Решение № 6155 от 14.10.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6155 гр. София, 14.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100504519 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20112211/06.01.2024 г. по гр. д. № 57984/2020 г. по описа на СРС, 44 състав Столична община е осъдена да заплати на Х. Н. К., Н. Т. Д., Н. Т. К., Б. А. С. и В. А. С., последните двама в лично качество и като наследници по закон на И.Б.К., починала в хода на процеса по предявени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД обща сума в размер на 68716 лева, представляваща дължимо обезщетение за лишаване на ищците от ползването на част с площ от 168 кв.м. от притежаван от тях в съсобственост недвижим имот с идентификатор № *** по КККР на гр. София, заета от магазин „Средец“ с метално сглобяема конструкция на един етаж през периода от 21.08.2015 г. до 21.08.2020 г., от която сума съответно на Х. Н. К., Б. А. С. и В. А. С. – по 17179 лева всеки, на Н. Т. Д. и Н. Т. К. – по 8589,50 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като Столична община е осъдена да заплати на Х. Н. К., Н. Т. Д., Н. Т. К., Б. А. С. и В. А. С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 6948,64 лева – деловодни разноски.

1

Против решението е подадена въззивна жалба вх. №

25003780/08.02.2024 г. (пощенско клеймо от 30.01.2024 г.) от Столична община, в която са изложени съображения за неговата неправилност.

Въззивникът – ответник в първоинстанционното производство поддържа, че не били установени по несъмнен начин всички кумулативно изискуеми от закона предпоставки от фактическия състав на неоснователното обогатяване, позволяващ да бъде ангажирана отговорността на Столична община като ответник по делото. Не се установявало, че ответникът реално е използвал веща и не е реализирал приходи от нея. Задължение за обезщетяване на собственика можело да произтече и при създадена възможност за спестен наем, който биха плащали, ако вещта била ползвана, а обедняването на собственика се съизмервало със същата сума. От събраните по делото доказателства не се установявало ползването на незастроената част от имота от Столична община чрез държане на намиращ се в нея търговски обект в рамките на исковия период. Нещо повече, останал неоспорим факта, че премахнатата постройка не била ползвана преди началото на процесния период, за което можело да се направят обосновани изводи от твърденията на ищците. При постановяване на решението си съдът не обсъдил направени възражения. Процесният период 21.08.2015 – 21.08.2020 г. бил изчислен неправилно. Исковата молба била депозирана на 23.11.2020 г. в тази връзка началната дата на исковия период следвало да бъде по-рано от 23.11.2015 г. с оглед изтеклата погасителна давност и най-късно до 14.07.2020 г. Не бил обсъден Акт за извършени СМР по премахване на постройката от 14.07.2020 г.

Освен това, в указания срок въззивникът бил лишен от възможността да се запознае с писмени бележки и препис от протокол от последното съдебно заседание. Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 25009538/10.04.2024 г., подаден от Х. Н. К., Б. А. С., В. А. С., Н. Т. Д., Н. Т. К., с който заявяват, че оспорват въззивната жалба. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират направените разноски.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по 2 делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 57984/2020 г. по описа на СРС, 44 състав е образувано по искова молба, подадена от Х. Н. К., И.Б.К. (починала в хода на процеса), Б. А. С., В. А. С., Н. Т. Д. и Н. Т. К. против Столична община, с която са предявени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

Ищците твърдят, че притежават правото на собственост върху 328/384 идеални части от дворно място и двуетажна масивна сграда, навираща се в него, което дворно място, понастоящем представляващо ПИ с идентификатор № *** по КК на гр. София, целият с площ от 403 кв.м., при граници ПИ ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ №

*** и ПИ № ***, който имот бил идентичен с имот пл. №

21 в кв. 398 по ПУП на гр. София, бивш имот с пл. № 13, при граници съгласно ПУП – север – имот пл. № 20, изток – *** и запад – имот с пл. № 25. Собствеността върху описания имот била разпределена между съсобствениците, както следва: Х. Н. К. – ¼, И.Б.К. – ¼ идеална част, Б. А. С. – 1/12 идеална част, В. А. С. - 1/12 идеална част, Н. Т. Д.

- 1/8 идеална част и за Н. Т. К. – 1/8 идеална част. Останалите идеални части били собственост на Държавата. Твърди, че върху незастроената (западна) част на имота – ПИ № ***, от към градинката пред хотел „Рила“, както и върху незастроените части от съседните на него имоти и именно върху ПИ № ***, ***, ***, *** и

*** по КК на г. София бил разположен временен търговски обект, магазин (бивш магазин „Бонжур“), с административен адрес ***.

