която се изразява в това, че законодателят е решил да придаде определено правно значение на показанията на едно автоматизирано техническо средство, то електронния фиш бива издаден тогава, когато техническото средство е отчело нарушението, а именно – на датата на нарушението. Ето защо, в случая напълно неотносими са и сроковете по чл.34 от ЗАНН, доколкото същите визират срок за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление, каквито при електронния фиш липсват.

Също неоснователно е възражението, че макар в електронния фиш да е отбелязано, че е отчетен толеранс от – 3 km/h, такъв реално не е отчетен.

Както вече бе посочено – отчетената от техническото средство скорост е 77 км./ч., а електронният фиш е издаден за наказуема скорост – 74 км./ч..

5

Неоснователно е и становището на допуснато нарушение на чл.10, ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи – че не е направена снимка на разположението на мобилната камера. Същата снимка е приложена по административната преписка.

Съдът намери за неоснователно и становището за нарушение на чл.15 от Наредбата № 8121з-532 от 12.05.2015г., а именно – заснемането е било извършено без да е налице предварително определен план от началника на ОД МВР – Пловдив за използване мобилната камера. Ежемесечното планиране на използването на АТСС по смисъла на чл.15, ал.2 от Наредбата – същият е въпрос, който касае организационни правомощия началниците структурни звена и няма никакво отношение към законосъобразността на издадения електронен фиш.

Въпреки това, в случая по делото се установи, че съгласно представения Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи Рег.№ 329р – 12952/24.11.2020г. от дата 13 .11.2020г. – на същата дата и място – с.Стряма, на ул.„Васил Левски“ до номер 52 с посоченото техническо средство е контролирано движението на МПС с посоката движение от гр.Пловдив към гр.Раковски/в двете посоки.

Същевременно, в обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4230827 на ОДМВР няма посочена посока на движение на товарен автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с регистрационен номер „***“.

Тук следва да се отбележи, че макар в същия протокол с Рег.№ 329р – 12952/24.11.2020г. от дата 13 .11.2020г. да е посочен контрол на МПС в двете посоки (от гр.Пловдив към гр.Раковски и в обратната такава), то в електронния фиш няма твърдение, че МПС с регистрационен номер „***“ се е движило в посока от гр.Пловдив към гр.Раковски и в обратната такава.