Решение № 2841 от 21.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2841 гр. Пловдив, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330111520 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 145 ал. 2 т . 1 от Административно- процесуалния кодекс, във връзка с чл. 73 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на М. М. П., ЕГН ********** , от ********* , срещу заповед за задържане на лице рег. № *********г. на А. Д., ********* при ОД на МВР Пловдив, РУ Раковски, съдебен адрес в ****************

С оспорената заповед, П. е задържан за срок от 24 часа в Районно полицейско управление Раковски към ОД на МВР Пловдив, на основание чл. 72 ал. 4 от ЗМВР , при което задържащия го орган е приел, че по отношение на задържания има достатъчно данни за извършено престъпление. Жалбоподателят моли за отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна – издадена в нарушение на материалния закон и при липса на практически и правни основания. В съдебно заседание поддържа изложеното в жалбата и направеното в нея искане, лично и чрез процесуален представител. Претендира разноски.

Ответникът по оспорването - полицейски орган при РУП Раковски моли процесната заповед да бъде потвърдена като законосъобразна. Същата била издадена съобразно предоставените му правомощия по ЗМВР.

Районна прокуратура гр. Пловдив, редовно призована, не взема участие в производството по делото.

1

Районен съд- Пловдив, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 17.07.2022 г. , при специализирана полицейска операция за противодействие на престъпността в малките население места , бил спрян за проверка от органите на МВР лек автомобил ,в който се намирал жалбоподателя , заедно с други лица, Н. М. и Л. П. , водач на автомобила. Лицата били отведени в РУП Раковски , където М. предал доброволно „бяла бучка , увита в черна полиетиленова опаковка „, като заявил , че я купил от жалбоподателя. Спрямо М. започнало наказателно преследване. При извършено по този повод претърсване на жилището на П., не били открити вещи от значение за образуваното досъдебно производство, вкл. забранени за притежание субстанции. Въпреки това, ответникът издал оспорената заповед за задържане, с която на основание чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР при наличие на данни за извършено престъпление във връзка с образуваното бързо досъдебно производство № 190/17.7.2020 г., наредил да бъде задържан жалбоподателя за срок от 24 часа в помещение за временно задържане на РУ Раковски към ОДМВР- Пловдив. При проведения при задържането личен обиск обаче отново не били намерени вещи или субстанции, чието притежаване да е забранено, или други веществени доказателства от значение за образуваното досъдебно производство.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът обосновава следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена е срещу подлежащ на оспорване пред съд административен акт, от лице – адресат на акта, за което е налице правен интерес от оспорването предвид неблагоприятното засягане на правната му сфера, в преклузивния четиринадесетдневен срок за оспорване.

По същество:

Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал.1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, освен на основанията, сочени от оспорващия, и на всички основания по чл. 146 АПК, съдът приема следното:

Оспорената заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК . При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност - да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за 2 законосъобразност на административния акт.

Заповедта е издадена от компетентен орган , лице в състава на МВР, доколкото не се спори , че издателя Д. е *********** при РУП Раковски. Тя е издадена в изискуемата писмена форма, процесуалните правила за издаването и са спазени. По силата на закона, органът разполага с преценка дали да издаде заповедта, тоест, той действа при условията на оперативна самостоятелност. Спазени са изискванията на чл. 72 и 74 от ЗМВР, като заповедта е съставена в писмена форма, предоставен е препис на задържаното лице и са му разяснени със заповедта правата му съобразно чл. 72 ал. 2- 6 и чл. 73 от ЗМВР. П. е подписал декларация /л.8 по делото/, че е запознат с правата си при задържането му, че не желае адвокатска защита по негов избор и за негова сметка, не желае адвокатска защита от служебен адвокат по реда на Закона за правната помощ, няма здравословни проблеми, не желае медицински преглед от лекар и не желае член от семейството му да бъде уведомен за задържането му, както и друго заинтересовано лице, уведомен е за правото му на свиждания и да получава колети.

При издаването на заповедта обаче не е спазена целта на Закона за Министерството на вътрешните работи. По силата на чл. 72 ал.1, т.1 ЗМВР се задържа лице, за което има данни за извършено престъпление, но такива данни по отношение на П. липсват.

По делото са инкорпорирани материалите по НАХД по описа на РС Пловдив , ХІV нак. състав, вкл. и досъдебното производство № 190/17.7.2020 г., по което като единствени обвиняем е привлечен М. При проведения на жалбоподателя личен обиск и при извършеното в дома му претърсване и изземване не са намерени забранени субстанции или други предмети; няма образувано спрямо жалбоподателя досъдебно производство или повдигнато каквото и да било обвинение за престъпление. Чрез възможността за задържане на едно лице по административен ред ( в отграничение от процесуалната принуда по НПК ) законът цели да даде възможност на органите, включително разследващите такива, да осигурят присъствието на задържания при привличането му в качеството му на обвиняем за извършено от него престъпление или извършването на неотложни действия по разследването. При липса на данни за извършено престъпление, целта на закона не е спазена. Този порок е винаги съществен по смисъла на чл. 146 т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс, и на това основание заповедта за задържане следва да бъде отменена.

Разноски не се претендират, няма и данни да са направени от страните.

Воден от изложеното и на основание чл. 172 от АПК , съдът РЕШИ:

Отменя , по жалба на М. М. П., ЕГН ********** , от ********* , заповед за задържане на лице рег. № *********г. на А. Д., орган на ОД на МВР Пловдив , РУ 3

Раковски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред състав на Административен съд гр. Пловдив, в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4