Присъда № 13 от 14.06.2024, Районен съд - Ихтиман

Мотиви към Присъда № 13 от 14.06.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 80/2023 г., по описа на РС- Ихтиман, 5-ти състав Съдебното производство е образувано по обвинителен акт, с който подсъдимият Д. И. Т. е предаден на съд с обвинение за това, че на 09.04.2022г., около 01.30 часа в гр. Ихтиман, обл. Софийска, в рок клуб „*“, посредством удар с метален стол, е причинил на М. Т. Д. от гр. Ихтиман средни телесни повреди, изразяващи се в – мозъчна контузия, причинила на пострадалата разстройство на здравето временно опасно за живота и рана върху счупването на челната кост, представляваща нараняване, проникващо в черепната кухина – престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП – Самоков, ТО – Ихтиман, поддържа обвинението, намира същото за безспорно доказано и пледира за осъдителна присъда при подробно изложени съображения.

Частният обвинител (ЧО) поддържа казаното от прокурора.

Повереникът пледира за осъдителна присъда и ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

Защитникът намира за недоказано наличието на медико-билогичния признак разстройство на здравето временно опасно за живота, в който смисъл излага подробни съображения за наличие на противоречия в доказателствената съвкупност. Макар да намира за недокрай изяснен механизмът на причиняване на счупването на челната кост, не оспорва причиняването на увреждането. В тази връзка акцентира на проявената от подсъдимия самокритичност, инцидентния характер на деянието в живота му, поради което пледира за определяне на наказанието при превес на смекчаващите вината обстоятелства, както и за отлагане изпълнението на наказанието лишаване от свобода по реда на чл. 66, ал. 1 НК.

Подсъдимият в право на лична защита поддържка изложеното от защитника си.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Д. И. Т. ЕГН ********** е роден на *, българин, български гражданин, разведен, със средно образование, неосъждан.

Вечерта на 08.04.2022 г. срещу 09.04.2022 г. ЧО М. Т. Д. решила да посети рок клуб „*“ в град Ихтиман. Влязла в заведението и там видяла свидетелите А. К. и В. Х., които се намирали на високи столове близо до бара.

Там бил и подсъдимият Д. Т., заедно със съпругата си (към този момент) свид.

* И., който в хода на вечерта бил изпил поне 3-4 водки. ЧО останала при своите познати – свидетелите К. и Х.. Забавлявали се, говорили, танцували на дансинга. Свид. К. си тръгнала и свид. Х. седнал на маса, намираща се непосредствено до бара. На нея се настанила и ЧО Д..

Около 01.30 часа ЧО Д. танцувала на дансинга. Там бил и подс. Т., който също танцувал и държал висок дървен стол тип „щъркел“. Танцът на подсъдимия със стол бил забелязан от част от присъстващите в заведението ЧО Д., свидетелите И. В., С. П. и А. Г.. Внезапно, докато ЧО Д. била с гръб 1 към него, подс. Т. й нанесъл удар по главата със стола. Вследствие на удара ЧО Д. паднала на пода на заведението и загубила съзнание. Т. бил изтласкан настрани, а свидетелят Р. М. подал сигнал на тел.112. Свид. В. попитал подсъдимия Т. защо е ударил ЧО Д., а той му отговорил, че го е направил, защото го е дразнила. Малко след удара ЧО Д. се върнала в съзнание, но не била контактна, като била настанена на стол в заведението.

От ОДЧ при РУ МВР Ихтиман незабавно били изпратени полицейските служители Д. Г., С. К. и Г. Г.. На място пристигнал и екип на спешна помощ Д. била откарана в УМБАЛ „Света Ана“ АД в град София за оказване на медицинска помощ, като била придружена от свид. П. И..

Сутринта на 09.04.2022 г. свид. П. И. попитала подс. Т. защо е ударил ЧО Д., а той й отговорил, че не искал да удари нея и не знае какво е станало.

От заключението на съдебно-медицинска експертиза на пострадалата М.

