Решение № 182 от 09.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Пловдив, 09.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330103063 по описа за 2023 година

Предявен е иск по чл. 422 от ПРК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и 86 от ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК, вр. 22 от ЗПК от А. Д. Д. с ЕГН ********** с адрес гр.

*******, ул. ул. **********, бл.**, ет.**, ап.***, чрез адв. Б. срещу „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Д. Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от В. Г., А. Д., Н. С. и Л. Т. за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата 1395,76 лв. – недължимо платени по договор за кредит от 30.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 11.11.2022 г. до окончателното й изплащане. Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем на 30.01.2017 г. за сума от 3110 лв. Общия дължим размер е 3947,59 лв. Дължи се 205,26 лв. за застраховка „Комбо живот“; 209,37 лв.-за „Комбо безработица“, 422,96 лв.-еднократна такса за оценка на риска. ЛП е 26,36 %; ГПР 48,65 %. Връщането е на 20 месечни вноски. Договора е недействителен. Налице са нарушения на ЗПК досежно размера на ГПР, начина на начисляване на възнаградителната лихва, събиране на такси свързани с усвояването на кредите. Дължима е само заемната сума. Платена е 1 сума от 4920,39 лв. Неоснователно платена е сума от 1395,76 лв. Същата е притендирана по чл. 410 от ГПК. Срещу заповедта е постъпило възражение.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Липсват нарушения на ЗПК. Платена е сума от 4960,06 лв., от които за главница3947,59 лв.; 972,80 лв. за договорна лихва и 41,17 лв. –наказателна лихва.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните намира от фактическа страна следното.

От изготвеното заключение от 06.11.2023 г. по извършената СТЕ е видно, че при включване в ГПР на разхода за застраховка „Комбо безработица“, застраховка „Банк Комбо живот“ и еднократна такса за оценка на риска размера на същия ще възлезе на 78,40%. Получената от заемополучателя сума е 3110 лв.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

Не се спори между страните, че на 31.10.2017 г. между тях е сключен договор за предоставяне в заем от ответника на ищцата на сума от 3110 лв., която е предадена на заемополучателя, както и, че размера на ГПР е 48,65 %, на ГЛП-26,36%, предвидено е заплащане на суми за застрахователни премии. Налице е и признание от ответника, че по договора са заплатени суми в общ размер от 4960,06 лв.

Спора се състои в наличието на противоречие на клаузи на договора и ЗПК, което да поражда недействителност по чл. 22 от ЗПК и съответно недължимост на платени суми извън предоставената заемна такава, в частност за възнаградителна лихва и такси и застрахователни премии.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 , договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

2

В случая, доколкото от ответника не се представя договор за кредит, но се потвърждава наличието на такъв, без да се оспорват твърденията на ищеца за съдържащите се в него клаузи, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК , т.к. не са упоменати - условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не е регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” /възнаградителна лихва/, като не е посочено каква част от месечната погасителна вноска представлява главница и каква - лихва. Не е ясно по какъв начин е определен размерът на общата дължима сума и какви вземания се включват в нея.

Във връзка с условията за прилагане на лихвения процент - липсва уточнение за базата, върху която се начислява същият – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Следователно, не е ясно как е разпределян лихвеният процент във времето, а оттам - и как е формирана възнаградителната лихва. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, в договора трябва да са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено, при което не може да се направи проверка при какви условия е приложен и дали отговаря на упоменатия от кредитора фиксиран размер от 26,36 %. Ето защо, нарушение на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК е налице.

Съдът намира, че този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че договорът е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл.

26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

На следващо място, не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.

Нарушение е налице и тъй като в договора кредиторът е посочил в 3 абсолютна стойност ГПР от 48,65 %. Липсва ясно разписана методика на формиране на същия -кои компоненти точно са включени в него. Не е ясно дали са отчетени дължимите такси и застрахователни премии. Съобразно изготвеното заключение на вещото лице по извършената ССЕ, което се кредитира изцяло от съда като компетентно извършено, при включване на всички разходи размера на ГПР ще бъде 78,40%, което съществено се различава от посочения такъв в договора и навежда на заблуждаване на заемополучателя относно действителната тежест на задълженията, които поема с възниквалата правна връзка и реална преценка на икономическата му изгода от този контракт. Следва да се има предвид, че въвеждането на длъжника в заблуда относно реалната цена на предоставяната му услуга е нарушение на добрите нрави, което е основание и за приемане на клаузите на договора въвеждащи задължения за неравноправни и дори част от тях за нищожни.

С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени разпоредбите на чл.

11, ал.1, т. 9, 10 и 11 ЗПК, поради което договорът за паричен заем е недействителен и на това основание.

По изложените съображения съдът намира възраженията на ищеца за недействителност на договора за основателни.

Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи, каквото се явяват таксите, лихви и застрахователни премии по сключени застраховки в полза на кредитора.

Тъй като се признава от ответника, че е заплатена сума от 4960,06 лв., а е получена в заем 3110 лв., то разликата от 1860,06 лв. се явява платена от длъжника без основание и подлежи на възстановяване на същия. Същата надхвърля притендираната такава от 1395,76 лв., поради което предявения иск досежно притендираната главница се явява основателен.

Уважаването на иска по отношение на главницата е основание за признаване дължимост на лихва за забава за периода от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане.

Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък и ангажирани доказателства в размер от 27,92 лв. за 4 държавна такса и 50 лв. за възнаграждение на вещи лица по настоящето дело и 27,92 лв. за държавна такса за заповедното производство.

Тъй като същият е представляван от адвокат по реда на чл. 38 от ЗА на адвокат Б. следва да се определи възнаграждение при условията на чл. 38 от ЗА, съобразно броя на предявените искове и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията и от 2016 г. което е в общ размер от 415,83 лв. за настоящето производство и 400 лв. за заповедното производство.

На ответника разноски не се дължат.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК:

131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Д.

Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от В. Г., А. Д., Н. С. и Л. Т. дължи на А. Д. Д. с ЕГН ********** с адрес гр. *******, ул. ул. **********, бл.**, ет.**, ап.***, сумата от 1395,76 лв. (хиляда триста деветдесет и пет лева и 76 ст.)– недължимо платени по договор за кредит от 30.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 11.11.2022 г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 61308/2022 г. на СРС.

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от В. Г., А. Д., Н. С. и Л. Т. да заплати на А. Д. Д. с ЕГН ********** с адрес гр. *******, ул. ул. **********, бл.**, ет.**, ап.***, сумата от 77,92 лв. (седемдесет и седем лева и 92 ст.) за разноски по настоящето производство и сумата от 27,92 лв.(двадесет и седем лева и 92 ст. за разноски по заповедното производство по ч. г. д. 61308/2022 г. на СРС.

ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от В. Г., А. Д., Н. С. и Л. Т. да заплати на адвокат Д. Б. с личен № ********* с адрес гр. ********, ул. ********** № ***, ет. **, оф. ** 5 сумата от 415,83 лв./четиристотин и петнадесет лева и 83 ст./ за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38 от ЗА за настоящето производство и сумата от 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение по заповедното производство по ч. г. д. 61308/2022 г. на СРС.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 6