Определение № 248 от 23.04.2024, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 248 гр. Монтана, 22.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20221600500345 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248,ал. 1 от ГПК.

По делото е постановено Решение № 320/14.12.2022г. , с което след частична отмяна обжалваното първоинстанционно решение , съдът е отхвърлил предявените от А. К. И. и И.

А. И. срещу Н. ООД искове за заплащане обезщетение за неимуществени вреди на всеки един над сумата 43 354 лева до сумата 73 354 лева, както и предявеният от тях иск за заплащане обезщетение за имуществени вреди над сумата 1509.87 лева до сумата 3019.74 лева, потвърдил е решението на Районен съд Монтана № 297 от 15.07.2022г. , постановено по гр. дело № 2437/2021г. в останалите обжалвани части и е разпределена отговорността на страните за разноски с оглед изхода на въззивното производство . Осъдени са А. К. И. и И.

А. И. да заплатят на Н. ООД още 4566 лева разноски за първоинстанционното производство, както и сумата 633.76 лева въззивни разноски. Осъдено е ответното дружество да заплати на адвокат М. М., АК Монтана на основание чл. 38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 2330 лева. Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която на адвокат М. М. на основание чл. 38,ал.2 ЗА е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 3176.54 лева съобразно изхода на спора .

С молба , подадена на 28.12.2023г. адвокат М. М. като пълномощник и процесуален представител на А. К. И. и И. А. И. иска от съда на основание чл. 248 ГПК да се произнесе в частта за разноските по съпътстващи основното производство производства по допускане обезпечение на бъдещ иск-гр.дело № 2250/2021г. на МРС, образуваното изпълнително производство , както и по приложените в.ч.гр.дело № 328/2021г. на МОС и в.ч.гр.дело № 60/2022г. на МОС, като й присъди на основание чл. 38,ал.2 ЗА адвокатски възнаграждения за всяко едно от тях. Молбата е мотивирана с твърдения, че решението на въззивния съд не е допуснато до касационнен контрол, поради което и касационния съд не се е произнесъл по доводите в касационна жалба относно дължимите разноски. Въззивният съд с постановеното по делото решение е приел, че отговорността за тези разноски се определя с оглед изхода на 1 исковото производство и след като е налице крайният изход на спора, то следва да се произнесе по дължимостта на разноските по съпътстващите исковото производство други производства.

Препис от молбата е връчен на насрещната страна , която с възражение в срок оспорва допустимостта и основателността на искането.

С определение № 89/08.02.2024г. въззивният съд е приел така подадената молба за недопустима като просрочена.

По реда на инстанционния контрол това определение е отменено от ВКС с определение № 1751/10.04.2024г. по ч.гр.дело № 1112/2024г. по описа му и делото е върнато на МОС за разглеждане по реда на чл. 248 ГПК искането за изменение въззивното решение в частта за разноските, заявено в подадената по делото касационна жалба от 09.02.2023г..

При преценка основателността на искането за изменение постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските с присъждане на адвокат М. М. на основание чл.

38,ал.2 ЗА допълнително адвокатско възнаграждение за развилите се съпътстващи основаното производство производства по гр.дело № 2250/2021г. на РС Монтана, в.ч.гр.дело № 328/2021г. на МОС, изп.дело № 2-355/2021г. на СИС при МРС и в.ч.гр.дело № 60/2022г. на МОС, съдът приема следното:

Безспорно е, че гр.дело № 2250/2021г. на РС Монтана е образувано по молба на А. К.

И. и И. А. И. с предмет обезпечаване бъдещите им искове срещу Н. ООД , предявени по гр.дело № 2437/2021г. по описа на МРС, чието решение е предмет на проверка по настоящето въззивно производство . Определението на съда по обезпечителното производство е било предмет на проверка по в.ч.гр.дело № 328/2021г. по описа на МОС, а за налагане на допуснатите обезпечителни мерки е образувано изп.дело № 2-355/2021г. на СИС при МРС. Претендира се и възнаграждение за извършените от адвокат М. процесуални действия по в.ч.гр.дело № 60/2022г. по описа на МОС, образувано по жалба на А. К. И. и И.

А. И., чрез адвокат М. срещу определение на съда по гр.дело № 2437/2021г., с което производството е било спряно. По всяко едно от тези производства страните А. К. И. и И. А.

