Определение № 3 от 07.01.2025, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№3 гр. гр. Добрич, 07.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Анна Великова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243200500696 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по жалба вх. № 142649/22.10.2024 г. /по регистър на ЧСИ Л.Т., рег. № 737/ от Г. М. Ю. с EГH ********** от гр. Добрич, в качеството й на длъжник по изпълнително Дело № 20117370402453 по описа на ЧСИ Л.Т., с рег. № 737 и район на действие Окръжен съд –Добрич, чрез упълномощения адвокат М. В., срещу разпореждане от 13.09.2024 г., с което е наложен запор на вземанията на жалбоподателката по изпълнително Дело № 20197370400924 по описа на ЧСИ Л.Т., и запор върху трудовите възнаграждения на Г. М. Ю., получавани от „Албена“ АД.

Жалбоподателката настоява, че наложеният запор е нищожен и незаконосъобразен по следните съображения: изпълнително Дело № 20117370402453 по описа на ЧСИ Л.Т., е приключило с разпореждане от 14.11.2023 г., като същото е влязло в сила; наложен е запор върху трудовото възнаграждение на Ю., а не върху нейно вземане по изпълнително Дело № 20197370400924 по описа на ЧСИ Л.Т.; не е посочено до какъв размер е наложения запор.

На осн. чл. 436, ал. 2 от ГПК препис от жалбата е изпратен на взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, EИК 202423225, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, Бизнес център „Люлин - 6“, представлявано от изпълнителните директори М.А.Г. и 1

А.Б.Б., чрез упълномощения юрисконсулт И. П.. В представените писмени възражения взискателят оспорва жалбата като недопустима на първо място поради представянето й извън законоустановения преклузивен срок за обжалване. На следващо място недопустимото сезиране на съда с посочената жалба се основава на нейния предмет – същият не попада под лимитативното изброяване на чл. 435, ал. 2 от ГПК, доколкото длъжникът не е легитимиран да обжалва действия на съдебния изпълнител на различно от посочените от закона правни основания.

В условията на евентуалност, ако жалбата се приема за допустима, се излага становище за нейната неоснователност. Съображения за това са, че на 30.09.2024 г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на жалбоподателката „Албена“ АД, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение, както и запорно съобщение до ЧСИ Л.Т., с което е наложен запор върху вземанията на длъжника по изпълнително дело № 924/2019 г., като за налагането на запорите жалбоподателката е била уведомена на 07.10.2024 г., като е връчено запорно съобщение. Според взискателят запорът е наложен с издаване разпореждането на съдебния изпълнител и с получаването на запорното съобщение от третото задължено лице. На 16.08.2024 г. е входирана покана за доброволно изпълнение до длъжника, като размерът на дължимото вземане, ведно със сторените съдебно-изпълнителни разноски. Предвид изложеното всички въведени аргументи от страна на длъжника срещу законосъобразността на атакувания акт на ЧСИ са несъстоятелни и не са налице правни основания за неговата отмяна.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител излага съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Недопустимостта на жалбата се извежда на първо място с оглед заявеното искане – доколкото липсват твърдения за несеквестируемост на имуществото, към което е насочено изпълнението, то Г. Ю. няма право на жалба. На следващо място се сочи, че жалбата е подадена на 21.10.2024 г. в 23,19 часа, т.е. след изтичане на работното време на канцеларията на ЧСИ и по ар. от чл.

62, ал. 1 от ГПК извършеното действие по обжалване акта на ЧСИ е просрочено. По съществото на жалбата се оспорва нейната основателност.

ЧСИ е описал в хроноличен ред извършените действия и актове по изпълнителното дело. Посочено е, че действията на СИ са съобразени с императивните изисквания на закона.

2

Съдът, като обсъди данните по изпълнителното приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По отношение възражението за недопустимост на жалбата, поради нейното просрочие, следва да се отбележи, че същата е депозирана в законоустановения двуседмичен срок. Съобщението за наложените запори е връчено на Г. М. Ю. на 07.10.2024 г., а жалбата е изпратена по електронната поща на 21.10.2024 г. в 23,19 часа. Съгласно чл. 62, ал. 2 от ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма, какъвто е настоящия случай. След като жалбата е изпратена до края на двадесет и четвъртия час, то срокът не се счита за пропуснат, според чл. 62, ал. 1, изр. първо от ГПК, т.е. обсъжданата жалба е подадена в рамките на двуседмичния срок за обжалване по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

Изпълнително дело № 20117370402453 на по описа на ЧСИ Л.Т., с рег.

