Решение № 224 от 30.03.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Бургас, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20262100500023 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 22935/25.11.2025г. на адвокат Рамадан Бехчет Нуредин-процесуален представител на основание чл.26,ал.2 от ЗПрП на ищеца С. П. С. , срещу Решение № 2445/05.11.2025г. по гр.д.№ 2065/2025г. по описа на РС-Бургас , с което решение е отхвърлен предявения от С. П. С., ЕГН ********** с адрес *** срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ със седалище и адрес на управление гр. София, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания за периода от 05.04.2024 г. до 04.06.2024 г. вследствие на осъществена дискриминация, основана на „гражданство“ и изразяваща се в това, че са създадени унизителни и обидни условия в местата, определени за престой на открито в ЗОЗТ Дебелт, тъй като не била осигурена тоалетна и вода, а на магазина на едно от местата за престой на открито не била осигурена сянка, ведно със законна лихва върху главницата от 15000 лева, считано от депозиране на исковата молба в съда - 12.06.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

Във въззивната жалба адв. Рамадан Бехчет Нуредин твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.Намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на правната норма от обективна и субективна 1 страна.Намира, че е налице нарушение на чл.4 от ЗЗДискр, като по отношение на лицето третирането е извършено съзнателно, за което подробни аргументи били изтъкнати в молба , входирана на 14.05.2025г. в БРС.Моли се постановяване на съдебно решение, с което обжалвания съдебен акт бъде отменен и се постанови друго решение, с което предявения иск се уважи изцяло.

Постъпил е писмен отговор от ГД „Изпълнение на наказанията“ чрез процесуален представител Мирела Славова- старши юрисконсулт, регистрирана с вх.№ 54544/22.12.2025г. БРС, в който се заявява становище за неоснователност на въззивната жалба и се заявяват обстоятелства по фактите по делото ,както и се сочи, че спрямо ищеца не била осъществена дискриминация по ЗЗДискр.,за което се излагат подробни съображения. Моли се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Предявеният иск е с правно основание чл.71,ал.1,т.3 от Закон за защита от дискриминация.

Бургаският Окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на Закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото първоначално е образувано в

Административен съд-Бургас по искова молба от С. П. С., ЕГН ********** с адрес ***,предявена срещу ГД „Изпълнение на наказанията“ със седалище и адрес на управление гр. София,като с определение № 2371/13.03.2025г. по адм.д.975/2024г. на Адм.съд-Бургас делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Районен съд-Бургас,където е образувано като гр.д.№ 2065/2025г. на БРС.

С исковата молба С. С. претендира постановяване на съдебно решение, с което ответникът ГД „Изпълнение на наказанията“ да заплати на ищеца сумата от 15000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания,търпени за периода от 05.04.2024 г. до 04.06.2024 г. вследствие на осъществена дискриминация, основана на признак „гражданство“ и изразяваща се в това, че били създадени унизителни и обидни условия в местата, определени за престой на открито в ЗОЗТ Дебелт, тъй като не била осигурена тоалетна и вода, а на магазина на едно от местата за престой на открито не била осигурена сянка, ведно със законна лихва върху главницата от 15000 лева, считано от депозиране на исковата молба в съда 12.06.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. С нарочна молба от 14.05.2025 г. ищецът конкретизира, че за чуждите граждани тези условия били осигурени, а за българските граждани липсвала осигурена тоалетна, течаща вода и сянка в местата, определени за престой на открито в ЗОЗТ Дебелт,което създавало унизителни и обидни условия, които препятствали нормалния престой на открито и се осуетявало правото на престой на открито.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът ГД „Изпълнение на наказанията“ чрез старши юрисконсулт Мирела Славова е 2 подал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск. Не се оспорва, че в процесния период ищецът е настанен в ЗОЗТ Дебелт. Оспорват се твърденията на ищеца за наличие на дискриминационно отношение на основание „гражданство“.Освен това се твърди, че в ЗОЗТ Дебелт имало само един чужд гражданин, настанен в една група с ищеца и който осъществявал правото си на престой на открито по едно и също време и място с ищеца.Представя справка и график за престоя на открито.

С постановеното от районния съд решение искът е отхвърлен като недоказан, като съдът приел, че не са ангажирани доказателства, обосноваващи предположение за осъществяване спрямо ищеца на твърдяната в исковата молба дискриминация.В допълнение БРС е посочил, че дори по делото да са били ангажирани доказателства за наличие на твърдяната от ищеца дискриминация, ответникът е представил справка и график за престоя на открито, от които се установява, че за процесния период в общежитието е настанен само един чужд гражданин, който е в група с ищеца и който осъществявал престоя си на открито при същите условия както всички останали затворници.