И. са били представлявани от адвокат М. М. въз основа на сключени отделни договори за правна защита и съдействие , по които страните са договорили, че безплатно процесуално представителство на основание чл. 38,ал.1,т.2 ЗА. Списък на разноските с приложени доказателства от страна на ищците в първоинстанционното производство е представен своевременно в първата инстанция с искане за присъждане на адвокат М. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,ал.2 ЗА, включително за съпътстващите производства.

С постановеното по делото въззивно решение съдът по наведените във въззивната жалба доводи против първоинстанционното решение в частта за разноските, поради неприсъждане на отделни възнаграждения на основание чл. 38,ал.2 ГПК за съпътстващите производства е приел, че отговорността за разноските на страните за тези съпътстващи основното исково производство се урежда съобразно изхода на спора по исковото производство. В тази насока 2 е и тълкуването, дадено в т. 5 на Тълкувателно решение от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, с което е прието , че направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход.

При предявени от А. и И. И.и искове от 253045.44 лева, уважени в общ размер 88217.87 лева, то на основание чл. 38,ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат М., осъществила безплатно процесуално представителство на ищците за първоинстанционното производство е прието за дължимо възнаграждение в размер на 3176.54 лева, определено по реда на чл.

7,ал.2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията на същата преди изменението й с ДВ бр. 88/2022г., в сила от 07.11.2022г. . За въззивното производство с оглед изхода му , частична неоснователност на подадената от Н.

ООД въззивна жалба над сумата 31509.87 лева при обжалваем интерес 91711.87 лева , на адвокат М. е присъдено на основание чл. 38,ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 2330 лева за въззивното производство.

Искането по чл. 248 ГПК инкорпорирано в касационната жалба по отношение разноските и поддържано с подадената молба 28.12.2023г. е за присъждане отделни адвокатски възнаграждения по всяко едно от съпътстващите исковото производство производства , посочени по-горе, като съдът приема, че се касае до искане на изменение въззивното решение в частта, с която е потвърдено , съответно отменено първоинстанционното решение в частта за разноските, дължими за първата инстанция.

Доводи за неправилно определяне дължимото за въззивното производство разноски не са наведени и искане за изменение на същите не се прави.

Безспорно е по делото, че ищците са представлявани в производството пред първата инстанция и по съпътстващите производства при условията на чл. 38,ал.1,т.2 ЗА безплатно , за което са представени договори за правна защита и съдействие. С разпоредбата на чл.

38,ал.2 ЗА се предвижда, че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36,ал.2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Съгласно чл. 78,ал.1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ищците по делото , предвид частичната основателност на исковите им претенции , имат право на присъждане на разноски, поради което и са налице предпоставките на чл. 38,ал.2 ГПК за определяне възнаграждение на пълномощника им, осъществил безплатно процесуално представителство.

Основание за присъждане по реда на чл. 38,ал.2 ЗА отделни адвокатски възнаграждения на адвокат М. М. за всяко от съпътстващите основното производство производства по обезпечаване бъдещи искове, изпълнително дело по налагане обезпеченията и по обжалване първоинстанционно определение за спиране , не са налице.

При определяне възнаграждението на адвокат М. за процесуално представителство на 3 ищците в първоинстанционното производство съдът е съобразил изричната разпоредба на чл. 38,ал.2 ЗА , крайния изход на спора, размера на уважените искове като е определил възнаграждението, съобразявайки разпоредбата на чл. 7,ал.2,т.4 Наредба № 1/2004г. .

Доводи в искането по чл. 248 ГПК за неправилно определяне на този размер дължимо възнаграждение с оглед извършените от процесуалния представител на ищците действия в защита интересите им не са наведени. При безплатно предоставяне на правна помощ по реда на чл. 38,ал.1 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля, се съгласява да получи хонорар само, доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска/исковете; дължи се от насрещната страна по правилата на чл. 78,ал.1-3 ГПК. Дължимото адвокатско възнаграждение се определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2, като се осъжда другата страна да го заплати. Тълкуването, дадено в т. 5 на Тълкувателно решение от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, с което е прието , че направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход в случая е неприложимо, доколкото по делото няма доказателства за направени от ищците в хода на обезпечителното производство разноски.

С оглед горното, Окръжен съд- Монтана

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. К. И. и И. А. И., чрез пълномощник адвокат М. М. , съдържащо се в подадената по делото касационна жалба и поддържано с молба вх. № 4762/4788 от 28.12.2023г. за изменение по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по в.гр.дело № 345/2022г. по описа на МОС Решение № 320/14.12.2023г. в частта за разноските като НЕОСНОВАТЕЛНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4