Решение № 866 от 20.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 866 гр. София , 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нели Куцкова

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20211000500772 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С решение № 260637 от 17.10.2020г., постановено по гр.дело № 3385/2018г. на Софийския градски съд, ГО, 15 състав, е признато за установено, по иск, предявен от К. К. А. против Банка ДСК ЕАД, че клаузата на т.24.3 от Общите условия на Банка ДСК за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити е нищожна, на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП като неравноправна, на основание чл.

143 ЗЗП. С решението на СГС е признато за установено, на основание чл. 422 ГПК, че К. К. А. дължи на Банка ДСК ЕАД суми, произтичащи от договор за ипотечен кредит с дата 03.10.2008г., както следва: на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ сумата 231 000 евро – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.05.2017г. до окончателното плащане; на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.2 ТЗ сумата 54 084,06 евро – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 19.07.2010г. до 16.05.2017г.; на основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата 347,35 евро – обезщетение (неустойка) за забава за периода от 15.10.2015г. до 16.05.2017г.; на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ сумата 1524 евро – такса управление (по т. 24.1.2 от Общи условия към договора за ипотечен кредит). С решението на СГС са отхвърлени исковете по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за разликата над 231 000 евро до предявения размер 231 060 евро – главница; по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.2 ТЗ за разликата над 54 084,06 евро до предявения размер 128 717,74 евро, като погасен по давност; по чл.92, ал.1 ЗЗД за разликата над 347,35 евро до предявения размер 702,90 евро; по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ, за разликата над 1524 евро до предявения размер 1823,04 евро, като погасен по давност и с правно основание чл.79, ал.1 1

ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 454,06 евро – застрахователни премии и К. К.

А. е осъден да плати на Банка ДСК ЕАД сумата 11 328,48 лева – разноски за заповедното производство и сумата 15 239,84 лева – разноски за исковото производство.

Въззивна жалба срещу решението е подадена от К. К. А., чрез пълномощника адв. И. Х., в частта, с която са уважени, предявените от банката установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК. Според жалбоподателя решението в обжалваните части е неправилно и необосновано. Сочи, че от представения по делото документ-писмо/жалба от 02.08.2011г., изходящ от него и адресиран до банката, категорично се установява, че кредитът е станал изискуем още на 06.06.2011г., както и че кредитополучателят е информиран за предсрочната изискуемост. Твърди, че видно и от приложеното по делото решение № 2262 от 30.11.2016г. на САС, постановено по гр.дело № 3456/2016г. още към 2012г. кредитополучателят е бил известен от банката за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит. В тази връзка се оспорват изводите на състава на СГС за датата на която кредитът е станал предсрочно изискуем. Оспорва се и изводът на съда за неоснователност на възражението на ответника по спора за изтекла погасителна давност по отношение на главницата и останалите претендирани суми. Искането е да бъде отменено решението в обжалваните части и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемия ищец Банка ДСК ЕАД, чрез пълномощника юрк. М. К., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва, като неоснователна. Изложени са подробни съображения за правилност и обоснованост на решението в обжалваните части.

Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Банка ДСК ЕАД с искова молба, с която против К. К. А. са предявени искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземания на банката по договор за ипотечен кредит от 03.10.2008г., както следва: за сумата 231 060 евро – главница, ведно със законната лихва, считано от 17.05.2017г. до окончателното плащане; сумата 128 717,74 евро – договорна (възнаградителна) лихва за периода от 19.07.2010г. до 16.05.2017г.; сумата 702,90 евро – обезщетение за забава (неустойка) за периода от 15.10.2015г. до 16.05.2017г.; за сумата 1823,04 евро – такса управление (по т. 24.1.2 от Общите условия към Договора за кредит) и за сумата 454,06 евро – застрахователни премии (по т. 26 вр. т.13.6 от Общите условия към договора за кредит)

В исковата молла се твърди, че на 03.10.2008г. между ищеца и ответника е сключен договор за ипотечен кредит, по силата на който, банката е предоставила 2 на кредитополучателя банков кредит в размер 231 000 евро със срок за издължаване 360 месеца, считано от датата на разрешаване на кредита 09.10.2008г. Сочи се, че към датата на сключване на договора, базовият лихвен процент бил 4,19%, стандартната надбавка- 3,60 %, намалена с отстъпка от 0,5% или лихвеният процент по кредита бил общо 7,29%, като кредитополучателя е следвало да заплаща лихва за целия период на договора, формирана от БЛП за този вид кредити, определян периодично от кредитора и стандартна надбавка, намалена с отстъпка, съгласно Условията за ползване на преференциален лихвен процент по програмата ДСК Уют. Твърди се, че страните договорили гратисен период за издължаване на главницата по кредита – 84 месеца, през които кредитополучателят можел, но не бил длъжен да погасява главницата, като в рамките на гратисния период, кредитополучателят имал право да погасява в избран от него момент, вкл. извън падежната дата по т. 6 от договора, част или цялата усвоена главница, както и да усвоява отново суми в рамките на направените погасявания. Твърди се, че Банката предоставила сумата по кредита, която била усвоена от ответника на 09.10.2008г.

Ищецът твърди, че поради забава в плащанията по договора за кредит над 90 дни, за банката възникнало правото да го направи предсрочно изискуем и с нотариална покана с рег. № 1876, том 1, акт 198 от 16.03.2017г. на нотариус с рег.

