Определение № 7 от 05.01.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№7 гр. Перник, 05.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500705 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на ПРС № 27323/24.10.2025 г., подадена от „Юробанк България“ АД с EИК:000694749 чрез адвокат Д. М. от САК срещу разпореждане № 17464/14.10.2025 г., постановено по гр. дело № 5536/2025 г. по описа на Районен съд – Перник в частта му, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК в частта относно искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 180.00 лв. - разходи за уведомяване за период от 13.06.2024 г. до 22.09.2025 г., във връзка с връчване на уведомление до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост и за сумата от 64.65 лв. - такси, представляващи такси за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие за период от 13.06.2024 г. до 22.09.2025 г.

Жалбоподателят счита разпореждането в обжалваната му част за недопустимо, а по същество за неправилно, поради което моли окръжния съд да го отмени. Претендира присъждане на разноски – 15 лв. държавна такса.

Излага съображения, че заповедният съд излязъл извън правомощията си, тъй като в заповедното производство по чл. 417 ГПК съдът имал право само на формална проверка – дали документът (извлечение от счетоводните книги) е редовен от външна страна, а районният със се произнесъл „по същество“ относно дължимостта на сумите, което било недопустимо в този ранен етап. Така съдът излязъл извън компетентността си, като е действал като исков съд. Относно таксите (64.65 лв.) посочва, че те били за допълнителни услуги, изрично уговорени в договора за кредит и Тарифата на банката. Съдът използвал 1

„шаблонни“ мотиви (copy-paste), позовавайки се на остаряла или неотносима практика (напр. решения от 2011/2012 г. за закон, приет през 2019 г.). Относно разходите за уведомяване (180 лв.) посочва, че банката била длъжна по закон и според тълкувателно решение № 4/2013 на ВКС да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост, за да може тя да настъпи. Сумата била сбор от 120 лв. – такса към ЧСИ за връчване на поканата и 60 лв. – адвокатски хонорар за изготвяне на поканата, които суми не били „такси за управление на кредита“ (които били забранени), а разноски по събиране на вземането (чл. 309а ТЗ). Цитира практика на Окръжен съд – Варна и Апелативен съд – София, според която тези разходи били в тежест на неизправния длъжник. Счита, че таксите не нарушавали ЗПК, тъй като били за реални операции по сметката, приети доброволно от потребителя. Възразява и че районният съд проявил „предубеденост“ и основал акта си на предположения, а не на представените писмени доказателства (фактури и платежни нареждания за направените разходи).

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за неоснователна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Заповедното производството под № 5536/2025 г. по описа на Районен съд – Перник е образувано по заявление на „Юробанк България“ АД срещу М. В. С. с ЕГН:********** за заплащане на следните суми: 21 681.81 лв., представляваща главница за периода от 13.06.2024 г. до 22.09.2025 г., ведно със законната лихва за период от 01.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; 2 066.72 лв., представляваща договорна лихва за периода от 13.06.2024 г. до 09.05.2025 г.; 2 239.85 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 13.06.2024 г. до 22.09.2025 г.; 279.65 лв., представляваща такса за периода от 13.06.2024 г. до 22.09.2025 г. Претендират се и направените в производството разноски за заплатени държавна такса в размер на 446.56 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 898.47 лв.

За да отхвърли заявлението в обжалваната му част относно сумата от 180 лв., представляваща разходи за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост, заповедният съд се е позовал на разпоредбите на чл. 33, ал. 1 ЗПК и чл. 10а, ал. 1 ЗПК, като е приел, че се касае за договор за потребителски кредит. Отхвърлил е заявлението и за сумата от 64.65 лв. като е приел, че съгласно чл. 33 ЗПК при забава на потребителя кредиторът имал право единствено на лихва за забава, ограничена до законната лихва, поради което договорна клауза за предварително определени такси при просрочие заобикаляла закона, въвеждала допълнително обезщетение за забава и била неравноправна, поради което била нищожна.

Настоящият съдебен състав намира тези изводи за правилни и законосъобразни, съответно доводите по жалбата – за неоснователни.

2

По възражението на жалбоподателя за недопустимост на разпореждането в обжалваната му част следва да се отбележи, че по силата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК заповедният съд е длъжен, освен за формалната редовност, да провери служебно и дали вземането не противоречи на закона и/или добрите нрави, както и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това.