Д. били причинени: мозъчна контузия, причинила на пострадалата разстройство на здравето временно опасно за живота и рана върху счупването на челната кост, представляваща нараняване, проникващо в черепната кухина

Според заключението на постановената СМЕ същите са настъпили в резултат от действието на твърд тъп или тъпоръбест предмет по механизма на удар с такъв и са получени от удар с предмет тип стол.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът прие за категорично установена въз основа на обясненията на свидетелите М. Д. (дадени в съдебно заседание и приобщени по реда на 281, ал. 5 вр. ал. 1, . 1 и т. 2, пр. 2 НПК), П. И., И. В.

(дадени в съдебно заседание и приобщени по реда на на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, 1 и т. 2, пр. 2 от НПК и чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК), С. П. (частично от съдебно заседание и изцяло приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК), А. Г. (в частите приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, . т. 2, пр. 2 от НПК), В. Х., Р. М., А. К., Г. Г., С. К., Д. Г., оглед на веществено доказателства компакт диск, медицински документи, справка от система на Национален телефон 112, справка съдимост на подсъдимия.

Доказателствените източници са относително непротиворечиви. От гласните доказателства, обективирани в показанията на свид. Д., И., В., П., Г., Х. и М. разгледани поотделно и в своята съвкупност, относително непротиворечиво се установява времето и мястото на извършване на деянието, че са присъствали подсъдимия Т. и пострадалата ЧО Д. и състоянието на пострадалата след удара.

От показанията на последната и на свид. К. и Д. се установява къде и при кого се е настанила пострадалата след идването си в заведението.

От показанията на ЧО Д. , дадени в съдебна фаза в качеството на свидетел, се установява къде се е намирала и как е била разположена спрямо подсъдимия непосредствено преди удара.

Също от нейните показания се установява, че за кратко е загубила съзнание, след като била ударена. В тази част те следва да бъдат кредитирани, тъй като не са оборени от други доказателства и защото намират косвена 2 подкрепа в показанията на свид. М.. Той излага, че не е обърнал внимание била ли е с отворени очи, когато е била на земята, но видимо не е била контактна. Първоначално помислил, че се е „съкнала“, т.е. припаднала, а впоследствие разбрал от присъстващите в заведението, че била ударена. В подобен смисъл са и показанията на свид. В., дадени при разпита в съдебно заседание, а именно, че пострадалата не е била контактна. Предвид изложеното няма причина да не бъдат кредитирани твърденията на свид. Д., че същата е загубила съзнание.

От показанията на свидетелите Д., И., В., П. приобщени по реда на чл.

281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК, Г. приобщени по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК. Макар никой от изброените свидетели да не е възприел непосредствено момента на нанасяне на удара всеки от тях е видял подсъдимия да танцува или държи висок дървен стол малко преди или веднага след удара. В показанията си, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 от НПК С. П. свидетелства, че е видял подсъдимия да замахва със стол, а в следващия момент видял паднала жена. Следва да бъдат отчетени още показанията на свидетелите В. и И., пред които на изрично зададени въпроси за причината да нанесе удар на ЧО Д., той дал различни обяснения, но не отрекъл. Значение за установяване на авторството на деянието има и обстоятелството, че никой не е възприел друго лице, освен подсъдимия, да държи или танцува със стол на дансинга.

Във връзка с механизма на нанасяне на удара съдът не споделя възраженията на защитника на подсъдимия, че същият не е докрай изяснен.

Напротив от показанията на М. Д., дадени в качеството на свидетел в съдебно заседание, се установява, че е ударена по главата със стол докато е била с гръб към подсъдимия. Изложеното от нея намира опора в заключението на СМЕ и разпита на вещото лице в съдебно заседание, които съдът кредитира в цялост, доколкото са логични, подробно аргументирани и основани на приобщените по делото доказателства. От разпита на вещото лице става ясно, че възможно констатираните травматични увреждания да бъдат получени с един удар, като може това да стане дори, ако пострадалата е била с гръб към подсъдимия. В случая, предвид липсата на очевидци, които непосредствено да възприемат нанасянето на самия удар, а и при липсата на друго разумно обяснение как е причинено инкриминираните телесни увреждания, показанията на свид. Д., заедно със заключението на СМЕ са достатъчни за установяване на механизма на причиняването му.