№ *** НК, връчена при условията на чл. 47 ГПК уведомила кредитополучателя за предсрочната изискуемост, като кредитът станал предсрочно изискуем на 15.05.2017г.

Твърди, че претендираните суми за главница, договорна лихва и обезщетение за забава са начислени съгласно уговорките в Договора за кредит, а претендираните заемни такси в размер 2277,10 евро са формирани от 1823,04 евро – такса управление (т. 24.1.2 от ОУ към Договора за кредит) и 454,06 евро – застрахователни премии (т. 26 вр. т.13.6 от ОУ към Договора за кредит).

Ищецът сочи също, че на 17.05.2017г. подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги и в Софийския районен съд било образувано гр.д. № 31128/2017г. на СРС, като на 22.05.2017г. срещу К.А. била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист за заплащане на следните суми: 231 060 евро, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на задължението; договорна лихва в размер 128 717,74 евро за периода от 19.07.2010г. до 16.05.2017г., обезщетение за забава в размер 702,90 евро за периода от 15.10.2015г. до 16.05.2017г., заемни такси в размер 2 277,10 евро; разноски в размер 14 189,85 лева, от които държавна такса и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение. Сочи, че на 13.02.2018г. банката била уведомена от заповедния съд, че по гр.д. № 31128/2017г. е постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед и в тази връзка банката подала исковата молба, с която против длъжника К.А. е предявила искове с правно основание чл.

422 ГПК.

В срока за отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете по основание и размер, като не оспорва, твърдението, че на 03.10.2008г. е сключил с банката договор за ипотечен кредит, който е усвоен на 09.10.2008г. Не оспорва и твърдението, че в полза на банката е издадена заповед за изпълнение и 3 изпълнителен лист по гр.д. № 31128/2017г., ГО, 128 състав на СРС, въз основа на който срещу него било образувано изпълнително дело. Ответникът твърди, че още на 17.11.2010г. чрез телефонно обаждане от служител на Банката разбрал, че кредитът е направен предсрочно изискуем, като според него предсрочната изискуемост е настъпила най-късно на 06.06.2011г. В тази връзка прави възражение за погасителна давност на всички претендирани суми.

Ответникът сочи, че на 21.10.2008г. банката е увеличила договорения лихвен процент с 0,5%, като на 13.07.2009г. и на 18.11.2010г. също е извършено увеличение на лихвения процент. Поддържа, че провел редица срещи с банката с цел преструктуриране на кредита, но до такова не се стигнало. Смята, че т. 24.3 от Общите условия на банката за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити е нищожна и неравноправна, съответно – нищожно и неравноправно е и увеличението на лихвения процент, извършено от банката. Във връзка с твърденията за нищожност на клаузата в общите условия за едностранно увеличение на лихвения процент, твърди, че кредитът и лихвите по него е следвало да бъдат изчислявани и погасявани при годишна лихва 7,29% при изпълнение на програма „ДСК Уют“ и при годишна лихва 7,79% при неизпълнение на програма „ДСК Уют“.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа изложените в исковата молба твърдения и оспорва твърденията и възраженията на ответника, съдържащи се в отговора. Поддържа, че законосъобразно е извършено едностранното увеличение на лихвата по кредита; че оспорваните клаузи не са неравоправни, а попадат в изключенията по чл. 144, ал. 3 ЗПП. Твърди, че Банката е предоставила преференциални условия и отстъпки в полза на кредитоискателя след подадена от него заявка за ползване на преференциален лихвен процент по програмата „ДСК Уют“, а лихвеният процент е променян поради неизпълнение на условията за ползване на договорената програма „Уют“ и е отпаднал преференциален променлив лихвен процент, договорен при изпълнение на програма „Уют“.

Ответникът е подал отговор на допълнителната искова молба, с който поддържа и уточнява твърденията и възраженията си, направени в отговора за настъпила погасителна давност и наличие на неравноправни клаузи.

Ответникът К. К. А. е предявил против Банка ДСК ЕАД инцидентен установителен иск - да се признае за установено, че разпоредбата на т. 24.3 от Общите условия на банката за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити е нищожна, т.к. е неравноправна и противоречи на закона и добрите нрави.

С отговора на инцидентния установителен иск Банка ДСК ЕАД оспорва иска като недопустим и неоснователен. Поддържа, че клаузата на т. 24.3 от ОУ попада в изключенията по чл. 144, ал. 3 ЗЗП.

Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.10.2008г. е сключен договор за ипотечен кредит между Банка ДСК ЕАД и К. К. А., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя 4 кредит в размер 231 000 евро със срок на издължаване 360 месеца, считано от датата на усвояването на сумата, като в чл.2, изр.2 от договора страните са уговорили 84 месеца гратисен период за издължаване на главницата, в който период кредитополучателят може, но не е длъжен да погасява главница.

В чл. 6 от договора е посочено, че падежната дата за издължаване на месечните вноски за главница и/или лихва е 15-то число на месеца, а според чл. 7 за предоставения кредит кредитополучателят заплаща лихва за целия период, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен процент по програма „ДСК УЮТ“, приложени към договора. Посочено е, че към датата на сключване на договора базовият лихвен процент е 4,19%, стандартната надбавка е 3,60 %, намалена с отстъпка 0,5% или лихвеният процент по кредита е общо 7,29%. Според т. 9.2 и т.