Определение № 1417 от 21.09.2022, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1417 гр. Варна, 21.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ат. Атанасов като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело № 20223100900590 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на “Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749, с която e предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване на дължимостта от ответницата Е. К. П. /Х./, с ЕГН **********, на сумите, за които по ч.гр.д.№848/2010г. на PC Варна, е издадена Заповед №430/25.01.2010г. за изпълнение на парично задължение въз основана документ по чл.417 от ГПК.

При проверка на допустимостта на производството, съдът констатира, следното:

Видно е от материалите по приложената към настоящото дело преписка от ч.гр.д.

№7890/2022г. на РС Варна, което е образувано с оглед унищожаването на ч.гр.д.

№848/2010г. на PC Варна, че гореописаният иск е предявен в изпълнение на указанията на заповедния съд дадени с Разпореждане №25619 от 20.07.2022г. С въпросното разпореждане е прието, че връчването на заповедта за изпълнение и ПДИ на длъжника при условията на чл.47, ал.1 от ГПК, е нередовно, респективно че подаденото възражение от същия, е постъпило в срока по чл.414 от ГПК, защото заповедта за изпълнение не се е стабилизирала до този момент и кредиторът, следва да предяви иска за установяване на вземането си.

Според задължителните разяснения дадени с т.10а от TP №4 от 18.06.2014г. по Тълкувателно дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК, съдът, разглеждащ иска по чл.422, респективно чл.415, ал.1 от ГПК, извършва самостоятелна преценка за наличието на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск за установяване на съществуването на задължение по издадена заповед за изпълнение, като при преценката си не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

Искът по чл.422 от ГПК е специален установителен и има за предмет стабилизиране на изпълнителните титули издадени в заповедното производство, т.е. за да е допустим същия е необходимо наличието на нестабилизирана заповед за изпълнение на парично задължение 1 и подадено в срок възражение от длъжника. В случая видно от преписка от ч.гр.д.

№7890/2022г. на РС Варна е, че макар да не е налице редовно връчване на изпратените до длъжника ПДИ с изх.№02434 от 09.02.2010г. и Заповед за изпълнение, то същия е узнал за въпросните документи в хода на изпълнителното производство, съответно порока на връчването е саниран.

От представените в заповедното производство документи носещи подпис на длъжника или на негов упълномощен представител, е видно, че същият е запознат с наличието на принудително изпълнение, което има за предмет вземанията по процесната заповед за изпълнение. След като длъжника е бил в известност за воденото изпълнително дело от самото му начало, включително на 20.10.2010г. е обещал да предложи план за погасяване на дълга, а в последствие е знаел за предприетите в границите на същото действия за погасяване на дълга, в това число чрез отчуждаване на негов недвижим имот, то следва, че длъжника е узнал за процесната заповед за изпълнение още през 2010г. или при всички случай далеч преди началото на 2022г.

Ето защо подаването на възражение по чл.414 от ГПК 21.06.2022г., е станало след изтичането на нормативно определяният двуседмичен срок за това, в резултат от което иска по чл.422 от ГПК, се явява недопустим поради липса на интерес за установяване на задължение по заповед, която не подлежи на оспорване от длъжника. В тази връзка, следва да се има предвид, че връчването на заповедта за изпълнение има за цел да се позволи на длъжника да оспори дълга-по основание и размер, което в настоящият случай очевидно същият не е направил, напротив изявил е желание за доброволно погасяване. В този смисъл да се приеме, че срока за подаване на възражение по чл.414 от ГПК, следва да се обвърже единствено с категоричното доказване на датата на връчване на заповедта за изпълнение, означава да се позволи на длъжника да злоупотреби с права или най-малкото да се възползва от собствената с пасивност, каквато очевидно не е целта на закона.

По изложените съображения, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.130 от ГПК за връщане на исковата молба и за прекратяване на производството по делото.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело №590/2022г. по описа на Окръжен съд Варна, образувано по искова молба на “Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749, с която e предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ чл.86, ал.1 от ЗЗД, за установяване на дължимостта от ответницата Е. К. П.

/Х./, с ЕГН **********, на сумите, за която по ч.гр.д.№848/2010г. на PC Варна е издадена Заповед №430/25.01.2010г. за изпълнение на парично задължение въз основана документ по чл.417 от ГПК, поради недопустимост на иска.

Определението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд, с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му.

2

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3