Решение № 76 от 02.05.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Пловдив, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова в присъствието на прокурора М. В. Б. като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно гражданско дело № 20235000500119 по описа за 2023 година

Производство по чл.267 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба с вх. №55/06.01.2023 г. от П.Р.Б. против Решение № 233 от 22.12.2022 г., постановено по гражданско дело № 20225100100092 по описа на Окръжен съд – К., в частта, с която П.Р.Б. е осъдена да заплати на ищеца Х. Х. М. от гр. К. сумата в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнатото му с постановление на разследващ полицай при РУ-К. от 12.06.2020 г. по ДП №339/2020г. обвинение в извършване на престъпление по чл.345а, ал.1, изр.1, предл.4 от НК.

В жалбата се поддържа, че решението, в обжалваната му част, е неправилно и незаконосъобразно, за което са изложени конкретни съображения. Иска се въззивният съд да постанови ново решение, с което да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно действително претърпените вреди и с практиката на съдилищата, както и да намали размера на присъдените разноски.

1

Против първоинстанционното решение е постъпила и втора въззивна жалба с вх. №181/16.01.2023г. от Х. Х. М. от гр. К., в частта, с която е отхвърлен искът му за разликата над уважения размер от 15 000 лв, до размер от 30 000 лв.

В жалбата се поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно и незаконосъобразно, за което са изложени конкретни съображения. Иска се въззивният съд да отмени обжалваното решение в посочената част и да завиши присъденото на ищеца обезщетение до размер от 30000 лв, ведно със законната лихва от 28.04.2022г. до окончателното изплащане.

В законния срок, отговори по жалбите не се подадени.

След преценка на материалите по делото, направените от страните твърдения и възражения и развитите в жалбите доводи, в аспекта на чл.269 ГПК, Пловдивският апелативен съд намира следното:

Обжалваното решение е валидно, както и допустимо в обжалваната част. Доводите за недопустимост на същото, релевирани в жалбата на П., свързани с произнасяне свръх петитум и по непредявен иск по чл.2, ал.1, т.1 ЗОДОВ не могат да бъдат споделени, тъй като ищецът не е претендирал самостоятелно обезщетение за вреди от незаконно задържане, което е видно и от петитума на подадената искова молба (ИМ), по която е образувано първоинстанционното дело. Изложените в ИМ факти, свързани със задържането на ищеца с постановление на прокурор за 72 часа, както и за наложена и търпяна мярка за неотклонение „домашен арест“ са част от основанието, т.е. на обстоятелствата, на които е основан предявения иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. В тази връзка, съгласно т.13 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, ако лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, Държавата отговаря по чл. 2, т. 2 ЗОДВПГ (настоящ чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ). В тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконно задържане под стража. Следователно, по предявения иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ са релевантни и фактите относно задържането под стража на ищеца през периода на незаконно повдигнатото му обвинение, без това да 2 променя основанието на иска като такъв за вреди, причинени на ищеца при обвинение за извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето. По така изложените съображения, неоснователно е и възражението в жалбата на П., че исковата молба е била нередовна, че са били налице две отделни, различни основания, респ. два иска, които следвало да бъдат конкретизирани отделно по основание и размер

От ищеца Х. Х. М., с ЕГН **********, от гр. К. е предявен иск с правна квалификация по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане на П.Р.Б. да му заплати обезщетение в размер на 50000 лв за причинени му неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнатото му с постановление на разследващ полицай при РУ-К. от 12.06.2020 г. по ДП №339/2020г. обвинение в извършване на престъпление по чл.345а, ал.1, изр.1, предл.4 от НК, и което наказателно производство е прекратено по отношение на него с влязло в сила постановление на прокурор при ОП-К. от 09.06.2021 г., поради недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.04.2022 г. до окончателното й изплащане . С оглед изложеното в жалбата, с която първоинстанционното решение се обжалва частично, предмет на иска пред настоящата инстанция е присъждането в полза на ищеца на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв, доколкото решението на окръжния съд не е обжалвано в частта за отхвърляне на иска за разликата над тази сума, до пълния предявен размер от 50 000 лв.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че:

- с постановление на разследващ полицай от 12.06.2020 г. ищецът Х.

Х. М. е привлечен като обвиняем по ДП №339/2020 г. по описа на РУ-К. за това, че на 11.06.2020 г. в гр. К. без надлежно разрешително, издадено на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 31, във вр. с чл. З0 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл. 1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл. 73, ал. 1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - амфетамин с нето тегло 0.517 кг. - престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4 от НК;

- с постановление от 12.06.2020 г. на прокурор при ОП-К. ищецът е 3 задържан за срок от 72 часа в PC „Изпълнение на наказанията“, Арест - К., считано от датата и часа на предявяване на обвинението до изтичане на 72 часа, с цел осигуряване явяването му пред Окръжен съд - К. за определяне на постоянна мярка за неотклонение;

- с влязло в сила определение № 611/ 15.06.2020 г., постановено по ЧНД № 109/2020 г. по описа на Окръжен съд - К., по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „домашен арест“ с адрес на изпълнение по местоживеене в гр.К., кв. „В.“, бл. 62, вх. Д, ет. 5, ап. 98, както и че с постановление на прокурор при ОП - К. от 25.06.2020 г. по искане на ищеца адресът на изпълнение на мярката за неотклонение „домашен арест“ е променен от този по местоживеене в служебния му адрес по местоработахотелски комплекс „Б.“, притежаван и стопанисван от „Р.“ ЕООД, чийто управител, имащ правомощието да го управлява, заедно и поотделно, с другия управител Р. М. е и ищецът;