Твърди, че той бил изграден през 1968 г. като временен обект с монтажносглобяема конструкция, по изключение и в отклонение от нормите на § 63 СПИНМ на основание издадено позволително за строеж на бившето търговско предприятие ГТП „Домашни потреби“ – София. Посочват, че съгласно условията, при които било издадено разрешителното за строеж, предприятието било задължено при поискване от страна на СГНС да премахне строежа за своя сметка. Твърди, че с Акт за частна общинска собственост 0 62, от 29.10.1997 г. постройката била актувана като общинска, като в него било посочено, че на основание Решение № 18 по протокол № 28 3 от 03.06.1997 г. на Столичен общински съвет, магазинът бил включен в активите и в капитала на общинско дружество „Софийски имоти“ ЕАД. С Решение № 214 по протокол № 38 от заседание на СОС, проведено на 16.04.2009 г. имота бил изключен от капитала на „Софийски имоти“. Твърдят, че с влязло в сила решение № 52349/02.03.2017 на СРС, 40 състав по гр.д. № 4831/2015 г. Столична община била осъдена да премахне частта от 168 кв.м. от постройката, разположена в имота на ищцците, представляваща магазин „Средец“ с площ от 268 кв.м. от постройката, разположена в имота на ищците, представляваща магазин (бивш магазин „Бонжур“). Твърдят, че в изпълнение на съдебното решение било образувано изпълнително дело № 20197900400936 по описа на ЧСИ Р.М.. Изпълнителното дело било прекратено на 21.08.2020 г. Поддържат, че незаконосъобразното използване на терена от страна на ответника Столична община чрез държането на магазина върху имотите на ищците, , през всичките тези години препятствало упражняването на правото им на собственост в пълен обем и ги лишавало от възможността да реализират съответните ползи от него. Сградата на ***, намираща се на процесното място се нуждаеба от ремонт на задната фасада, но това било невъзможно, тъй като магазин „Средец“ бил плътно долепен до масивната сграда в имота на ищците, което водело до допълнително увреждане на фасадата, до разрушаване на мазилката по нея, до разрушаване на мазилката по нея. Поддържат, че неправомерното държане на постройката в имота на ищците заемаща площ от 168 кв.м., от които реално те били лишени от ползване, неправомерно ответникът им причинил имуществени вреди, чийто общ размер определят на 68716 лева, считано от 21.08.2015 г. до 21.08.2020 г., на която дата окончателно била премахната частта от постройката и освободен терена, определени съобразно притежаваните идеални части. Молят ответникът да бъда осъден да заплати исковите суми. Претендират направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Столична община, с който заявява, че оспорва предявените искове. Поддържа, че сграда – магазин „Средец“ (бивш магазин „Бонжур“), с метално – сглобяема конструкция на един етаж с площ от 686 кв.м., заедно с терена върху който е построена, находящ се на ***, съставен Акт за частна общинска собственост № 062/1997 г., впоследствие, съставен нов Акт за частна общинска собственост № 862/30.07.2009 г., вписан в Агенция по вписванията 4 с дата 17.09.2009 г. Посочва, че по отношение на сглобяемата конструкция, разположена в поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр.

София било образувано производство по искова молба на Т. К., Х. К., И. К.а, А. С., Б. С. и В. С. срещу Столична община, с която бил предявен иск с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността. Впоследствие било образувано гр.д. № 4831/2015 г. на СРС, 40 състав, като било поискано премахването на частта от временната постройка (магазин Средец), разположена в имот с идентификатор *** с приблизителна застроена площ от 152 кв.м., представляваща част от отразен в КК самостоятелен обект с идентификатор ***, целият с площ от 686 кв.м. С решение № 52349/02.03.2017 г. на Софийски районен съд, 40 състав Столична община била осъдена на основание чл. 109 от ЗС да преустанови неоснователните си действия върху следния недвижим имот 328/384 идеални части от ПИ с идентификатор *** като премахне част от постройката, представляваща магазин Средец (бивш магазин Бонжур) с площ от 168 кв.м., попадаща в гореописания имот. Столична община получила покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Р.М. от 16.05.2019 г. с изпълнителен лист от 23.04.2019 г., издаден по решение № 52349/02.03.2017 г. на Софийски районен съд, 40 състав. По образуваното при ЧСИ Р.М. изпълнително дело било постановено на основание чл. 526, ал.

1 ГПК ищците били овластени да извършат премахване на частта от сграда, описана в изпълнителния лист. Посочва, че действията на съдебния изпълнител били обжалвани, тъй като имотът не се стопанисвал и не се владял от Столична община – район Средец към 29.05.2019 г. и премахването на конструкцията можело да доведе до имуществена отговорност на Столична община или на взискателите. Наред с това било отправено и запитване до Софийска градска прокуратура по отношение на водени следствени действия във връзка с инцидент от 19.09.2006 г., свързан със срутването на сграда в съседен имот. Твърди, че във връзка с предприетите действия частта от сграда била премахната, което било извършено от Столична община – район Средец и било приключило на 14.07.2020 г., което било отразено в Протокол за извършени СМР. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, въз основа на които първоинстанционният съд е приел, че ищците притежават дялове в съсобствеността на процесния имот, като част от 168 кв.м. била заета 5 от магазин, който бил актуван като частна общинска собственост. Приема, че след приключване на производството по чл. 109 от ЗС не били предприети действия от Столична община за изпълнение на решението, като обсъжда доказателствената стойност на представения Протокол за СМР и определя,че най-късната дата на ползване на процесната част от имот била 21.08.2020 г., когато било прекратено изпълнителното производство, образувано за премахване на част от магазин. Районният съд е приел, че ответникът е държал имота като е лишил собствениците от ползването му и въз основа на приетото по делото заключение на съдебно-оценителна експертиза е определил дължимото обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. То е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.