С оглед твърденията на страните и събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Ищецът твърди, че от 05.04.2024г. бил преместен в ЗОЗТ –Дебелт, което обстоятелство се признава от ответника с писмения му отговор, в който се сочи, че ищецът С. е бил настанен на 29.06.2022г. в Затвора-Бургас, а на 04.04.2024г. е преразпределен в затворническо общежитие „закрит тип“Дебелт към Затвор-Бургас.

От представени от ответника Справка от 24.07.2025г. , изготвена от главен инспектор Николай Стоянов –Началник на ЗО“ Дебелт“ към ЗатворБургас и „График за престой на открито, спортни дейности, ползване на фитнес зала в ЗО „Дебелт“ и ЗО „Дебелт 1“ се установява, че престоя на открито е ежедневен, като общият времеви престой на открито на всички лица е с продължителност 1 час и 30 минути според посочения график; според представената справка за процесния период в общежитието е настанен само един чужд гражданин, който е в група с ищеца и който осъществявал престоя си на открито при същите условия както всички останали затворници. В така представената справка е отразено, че обособените зони за престой на открито разполагат с необходимото пространство, съоръжения и екипировка за поддържане и насърчаване на добро физическо здраве;местата за престой разполагали с пейки и навес, който осигурявал сянка.

От въззивната инстанция по заявено от въззивника С. доказателствено искане е изискана справка от Омбудсмана на РБългария, който представя по делото Доклад за извършена внезапна проверка в ЗО „Дебелт“ към ЗатворБургас през 2024г. Със същия доклад е установено, че мястото за престой на открито разполага със спортни съоръжения, пейки и навес, който да осигурява сянка. Констатирано е , че въпреки наличните сенници, бетонната площадка се нагрявала през летните месеци, поради което институцията на омбудсмана 3 препоръчва по възможност да бъдат осигурени и инсталирани допълнително сенници в мястото за престой на открито.Към момента на проверката в ЗО има течаща вода,като ръководството посочило, че периодично /един-два пъти месечно/ се случвало водата да прекъсва поради проблем в цялата община.

Други доказателства по делото както пред районния съд, така и пред въззивната инстанция, не са заявявани и ангажирани от страните по делото.

При установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

За уважаването на иск чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр . е необходимо да бъдат установени всички елементи в разпоредбата, а именно: по-неблагоприятно третиране на лице, въз основа на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Р. България е страна, като преценката се извърши в сравнение с начина, по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Ищецът носи основната доказателствена тежест в производството по чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр., а предвиденото в закона разместване на доказателствената тежест възниква единствено след доказване на твърденията, от които може да се направи извод за наличие на дискриминация. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес/чл. 154 от ГПК/ предвижда, че страната, която претендира за себе си изгодните последици от определени факти, трябва да докаже настъпването на тези факти. В отклонение от това общо правило, чл. 9 от ЗЗДискр. размества доказателствената тежест, задължавайки ответника-въззиваем да доказва отрицателния факт- че не е допуснал неравностойно третиране. В тежест на ищеца-въззивник е обаче да установи фактите, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, изразяваща се в различно, неравно третиране на основата на твърдяния признак „гражданство“ и че няма обективно и разумно оправдание, свързано със защита на обществения интерес,както и че липсва пропорционалност между използваните средства и преследваната цел. В тежест на ответника-въззиваем е да установи, че правото на равно третиране не е било нарушено - чл. 9 от ЗЗДискр.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр . забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или международен договор, по който Република България е страна. В чл. 4, ал. 2, ал. 3 от ЗЗДискр. се съдържа определение на понятията "пряка дискриминация" и "непряка дискриминация", като и в двата случая неправомерният резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други, при сравними сходни белези. Необходимо е да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която следва да 4 попада в категорията на изброените признаци

С оглед установената по делото фактическа обстановка липсват ангажирани от ищеца доказателства, обосноваващи каквото и да е някакво предположение за осъществяване спрямо него на твърдяната в исковата молба дискриминация на признак „гражданство“ за посочения период от време, поради което съобразно чл. 9 ЗЗДискр. тежестта на доказване по делото в случая не е обърната и лежи изцяло върху ищеца.Само в случай, че ищецът С. беше доказал твърденията си, от които да може да се направи извод за наличие на дискриминация, ответникът-въззиваем

ГД“Изпълнение на наказанията“ следваше да доказва отрицателния факт,а именно: че не е допуснал неравностойно третиране на заявения от ищеца признак „гражданство“

С оглед на това съдът приема, че оставайки недоказан, предявенят иск по чл.71,ал.1,т.3 ЗЗДискр. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Правилен е довода на районния съд затова, че дори по делото да бяха ангажирани доказателства за наличие на твърдяната от ищеца дискриминация,от ангажираните от ответника доказателства по делото справка и график за престоя на открито, се установява, че за процесния период в общежитието е настанен само един чужд гражданин, който е в група с ищеца и който осъществява престоя си на открито при същите условия, както всички останали затворници.