- с определение № 884/09.09.2020 г., постановено по ЧНД № 197/2020 г. по описа на Окръжен съд – К. е изменена мярката му за неотклонение от „домашен арест“ в „гаранция“ в размер на 4 000 лв.;

- с постановление на разследващ полицай при РУ-К. по ДП № 339/2020 г. от 02.04.2021 г. на ищеца е било прецизирано обвинение за това, че на 11.06.2020 г. в гр. К., без надлежно разрешително, издадено на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 31, във вр. с чл. 30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и чл.1 и сл. от Наредба за условията и реда за разрешаване на дейностите по чл.73, ал.1 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, съм държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - амфетамин с нетно тегло 498.55 грама със съдържание на активно действащ компонент амфетамин 8.3 % /тегловни процента/ на стойност 14 956.50 лева, съгласно Постановление №23 на МС от 29.01.1998 год. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, Приложение №2 към член единствен- престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, предл. 4 от НК;

- с влязло в сила постановление на прокурор при ОП-К. от 09.06.2021 г. на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 2, чл. 244, ал. 1, т. 2 и чл.

245, ал. 1 от НПК е прекратено частично по отношение на ищеца наказателното производство по ДП № 339/2020 г. по описа на РУ-К. за 4 извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. 4-то от НК, поради недоказаност на обвинението спрямо ищеца, и е отменена и взетата спрямо него мярка за неотклонение „гаранция“.

Във връзка с твърденията в ИМ относно влошаване на здравословното състояние на ищеца вследствие незаконно повдигнатото му обвинение, по делото е представен от негова страна амбулаторен лист №000985/09.10.2020 г., издаден от д-р К.М., който след извършен преглед, е констатирал у ищеца покачване стойностите на артериалното налягане от обичайни 120/80 до 150/120, отсъствие на промени в представената електрокардиограма и наличие на нормални размери, обеми и кинетика при извършения на ищеца диагностичен ултразвук на сърце. Установява се, че на ищеца е предписано медикаментозно лечение само при нужда и са дадени напътствия за самонаблюдение и контрол на теглото, кръвното налягане и сърдечната честота. От доказателствата по делото обаче не се установява въпросното покачване на артериалното налягане на ищеца да е в резултат именно на незаконно повдигнатото му обвинение, при лежаща върху ищеца тежест за това. Още повече, че към този момент, ищецът вече месец е бил с наложена мярка парична гаранция, поради което вече не е търпял негативите от наложената му до 09.09.2020г. МНО „домашен арест“.

По делото е представен и друг амбулаторен лист, с

№000551/15.06.2020 г., издаден също от д-р К.М., но доколкото същият касае друго лице, различно от ищеца, това доказателство е неотносимо.

По делото са представени от ищеца консултации, издадени от психиатър д-р У., съответно от 24.06.2020г., 29.06.2020 г., 28.12.2020 г., 18.01.2021 г., 10.03.2021 г., 02.04.2021 г., 08.04.2021 г., 20.07.2021 г., от които се установява, че ищецът неколкократно е посещавал специалист психиатър с оплаквания, датиращи от м.06.2020 г., след изживяна психотравма от личен характер /осъществен арест и извършвани следствени действия срещу него/, при които му е поставена диагноза „Смесено тревожно-депресивно разстройство“, предписана е терапия и е насочен за проследяване на периодични контролни прегледи.

От приетото по делото пред първата инстанция заключение на назначената комплексна психиатрично–психологична експертиза, се установява, че дебютът на психичните оплаквания у ищеца е от края на 2009 5 г., след психотравма от личен характер, с прояви на тревожно-депресивна симптоматика в рамките на тревожно-депресивно разстройство. Посочено е, че Х. М. е хоспитализиран за първи път през 2010г. /дневен стационар/ в ДПБ-К., проведено му е било лечение, лекуван е трикратно в домашноамбулаторни условия /дневен стационар/ към ДПБ-К. за периодите 02.08.2016г. - 01.09.2016г. /30 дни/, 18.01.2017г. - 01.03.2017г./42 дни/, 16.01.2019г.-15.02.2019г. /30 дни/. През 2011 г. са били описани тревожнодепресивни и соматични симптоми на фона на повишен стрес и психотравми, следвали са хоспитализации с подобна симптоматика в условия на дневен стационар през 2016г., 2017г., 2019г., като при последната хоспитализация в условия на дневен стационар е изписан с подобрение, възстановена работоспособност и поддържащо лечение.

Според заключението, ищецът потърсил медицинска помощ от психиатър на 29.06.2020г., като при констатирани видима вътрешна напрегнатост с потиснат лицеизраз, тревожност и неустойчивост, му е била поставена диагноза: „Смесено тревожно-депресивно разстройство“ /F41.2 МКБ-10/.

След анализ на данните от делото, катамнезното проследяване на медицинските документи и извършените психиатрични и психологични изследвания, вещите лица потвърждават поставената на 29.06.2020 г. на ищеца диагноза. В заключението е посочено, че се установява присъствие на соматични симптоми и смесени нива на тревожност и депресия, без същите да достигат клинични нива на генерализирана тревожност или клинична депресия. От историята на психичните разстройства при освидетелствания ищец, според заключението се установява нервнопсихична уязвимост в условията на стрес- ищецът попадайки в условия на повишен стрес, често реагирал със симптоми от този регистър. Направен е извод, че няма клинични основания за диагностициране на ищеца с диагноза „Постравматично стресово разстройство“. Според заключението, към момента на изследването, симптомите на смесено тревожно-депресивно разстройство са претърпели обратно развитие, освидетелстваният е възстановил социалното и личностово функциониране – справянето с базисните социални роли (трудови, родителски и други социални отговорности).