№ 737 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Добрич, е образувано по молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК 130697606, гр.София, за принудителното събиране на парично вземане от 747,73 лева – неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит от 29.09.2007 г., ведно със законна лихва от 06.12.2010 г.; 231,56 лева – договорна лихва за периода 30.06.2008 г. - 30.07.2009 г.; 208,97 лева – законна лихва за периода 30.07.2008 г.[1]- 22.11.2010 г.; 25 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение, срещу длъжника С.С. М., по изпълнителен лист от 05.04.2011 г., издаден по реда на чл. 416 от ГПК въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение № 195/08.12.2010 г. по ч. гр. дело № 6279/2010 г. по описа на ДРС.

В молба по чл. 426 от ГПК за образуване на изпълнителното производство взискателят изрично е възложил на ЧСИ действията по чл.18 от ЗЧСИ - проучване имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.

На 23.11.2011 г. на длъжника, при условията на чл. 46 от ГПК, чрез дъщеря й Р. М., е връчена покана за доброволно изпълнение. Последвало е частично изпълнение с внасянето на 09.12.2011 г. на сумата от 50 лева /според отбелязванията на гърба на изпълнителния лист/. На 17.01.2013 г. е подадена 3 от взискателя молба вх. №768/17.01.2013 г. за предприемане на принудителни действия чрез опис на движими вещи в дома на длъжника. С разпореждане от същата дата 17.01.2013 г. исканото изпълнително действие е насрочено за 19.02.2013 г., за което длъжника е уведомен на 28.01.2013 г.

На 10.10.2014г. е връчено на РУСО гр.Добрич запорно съобщение за наложен запор върху пенсията на длъжника. Липсват данни за постъпления на суми в резултат на запора. С разпореждане от 08.10.2014 г. е насрочен нов опис на движими вещи за 08.12.2014 г., за което длъжника е уведомен на 14.10.2014г. В деня на описа ЧСИ е протоколирал, че е намерил длъжницата в дома и в тежко здравословно състояние, че от нейно име дъщеря и Р. М. е поела задължение до края на м.декември да внесе 30 лева и всеки следващ месец да внася поне по толкова.

По молба вх. № 233761/19.08.2015 г. като взискател е конституиран цесионера „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД по Договор за цесия от 15.05.2015 г. Новият взискателят е възложил на ЧСИ всички действия по чл.18 ал.1 от ЗЧСИ. С разпореждане от 08.01.2016 г. е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника за 29.02.2016 г. Няма данни за уведомяване на длъжника за него, нито за извършването му. На 23.03.2016 г. длъжника е уведомен за насрочен опис на движими вещи на 29.03.2016 г. В деня на описа е депозирана молба от трето лице - Р. М., дъщерята на длъжника, за поемане на задължение за изплащане на задължението на длъжника с ежемесечното внасяне на сумата от 40 лева /молба вх.№12293/29.03.16г./. Няма данни за предприети действия по погасяване на задължението нито от длъжника, нито от третото лице. На ***г. длъжника С. М. е починала, със самото осъществяване на който факт производството по делото се спира, т.е. нито взискателя, нито ЧСИ могат да извършват процесуални действия по движение на делото. Предприети са действия за установяване на наследниците на починалия длъжник и тяхното имуществено състояние. На 07.07.2022г. производството е възобновено, на мястото на починалия длъжник С. М. са конституирани законните и наследници – дъщерите й Г. М. Ю. и Р. М. О., наложен е запор върху трудовото възнаграждение и на двете, наложена е възбрана върху недвижим имот, собственост на първата, насрочен е опис на движими вещи в домовете и на двете.