Съгласно чл.20.3 от приложимите към договора Общи условия всички съдебни разходи, съответните признати възнаграждения на адвокатите на банката и евентуалните разходи за принудително изпълнение, в случай на извънсъдебни или съдебни искове за изплащане на претенциите на банката, са за сметка на кредитополучателя. Дори да се приеме, че с тази клауза в общите условия в тежест на потребителя се възлагат и всички такси/разходи за изпращане и връчване на писма, покани и други, то заявлението в тази част е неоснователно поради противоречието на клаузата с чл. 10а от Закона за потребителския кредит. Разпоредбите на чл. 10а ЗПК дават възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Изпращането и връчването на напомнителни писма или покани не представляват допълнителни услуги, които кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора. По своята същност това са действия, целящи осигуряване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора. Следователно, тези дейности имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Освен това този разход не е обявен конкретно в договора, както изисква чл. 11, ал. 1, т. 17 от ЗПК.

Настоящият състав споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното разпореждане относно противоречието на посочената клауза с чл. 33 ЗПК. В случая не се касае за предоставяне на услуга, която да съпътства и обслужва ползването на кредита като допълнително благо за клиента, а за вземане, предназначено да компенсира кредитора за дейности, изцяло и в негов интерес, които е извършил или възнамерява да извърши за сметка на клиента си, ако той допусне просрочие на изискуемо плащане.

Подобно обезщетение обаче противоречи на забраната за ангажиране на отговорност на потребителя за вреди от неизпълнение над законната лихва за забава (чл. 33, ал. 1 ЗПК). Ето защо, какъвто и да е характерът на действията на кредитора в случай на пропускане на изискуем падеж, събирането на такса за тях противоречи на специалния закон.

Систематичното тълкуване на чл. 10а и чл. 19, ал. 3 и чл. 33 от ЗПК налага извод за ограничаване на свободата на договарянето от кредитор, предоставящ потребителски кредит при условия, при които освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи.

По така изложените съображения, разпореждането в обжалваната му част следва да 3 бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, поради което настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава разпореждане № 17464/14.10.2025 г., постановено по гр. дело № 5536/2025 г. по описа на Районен съд – Перник в частта му, с която е отхвърлено заявлението на „Юробанк България“ АД с EИК:000694749 за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК в частта относно искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 180.00 лв. – разходи за уведомяване за период от 13.06.2024 г. до 22.09.2025 г., във връзка с връчване на уведомление до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост и за сумата от 64.65 лв. – такси, представляващи такси за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие за период от 13.06.2024 г. до 22.09.2025 г.

Определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№7 гр. Перник, 05.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500705 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на ПРС № 27323/24.10.2025 г., подадена от „Юробанк България“ АД с EИК:000694749 чрез адвокат Д. М. от САК срещу разпореждане № 17464/14.10.2025 г., постановено по гр. дело № 5536/2025 г. по описа на Районен съд – Перник в частта му, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК в частта относно искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 180.00 лв. - разходи за уведомяване за период от 13.06.2024 г. до 22.09.2025 г., във връзка с връчване на уведомление до длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост и за сумата от 64.65 лв. - такси, представляващи такси за действия по ограничаване на негативните последици при просрочие за период от 13.06.2024 г. до 22.09.2025 г.

Жалбоподателят счита разпореждането в обжалваната му част за недопустимо, а по същество за неправилно, поради което моли окръжния съд да го отмени. Претендира присъждане на разноски – 15 лв. държавна такса.

Излага съображения, че заповедният съд излязъл извън правомощията си, тъй като в заповедното производство по чл. 417 ГПК съдът имал право само на формална проверка – дали документът (извлечение от счетоводните книги) е редовен от външна страна, а районният със се произнесъл „по същество“ относно дължимостта на сумите, което било недопустимо в този ранен етап. Така съдът излязъл извън компетентността си, като е действал като исков съд. Относно таксите (64.65 лв.) посочва, че те били за допълнителни услуги, изрично уговорени в договора за кредит и Тарифата на банката. Съдът използвал 1

„шаблонни“ мотиви (copy-paste), позовавайки се на остаряла или неотносима практика (напр. решения от 2011/2012 г. за закон, приет през 2019 г.). Относно разходите за уведомяване (180 лв.) посочва, че банката била длъжна по закон и според тълкувателно решение № 4/2013 на ВКС да уведоми длъжника за предсрочната изискуемост, за да може тя да настъпи. Сумата била сбор от 120 лв. – такса към ЧСИ за връчване на поканата и 60 лв. – адвокатски хонорар за изготвяне на поканата, които суми не били „такси за управление на кредита“ (които били забранени), а разноски по събиране на вземането (чл. 309а ТЗ). Цитира практика на Окръжен съд – Варна и Апелативен съд – София, според която тези разходи били в тежест на неизправния длъжник. Счита, че таксите не нарушавали ЗПК, тъй като били за реални операции по сметката, приети доброволно от потребителя. Възразява и че районният съд проявил „предубеденост“ и основал акта си на предположения, а не на представените писмени доказателства (фактури и платежни нареждания за направените разходи).