Определение № 222 от 08.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 222 гр. София, 08.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20241001000853 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба от ищеца - „Крам инс“ ЕООД, ЕИК 204321742, чрез адв. П., с която иска да бъде изменено постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските.

Молителят/ищецът - „Крам инс“ ЕООД твърди, че по делото няма направено възражение от ответника, че заплатеният адвокатски хонорар за въззивното производство е прекомерен. На следващо място твърди, че заплатеният адвокатски хонорар превишавал само с 11,32 лева минималният размер по Наредба 1 и не е прекомерен. Освен това, искането във въззивната жалба касаело само минималния такъв по наредбата. Моли въззивния съд да измени решението в частта за разноските и да му присъди още 2 275 лева или 2 263,68 лева.

Насрещната страна/ответникът – Държавата е подал в срок писмен отговор на молбата за изменение на решението в частта за разноските, чрез д. експерт В.. Счита, че искането е неоснователно, тъй като възражението било направено с въззивната жалба и правилно е уважено от въззивния съд по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Моли въззивния съд да остави без уважение искането на ищеца за изменение на въззивното решение в частта за разноските.

Молбата за изменение на решението в частта за разноските е допустима, тъй като е подадена от страна по делото и срещу подлежащ на изменение акт по чл. 248, ал. 1 от ГПК, в законния едномесечен срок за обжалване на невлязло в сила въззивно решение, но разгледана по същество е неоснователна.

Невярно е твърдението на молителя, че ответникът не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Такова възражение е направено още с въззивната жалба/л.9/, което е при условията на евентуалност, поради което е своевременно направено.

Въззивният съд е изложил мотиви и съображения/стр. 6 от решението/, че адв. възнаграждение в размер на 8 275 лева при цена на исковете в общ размер на 95 316,21 лева 1 и констатирана липса на фактическа и правна сложност е прекомерно.

Съгласно т. 1 и т. 3 от диспозитива на решение от 25.01.2024г. по дело С – 438/22 на СЕС, което е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България, на основание чл. 633 от ГПК, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения определен съобразно чл. 36 от ЗА и може да определи по-нисък размер от посочения в наредбата.

При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закон за адвокатурата вр. с чл. 7, ал. 3 от отменената Наредба №1/ 09.07.2004г. и няма ограничение да намали адвокатското възнаграждение и под предвидения минимален размер от 8 263 лева. Според настоящия съдебен състав, делото не представлява фактическа и правна сложност, тъй като се касае за безспорно установени факти в първоинстанционното производство, във въззивното производство няма наведени нови правни доводи и твърдения, не са събирани нови доказателствени средства и е проведено само едно открито съдебно заседание.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от „Крам инс“ ЕООД, ЕИК 204321742 за изменение в частта за разноските на решение № 106/24.02.2025г., постановено по в.т.д. № 20241001000853 по описа на САС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2