На 18.04.2023 г. ЧСИ е съставил протокол за предявяване на оценка на 4 осн. чл. 485, ал. 2 от ГПК на недвижим имот, собственост на Г. М. Ю., представляващ ПИ с кадастрален идентификатор *** по КККР на гр. Добрич, с начин на трайното ползване – лозе, с площ от 542 кв.м.

На 02.05.2023 г. е издадено постановление за насрочена първа публична продан, с времетраене от 22.05.2023 г. до края на работния ден на 22.06.2023 г., при начална цена 7 360 лв., представляваща 80% от оценката на вещото лице по приетото по делото заключение, изготвено от М. А..

С постановление за възлагане на недвижим имот от дата 23.06.2023 год. по изпълнително дело № 20117370402453, ЧСИ Л.Т. с рег.№ 737 на КЧСИ, район на действие – Окръжен съд - Добрич е съобразил, че за времето от 22.05.2023 год. до 22.06.2023 год. е бил изнесен на публична продан недвижим имот, лозе, представляващ ПИ с кадастрален идентификатор *** по КККР на гр. Добрич, с площ от 542 кв.м., собственост на длъжника Г. М. Ю..

С протокол от 23.06.2023 г. за купувач на имота на цена от 7 370 лв. е бил обявен Б.Н.К. от гр. Добрич. Същият е внесъл в двуседмичен срок от приключване на проданта предложената цена с приспаднат задатък, поради което на основание чл. 496 от ГПК процесният имот му е възложен.

Поради погасяване на задължението на Г. Ю. със събраната от проданта сума, с разпореждане от 14.11.2023 г. производството спрямо нея е прекратено по изпълнително дело № 20117370402453. На 14.11.2023 г. е изпратено съобщение до „Албена“ АД за вдигане на запора върху получаваното трудово възнаграждение. На същата дата е изпратено съобщение до взискателя за постановеното прекратяване на производството по отношение на Ю..

С разпореждане от 08.08.2024 г. (л. 330) поради присъединяване на осн. чл. 456 от ГПК на вземането на взискателя „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД по изпълнителен лист по в.ч.гр. дело № 386/2023 г. по описа на ДОС и на вземането по в.гр. дело № 639/2023 г. по описа на ДОС, ЧСИ е изпратил до Г.

М. Ю. покана за доброволно изпълнение от с изх. № 30234 от 16.08.2024 г., а с разпореждане от 13.09.2024 г. е наложен запор върху паричните вземания на Г.

М. Ю. по изпълнително дело № 20197370400924 по описа на ЧСИ Л.Т., като и запор върху трудовото възнаграждение на Г. М. Ю., получавано от „Албена“ АД. На л. 343 и л. 344 от изпълнителното дело са приложени, съответно запорното съобщение до ЧСИ Л.Т. и до „Албена“ АД. Във връзка с наложените запори длъжникът Ю. е уведомена с нарочно съобщение с изх. № 5

35410/30.09.2024 г., чрез упълномощения от нея адвокат М. В., на 07.10.2024 г.

Предвидената в ГПК възможност за обжалване действията на съдебния изпълнител е сведена до изчерпателно изброени актове, подлежащи на обжалване от определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания. В чл. 435, ал. 2, т. 1-7 и ал. 3 от ГПК са описани конкретни актове и действия на съдебния изпълнител, които подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по подадена от длъжника жалба по реда на чл. 436, ал. 1 ГПК. Според разпоредбата на закона на обжалване подлежи само и единствено изпълнението върху вземане на длъжника, когато са изложени твърдения за несеквестируемост на това имущество

С оглед осигуряване приложението на закрилата, разписана в разпоредбите на чл. 446 - чл. 446а ГПК, длъжникът, позоваващ се на несеквестируемост на доходите му, е този, който следва да установи в изпълнителното производство обстоятелството, че изпълнението се насочва срещу несеквестируемо имущество, представяйки на съдебния изпълнител документи, от които да е виден произходът на средствата и техният размер. В случая, жалбоподателят не твърди, че ЧСИ е насочил изпълнението върху имущество което е несеквестируемо. Предвид изложеното жалбата се явява недопустима поради липса на предмет, доколкото налагането на запор върху вземания на длъжника, включително и за трудово възнаграждение, не е от категорията на действията, чието обжалване е предвидено от закона.