Решение № 234 от 21.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 234 гр. Пловдив, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20235001000276 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 34, постановено на 27.01.2023 г. по т.д.

1187/2021 г. на Окръжен съд-Стара Загора, с което е отхвърлен предявеният от С. Я. С. против „Д.З.И. - О.З.“ ЕАД-гр. С. иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за сумата 62 492,72 лв., представляваща претендирано застрахователно обезщетение по щета №44012312100204, с полица №...., валидна от 17.03.2020г. до 16.03.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба -17.06.2021г. до изплащане на сумата, и е осъден С. Я. С. да заплати на „Д.З.И. - О.З.“ ЕАД-гр. С. сумата 3180лв., представляваща направените по делото разноски.

Жалбоподателят С. Я. С. моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата от 24.02.2023 г., и да бъде постановено от въззивния съд решение, с което да бъдат уважени предявените от него искове. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 17.06.2021 г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 405, ал.1 от КЗ и чл. 409 от КЗ във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане 1 на ответника „Д.З.И. - О.З.“ЕАД-гр. С. да му заплати сумата 62 492,72 лв., представляваща застрахователно обезщетение по сключен на 17.03.2020 г. с комбиринарана застрахователна полица № .... договор за автомобилна застраховка „Каско+“ със „Д.З.И. - О.З.“ЕАД-гр.С. от С. Я. С. като застраховащ и „Б. БГ“АД-гр.С. като застрахован, дължимо и неизплатено от застрахователя за вреди, причинени при настъпването на 14.01.2021 г. на застрахователно събитие – ПТП, в резултат на което са направени разходи за възстановяване на лекия автомобил марка „...“, модел „...“ с рег. № ... в размер на посочената сума, ведно с обезщетение за забавата в изплащането на тази сума в размер на законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 17.06.2021 г. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата „Д.З.И. - О.З.“ЕАД-гр.С. моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, посочени в писмен отговор от 20.04.2023 г. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, видно е и от представения в копие с исковата молба договор (комбинирана застрахователна полица) № .... от 17.03.2020 г. (лист 20 от досието на делото на окръжния съд), че между ответното застрахователно дружество, С. Я. С. като застраховащ и „Б. БГ“АДгр.С. като застрахован е сключен договор за застраховка „Каско+“, съгласно който застрахователното дружество се задължава на основание платена застрахователна премия да обезщети застрахования при настъпване на вреди на лекия автомобил марка „...“, модел „М850I ...“ с рег. № ... в рамките на застрахователния срок 17.03.2020 г.-16.03.2021 г., като застрахователната премия от общо 10 224,85 лв. е дължима разсрочено на четири вноски, първата от които в размер на 2 609,89 лв., а останалите три – по 2 609,88 лв.

Безспорно е, че договорът за застраховка е сключен с оглед сключен на 11.03.2020 г. между „Б. БГ“АД-гр.С. като продавач и С. Я. С. като купувач 2 договор за продажба на изплащане със запазване правото на собственост до изплащане на цената на лекия автомобил и съгласно уговорката в т.4 от този договор. Безспорно е, че на 14.01.2021 г. е настъпило ПТП, при което застрахованият лек автомобил е бил увреден. Няма спор, че на 15.01.2020 г. е подадено до застрахователя уведомление за настъпването на застрахователното събитие. Не се спори, че за извършения ремонт на МПС е издадена на 8.03.2021 г. фактура на стойност 62 492,72 лв. с ДДС (исковата сума). Безспорно е, че застрахователят е отказал да заплати застрахователно обезщетение, като се позовал на чл.9.1.8 от ОУ на „Д.З.И. - О.З.“ЕАД.