Във връзка с показанията на свидетелите П., Г., дадени в съдебно заседание, в които най-общо отричат да са възприели или да си спомнят подсъдимият да е държал стол, то не следва да бъдат кредитирани поради противоречие с останалите изброени по-горе гласни доказателства, които отлично хармонират помежду си. Именно затова, като по-логични, нестрадащи от вътрешни и хармониращи с останалите гласни доказателства, следва да се кредитират показанията им, приобщени по реда на чл. 281 НПК.

Както беше посочено съдът кредитира в цялост заключението на СМЕ.

При изготвянето му вещото лице е взело предвид всички медицински документи и е достигнало до аргументирани изводи. При разпита си в съдебно заседание заключението бива доразвито, като експертът подробно мотивира крайните изводи. Нужно е да се отбележи, че наличието на оценка в 3 издаденото съдебно-медицинско удостоверение на вида на медикобиологичните признаци на травмите на пострадалата нямат никаква процесуална стойност, тъй като отговор за вида им може да бъде да бъде даден единствено посредством експертиза с оглед разпоредбата на чл.144, ал.

2, т. НПК. В настоящия случай вещото лице при разпита си достатъчно подробно и ясно мотивира защо е приело, че мозъчната контузия е причинила на пострадалата разстройство на здравето временно опасно за живота (защото в половината от случаите пациенти с такава травма умират). Защо това следва да бъде субсумирано под нормата на чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК ще бъде отговорено в правната страна на мотивите.

От справката от телефон 112 и огледа на веществено доказателство компакт диск се установява времето и съдържанието на сигнала, подаден до тел. 112.

От правна страна:

От правна страна съдът приема, че подсъдимият Д. И. Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

От обективна страна на 09.04.2022г., около 01.30 часа в гр. Ихтиман, обл. Софийска, в рок клуб „*“, посредством удар със стол в областта на главата, е причинил на М. Т. Д. от гр. Ихтиман средна телесна повреда, изразяващи се в – мозъчна контузия, причинила на пострадалата разстройство на здравето временно опасно за живота и рана върху счупването на челната кост, представляваща нараняване, проникващо в черепната кухина – престъпление по чл. 129 ал.2 вр. ал.1 от НК.

От субективна страна деянието е извършено виновно с пряк умисъл.

Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е вероятното настъпването на общественоопасните последици, като пряко е целял и настъпването на съставомерния резултат - съвсем съзнателно и целенасочено е нанесъл удар на М. Д..

На основание чл. 304 НПК подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението, че с деянието е причинил на пострадалата телесни повреди (две). Касае се до една телесна повреда, когато с извършването на едно деяние деецът причини на едно лице еднакви по характер телесни увреждания, защото в резултат на посегателството се осъществява от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на едно и също престъпление (вж. т. 18 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г. на Пленум на ВС).

Не се споделят възраженията на защитника срещу квалификацията на мозъчната контузия, като телесна повреда. Безспорно съгласно т. 13 от цитираното постановление е прието, че сътресението на мозъка представлява разстройство на здравето, временно опасно за живота, ако е довело до изпадане в състояние на безсъзнание, макар и за кратко време. От доказателствата по делото следва извод са състояние на безсъзнание на пострадалата, което беше обсъдено по-горе. В случая обаче не е инкриминирано причиняване на сътресение на мозъка, а мозъчна контузия, вследствие на която е съществувала реална опасност за живота на частната обвинителна. Съгласно разпита на вещото лице с оглед вида на увреждането настъпването на смъртта е било еднакво възможна. Следователно е 4 консумиран състава на престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК чрез това телесно увреждане, в който смисъл са и задължителните указания за приложение на разпоредбата, дадени с т. 13 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г. на ПВС.