Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 34339 от 21.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 20671/2026
Вид
Определение № 34339
Подписан
21.09.2026
В сила
21.09.2026
Състав
ИНА БРАНИМИРОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34339 гр. София, 21.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА БР. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИНА БР. МАРИНОВА Гражданско дело № 20261110120671 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Извършена е проверка по реда на чл. 140 ГПК.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Следва да бъде допуснато изслушването на съдебно-автотехническа експертиза, като въпрос № 4, поставен в исковата молба, и въпрос № 2, поставен в отговора на исковата молба, следва да бъдат преформулирани в следния смисъл: Каква е средната пазарна стойност, необходима за отстраняване на уврежданията по застрахованото МПС марка „Х“, модел „Х“, намиращи се в причинно-следствена връзка със събитието, по средни пазарни цени на части, материали и труд към датата на произшествието? Вещото лице да посочи стойността общо, както и поотделно за всяка от вредите. Въпрос № 1, формулиран в отговора на исковата молба, следва да бъде поставен единствено в частта му, касаеща експлоатационния период на процесното МПС.

Не следва да се допуска изслушването на съдебно-автотехническа експертиза по останалите въпроси, поставени в исковата молба, тъй като същите се отнасят до безспорни по делото факти.

Не следва да се допуска изслушването на съдебно-автотехническа експертиза по останалите въпроси, поставени в отговора на исковата молба, тъй като същите се отнасят до ирелевантни за предмета на делото факти – в исковата молба не са наведени твърдения, че процесното МПС е било отремонтирано в официален сервиз, нито че същото е било в гаранционен период.

Исканията на ищеца за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК, за събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетел, както и за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза целят установяването на безспорни по делото факти, поради което са неоснователни и следа да бъдат оставени без уважение.

Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

1

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изготвянето на съдебно-автотехническа експертиза със следните задачи:

1. Какъв е експлоатационният период на лек автомобил марка „Х“, модел „Х“ към датата на произшествието?

2. Каква е средната пазарна стойност, необходима за отстраняване на уврежданията по застрахованото МПС марка „Х“, модел „Х“, намиращи се в причинно-следствена връзка със събитието, по средни пазарни цени на части, материали и труд към датата на произшествието? Вещото лице да посочи стойността общо, както и поотделно за всяка от вредите.

ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 200 евро, вносим поравно от страните в едноседмичен срок от уведомяването /или всяка от страните следва да внесе сумата от по 100 евро/.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза Й. Д. Й., като вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.

НАСРОЧВА делото за разглеждането му в открито съдебно заседание на 24.11.2026 г. от 10:20 часа, за които дата и час да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 6 ГПК проект за доклад, както следва:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника „Х“ АД да заплати на ищеца ЗЕАД „Х“ сумата в размер на 425,90 евро, представляваща непогасен остатък от регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 15.06.2025 г. в гр.

Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахованото МПС. Поддържа, че щетите са на стойност 1 295,03 евро, като в този размер е изплатил застрахователно обезщетение, след което в негова полза е възникнало регресно вземане срещу прекия причинител на вредата за платеното обезщетение и 8 евро ликвидационни разноски. Твърди, че към деня на ПТП делинквентът е бил застрахована страна по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество. Поддържа, че след покана ответникът е заплатил частично регресния дълг, поради което претендира непогасения остатък. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска по размер, като сочи, че исковата сума е недължима, тъй като претенцията е удовлетворена извънсъдебно в размер, съответен на вредите, които са в пряка причинно-следствена връзка със застрахователното събитие, и на годината на производство на МПС. Претендира разноски.

За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено 2 застраховане между ищеца и водача на увреденото МПС, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са всички обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право, които не касаят неговия размер, както и обстоятелството, че ответникът е изплатил на ищеца извънсъдебно сума по процесната щета в размер на 882,13 евро.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3