Ищецът твърди с исковата молба, че с оглед сключения договор за финансов лизинг и на основание чл. 384,ал.2,т.1 от КЗ при частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя, поради което той има право да получи обезщетението за твърдените частични вреди по застрахования автомобил. Твърди, че застрахователят неоснователно е квалифицирал действията на ищеца като водач на застрахования автомобил при настъпването на ПТП на 14.01.2021 г. като проява на груба небрежност и основание за отказ за изплащане на обезщетение, тъй като бил налице изключен риск по смисъла на чл.9.1.8 от ОУ на „Д.З.И. - О.З.“ЕАД.

С отговора на исковата молба от 4.08.2021 г. ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди, че в случая е налице основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя поради наличие на проявена груба небрежност от страна на застрахования, която груба небрежност се изразява в неполагането на грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.

Твърди, че причината за настъпването на процесното ПТП са извършените многобройни нарушения на правилата за движение по пътищата съгласно ЗДвП, а именно на разпоредбите на чл.94,ал.3 от ЗДвП (за престой и паркиране в населените места ППС се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя), тъй като ищецът е паркирал процесното МПС срещу посоката на движението, на чл.5,ал.2,т.4 от ЗДвП (да не извършва маневри, изразяващи се в последователно внезапно преминаване в лентите за движение), тъй като ищецът рязко е потеглил и навлязъл в пътната лента, в която насрещно се е движил другият лек автомобил, на чл. 16,ал.1,т.1 от ЗДвП (на пътното платно 3 с двупосочно движение на водача е забранено да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне), тъй като ищецът неправомерно е допуснал автомобилът му да навлезе в лентата за насрещно движение, което е основна причина за настъпването на ПТП, на чл.

20 и чл. 21 от ЗДвП, тъй като ищецът се е движил със скорост, несъобразена с конкретния пътен участък, условията на видимост и наличното ограничение на скоростта от 40 км./ч., на чл. 5,ал.1,т.1 от ЗДвП (всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасност и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората), тъй като ищецът е причинил средна телесна повреда на пътник в другия лек автомобил. Счита, че извършването на посочените нарушения може да се характеризира като неполагане на грижата, която би положил и най-небрежният човек, и представлява допуснато от ищеца увеличение на покрития от застраховката риск – увреждане на автомобила вследствие на ПТП, поради което е налице изключен риск съгласно чл.9.1.8. от ОУ, представляващи неразделна част от сключения между страните застрахователен договор. Твърди, че ищецът не е спазил задължението си по чл. 395,ал.1 от КЗ да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество, което представлява неизпълнение на задълженията му по сключения застрахователен договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя, предвидено е в закона и в ОУ към застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие съгласно чл.

408,ал.1,т.3 от КЗ. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и твърдените от ищеца вреди по автомобила. Заявява, че настоящият застрахователен договор не е влязъл в сила. Евентуално, при приемане, че отговорността на застрахователя следва да бъде ангажирана, оспорва иска по размер. Заявява, че претендираната от ищеца сума на обезщетението е завишена и не отговаря на действително причинените вреди по застрахованото МПС. Възразява, че на основание чл. 395,ал.4 от КЗ застрахователното обезщетение следва да бъде намалено, тъй като ищецът не е спазил задължението си да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, като счита, че намалението следва да бъде със 70%.

Оспорва и акцесорния иск за присъждане на лихва, тъй като счита за неоснователна главната претенция за присъждане на обезщетение.

С допълнителната искова молба ищецът заявява, че неоснователно 4 ответникът твърди да са налице основания за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение поради проявена груба небрежност от застрахования. Заявява, че са неоснователни твърденията на ответника за извършени от ищеца нарушения на Закона за движение по пътищата. Заявява, че в случая предполагаемите допуснати от ищеца нарушения с оглед характера и тежестта им не съставляват груба небрежност, а само обикновена такава – неполагане на дължимата от добрия стопанин грижа, поради което не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл.9.1.8 от ОУ на застрахователния договор. Заявява, че в случая дори и да се установят действия на водача по управление на превозното средство и допуснати от него нарушения на ЗДвП, посочени от ответника, доколкото те ще са извършени само при обикновена небрежност, не богат да бъдат квалифицирани като невземане на мерки за предпазване на застрахованото имущество по смисъла на чл. 395,ал.1 от КЗ. Заявява, че не е налице основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по чл.

408,ал.1,т.3 от КЗ. Заявява, че е неоснователно твърдението, че застрахователният договор не е влязъл в сила, като е видно от приложената застрахователна полица, че застраховката „Каско+“ е сключена за периода от 17.03.2020 г. 0о 16.03.2021 г. Оспорва като неоснователни възраженията, че застрахователното обезщетение е завишено и не отговаря на действителните вреди на застрахованото МПС и за намаляване на застрахователното обезщетение на основание чл. 395,ал.4 от КЗ.

С отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа заявените с отговора на исковата молба възражения.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че с оглед събраните по делото доказателства е основателно възражението на ответника относно наличието на обстоятелства, водещи до изключен риск съгласно ОУ на ответното дружество, изразяващи се в проявена груба небрежност на водача на застрахования автомобил. Съдът приема, че водачът на застрахования лек автомобил „...“ преди момента на удара се е движел със скорост около 33,05 км./ч., която е била съобразена с разрешената за движение в населено място, но тя е развита за сравнително кратък период от време и то при извършваната маневра от страна на този автомобил, управляван от ищеца, излизане от реда на паркираните автомобили, където 5 автомобилът също е бил паркиран, като преди да започне маневрата ищецът не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него, не се е съобразил с местоположението на лекия автомобил „Т. Я.“, с посоката му на движение и със скоростта му, и всичко това е станало причина за настъпване на ПТП. Въз основа на присъдата по НОХД № 2042/2021 г. на СтРС съд приема, че започвайки маневрата ищецът е започнал движение в посока север в западната лента за движение, предназначена за движение на юг, където в същия момент се е движил лекият автомобил „Т.“, при което е настъпил удар между двата автомобила, като с присъдата ищецът е признат за виновен за това, че при управлението на лекия автомобил „...“ е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.

25,ал.1 от ЗДвП, като по непредпазливост е допуснал причиняване на средна телесна повреда на пътника в лекия автомобил „Т.“ Р.Р.. Съдът посочва, че в случая в наказателното производство е установено, че ищецът е предприел маневра излизане от реда на паркираните превозни средства, като преди да започне маневрата не е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него, и не се е съобразил с местоположението на лекия автомобил „Т.“, с посоката му на движение и със скоростта му. Съдът преценява, че скоростта на движение и начинът, по който е извършил маневрата за привеждане на лекия автомобил от паркирано положение в състояние на движение, внезапното заемане на западната лента за движение, предназначена за движение на юг, където в същия момент се движил лекият автомобил „Т.“ без да се увери, че в тази лента не се намира друго ППС, причиненият в резултат на това поведение удар с този автомобил, причинената средна телесна повреда на лицето Райко, всички тези обстоятелства, свързани с поведението на ищеца при управление на застрахования при ответника автомобил съдът приема, че представляват груба небрежност, проявена от ищеца по смисъла на чл.9.1.8. от ОУ на застрахователя. Съдът преценява, че ищецът е нарушил с поведението си и поетите по договора за застраховка „Каско+“ задължения, а именно чл.10.1 от ОУ, съгласно който застрахованият/застраховащият е длъжен да пази и ползва МПС с грижата на добър стопанин, като грижата на добрия стопанин в случая изисква полагане на необходимата грижа в достатъчна степен при ползването и управлението на застрахованото МПС – повишено внимание и концентрация, предвиждане на възможните неблагоприятни последици при 6 неправомерно управление на лекия автомобил, включително и съблюдаване на правилата за движение по пътищата, за да не води нарушаването им до противоправни последици, каквито са настъпили в случая.

Разпечатката съдържа 27 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c0ff0afc-2d38-43a9-9519-1768d24aa4b9